Франция ще има президентски избори на 10 април 2022 година. 

Седем месеца преди изборите, вече има 11 кандидати за поста, които са обявили официално, че ще се изправят срещу Макрон.

У нас - по традиция, два месеца преди президентския вот кандидатите срещу Радев не са ясни. 

Не е трудно да стигнем до извода, че парламентарните сили не могат да намерят достоен противник за него и сега въпросът е не дали Радев ще спечели, а с колко. 

Търси се мъж, обединител на нацията

Това, което партиите, които няма да подкрепят Радев, търсят, е мъж, който да е приет добре и да е обединител на нацията. Защо мъж? Презумпцията е, че кандидатът трябва да е достоен противник на Радев - представителен (ако може да е без шкембе и дори да не може да прави лупинги с изтребител, няма да е лошо, ако има сили за поне едно коремно възлизане на лоста), да е с ясна евроатлантическа ориентация (например да не си пуска снимки с руската посланичка през ден), да знае как да се държи в чужбина и по протокол, и неофициално (а не да пита “Ю уонт куешчънс, интервю ор уот?” пред камерата на Съвета в Брюксел, където се правят изявления - но някой трябваше да му обясни; нито да ходи сред лидерите с преводач, както правеше един бивш премиер).

А защо не жена? Ами всички разноцветни социолози твърдят, че още не сме дорасли за това. Имаме и ярък пример от последната кампания.

Противникът на Радев може да не е пилот на изтребител, но обществото очаква да е силен.

Ако приемем, че кандитатът ще е обединяваща фигура, може да е някой бивш харесван президент (Петър Стоянов, който обаче деликатно май отказа в телевизионно интервю), доктор герой от борбата с COVID (лекарите обикновено са интелигентни хора, знаят езици, но едва ли ще свърши работа изчегъртаният шеф на “Пирогов”, а ген. Мутафчийски почти го забравихме). 

Късно е за нов идол, а старите не стават

Въпреки че ГЕРБ видяха какво стана, когато издигнаха Цецка Цачева един месец и четири дни преди предишните избори, и този път те ще ни изненадат в последния момент. И въпреки, че Деница Сачева заяви в “Панорама”, че при избори 2 в 1 ще имат партиен кандидат, Бойко Борисов съвсем адекватно заяви днес, че ще се търси личност, обединяваща цялата демократична общност.

Едва ли това може да е човек, ангожиран с конкретна партия - например Даниел Митов или Христо Иванов. Не е ясно какъв би бил успехът на свободния в момента на политическия пазар Николай Младенов. Да, политиците с международна кариера обикновено са одобрявани от обществото, независимо от личните им качества (справка Кунева), но той трудно би събрал гласове освен от ГЕРБ и някаква неясна периферия, като бивш министър на Борисов едва ли би бил припознат от ДБ например. 

Всъщност, интересно е дали ДБ ще има кандидат и кой ще е той и въобще би ли приела да подкрепят кандидат на ГЕРБ? За последното, едва ли. Остава новият любимец на народа Кирил Петков, но той, естествено, няма как да играе срещу Радев. А и трябва да е живял у нас в последните пет години. 

За популярни личности от други сфери (например - Христо Стоичков, Лазар Ангелов, Стойка Кръстева, Лили Иванова, Димитър Бербатов) вече е късно, тъй като едва ли нормален човек би направил експеримента със Слави. В близка Украйна комик стана президент, а боксьорът Кличко - кмет на Киев, но за разлика от нашия шоумен, не избягаха от отговорност, когато им гласуваха доверие. 

Кметът на Киев Виталий Кличко е бивш боксьор. А президентът - тв комик. Но у нас след провалените опити на Слави Трифонов да поеме отговорност за държавата едва ли ще има много хора, навити на експерименти. 

Какво излиза? Основен противник на Радев на първия тур може да се окаже единствено ниската избирателна активност и многото партийни кандидати. А евентуалният му втори мандат със сигурност ще е не по-малко турбулентен от първия, особено ако му се наложи да работи с правителство “на статуквото” тази зима.