Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Кадрите с полицейско насилие зад колоните на Министерския съвет и временната парламентарна комисия по въпроса бяха най-коментираните теми в последните дни и дори изместиха политическата криза от първото място в новините. Утре в 16 ч е поредното заседание на депутатите от комисията.

От обсъждането в парламента и участието на главния прокурор Иван Гешев разбрахме няколко неща:

- Всички политически сили са възмутени от насилието на полицаите над протестиращите момчета и момиче, включително главният прокурор.

- Бившите вътрешни министри от ГЕРБ твърдят, че са направили всичко необходимо, за да потърсят отговорност от виновните полицаи: дисциплинарните проверки са завършили с наказания (но не и най-строгото: уволнение), а кадрите от камерите са били предадени на прокуратурата.

- Прокуратурата е започнала наказателно производство, което все още не е приключило с обвинителни актове и виновните не са изправени на съд.

Въпреки големия обществен шум, резултатите от цялата парламентарна проверка вероятно няма да се харесат на обществото: стана ясно, че политици от ГЕРБ няма да понесат доброволно политическа отговорност за неадекватните си реакции (дори не са уволнили виновните), а дори делото да мине в съдебна фаза, трудно ще видим извършителите в затвора, както призовават в социалните мрежи (вероятно това ще е тяхно първо провинение, а и трудно е да предвидим дали съдът ще приеме, че побоят е бил неоснователен).

Като добавим и факта, че у нас всяко чудо е за три дни, кадрите с гаврещите се полицаи вероятно ще имат само известен ефект върху нагласите на избирателите на предстоящите президентски (и вероятно парламентарни) избори, ако партиите от протеста вкарат в оборот темата и в предизборната кампания.

Родната полиция не открива топлата вода

Полицейското насилие не е български феномен и примери за него има не само в държави със спорни политически системи, но и в т.нар. свободен  демократичен свят. Никак не е успокоително, но и последици след такива брутални случаи обикновено няма. Независимо къде се е случило, най-често става следното:

1. Полицията разследва колегите си и обикновено оправдава използването на сила, а до съд стигат само най-бруталните случаи, завършили със смърт.

2. Отговорност обикновено понасят или редови полицаи, или техните началници, като най-често те биват уволнявани, но повечето не получават ефективни присъди.

3. Политиците се опитват да въведат правила за използването на помощни средства и огнестрелни оръжия, но въпреки тях инцидентите продължават.

Класическата схема протестиращите да бъдат пребивани зад полицейските редици, далеч от камери и телефони, се използва не само у нас, но и при протестите в последните години в Хонконг. Въпреки това винаги се намира кой да заснеме побоя, но там властите тотално игнорират призивите да се спре с ненужното насилие (независимо от острите международни реакции). 

На изток от Капитан Андреево - в повечето държави в Азия с централизирана политическа система, далеч от западния тип демокрация, властите приемат, че гражданските протести са техен вътрешен въпрос и приемат всяка чужда намеса като вмешателство във вътрешните им работи. Това е позицията и на Китай в случая с Хонконг, и на Русия след бруталното потушаване на протестите в защита на Алексей Навални. България за разлика от тях вече бе подложена на критики от Европейската комисия и Европейския парламент за полицейското насилие, а вероятно предстоят и нови мисии и изслушвания, а грозните сцени от видеоматериалите навярно ще бъдат предмет и на следващия годишен доклад по новия хоризонтален механизъм за наблюдение на върховенството на правото и свободата на медиите в държавите-членки. 

Европейският съюз като организация, която спазва правата на човека като върховна ценност, се опита да се намеси и при насилието в Хонконг и Москва, но единственото конкретно нещо по отношение на жестокостите на руската полиция бе налагането на персонални санкции на Виктор Золотов, шефът на националната гвардия (тяхната жандармерия, която брутално биеше и арестуваше по улиците на руските градове) и на Александър Калашников, началникът на Федералната служба за изпълнение на наказанията (където не от вчера има хиляди данни за насилие спрямо арестувани и осъдени противници на режима на Владимир Путин).

На изток от Капитан Андреево е и Турция, където всички видяхме какво стана след опита за преврат - тотална чистка (включително физическа) на десетки хиляди хора. 

Какво се случва в Европейския съюз?

България далеч не е единствената държава, която може да се засрами от полицейско насилие. Вероятно сте виждали как френската полиция се разправя с протестите на жълтите жилетки, а германската - с последните антиваксърски митинги. Там принципът е големите тълпи да се разпръскват с водни оръдия и сълзотворен газ, но има случаи и на ненужна употреба на сила срещу отделни хора. 

