Руският президент Владимир Путин обсъди вчера по телефона с финландския си колега Александер Стуб и с норвежкия министър-председател Йонас Гар Стьоре възможности за прекратяване на войната в Украйна. 

Разговорът идва, след като американският посредник Стив Уиткоф се срещна с тях и с украинския президент Володимир Зеленски дни по-рано в Осло и по-късно - с Путин край Санкт Петербург. Той в същото време предшества планирано възстановяване на преговорите САЩ-Украйна-Русия в Абу Даби през ноември.

От доста време Путин отказва контакти с европейски лидери. Защо изведнъж вдига телефона на Стуб и Стьоре? Може би след време ще научим подробности за това, но в момента можем да направим обосновани предположения за ред причини:

  1. Не можем да изключим, че американският преговарящ е убедил руския президент след срещата си в Осло, че скандинавците могат да свършат работа.
  2. След срещата в Аляска с Тръмп на 15 август 2025 г. стана ясно, че мир в Украйна без нея и Европа и за тяхна сметка не може да бъде договорен. Хронично разделеният ЕС се оказа рядко единодушен в това отношение. Въпросът, който остана беше: С кого от европейците да говори Русия?