При последните големи протести в Берлин миналия август полицията действаше брутално срещу хилядите демонстранти и даже редица българи в социалните мрежи призоваваха и нашите сили на реда да проявят същата решителност като германските си колеги, които не позволиха блокиране на важни кръстовища като Орлов мост и при кв. "Ситняково" у нас. 

Вероятно сблъсъците в Берлин нямаше да привлекат медийно внимание, ако 48-годишен мъж не бе починал при задържането си. Как реагираха полицейските власти във федералната столица? Заявиха също като нашето МВР - че пострадалите са всъщност полицаи - цели 60 на брой, а прокурорска проверка на смъртта на протестиращия излезе, че няма престъпление, тъй като той починал от инфаркт.

Във Франция след протестите на жълтите жилетки въпросът с полицейското насилие не е слизал от дневния ред на медиите. Особено след зверския побой с палки над музиканта Мишел Зеклер, защото излязъл пред музикалното си студио без маска. Въпреки твърденията, че е използвана необходимата сила при арест, видеозаписи показаха, че той е буквално смазан от бой без причина. Многобройни са и призивите полицаите да спрат да прилагат т.нар. задушаваща хватка - полицаят притиска врата на гражданина с дясната си ръка, застанал зад него, като лакътят се пада пред лицето на човека и на теория би трябвало да остави трахеята му свободно и той да може да диша. С лявата ръка обаче полицаят притиска дясната, която стяга като менгеме от двете страни врата и спира движението на кръвта по вените и по каротидните артерии - само за 9 секунди човек изпада в безсъзнание. 

Правителството на Макрон си довлече допълнителни критики с проектозакон, който забраняваше снимането и публикуването на видеозаписи с полицаи, а наказанието за това бе година затвор и 45 000 евро глоба. На този фон излезе доклад, според който от 59 смъртни случая при сблъсъци с полиция само два са стигнали до съда. Наложи се френският президент да изтегли проектозакона и да декларира, че осъжда насилието на полицията. До този момент не е известно в затвора да е попаднал полицай за насилие над протестиращ.

Съединените щати, където би трябвало да имат най-високи стандарти за правата на човека, имат големи проблеми с полицейската бруталност, особено базирана на расова основа. Последният скандален случай бе с убийството на Джордж Флойд, който бе закопчан с белезници в Минеаполис по подозрение, че използвал фалшива 20-доларова банкнота. Полицаят обаче определено е превишил правата си, след като го държа 9 минути на земята с коляно, забито във врата му, докато той вече е бил с белезници. Флойд почина, имаше много протести в цялата страна, тъй като няколко камери бяха запечатали гнусната случка, а полицаят получи 22,5 г. затвор.

Не така завършват повечето случаи на полицейско насилие и въпреки че държавата на федерално и щатско ниво се опитва да въвежда различни правила срещу употребата на оръжие и помощни средства, все още полицаите в САЩ се случва да употребяват твърде често пистолетите си, и то смъртоносно. Федералното Министерство на правосъдието е отговорно за изготвянето на годишен доклад за полицейското насилие, пишат се различни правила за използването на оръжие, когато срещу полицай е застанал човек само с нож или когато бяха от местопрестъпление, но все още няма единни правила за поведение, които да гарантират по-добре живота и здравето на заподозрените.

Всички тези факти сочат, че още никоя държава не е успяла да се справи с полицейското насилие. Това не означава, че трябва да го толерираме и да не се опитваме да се борим с него. Системата от правила е направена така, че служителите на реда да имат повече права при конфликтни ситуации, а използването на сила остава основно преценка на конкретния полицай на място, където играят различни психологически фактори. Затова е важен и процесът за подбиране на полицаи, и обучението им как да действат в критични ситуации, защото тяхната основна роля все пак е да защитават живота на хората. 

Предстои да видим дали ще има наказания в българския случай, но освен тях политиците ни трябва да помислят как да се предотвратят такива случаи - чрез специални програми и вероятно още по-стриктни правила за използването на сила. Това би била истинската добавена стойност от работата на една парламентарна комисия. Но това не е толкова атрактивно и едва ли ще свърши работа в предстоящата предизборна кампания. Изборите обаче ще отминат, а предпоставките за насилие остават, независимо кой ще е на власт. Този важен проблем ще бъде решен с малко повече от популизъм, а засега като че ли не сме готови да говорим задълбочено по него.

Коментари

23 авг. е важна дата, но паважните еуглени си чепкат рошколите

Денят, когато е подписан пакта Молотов-Рибентроп се отбелязва като ден в памет на десетките милиони жертви на тоталитарните режими. Нито дума за това, нали? И да ви се връща.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.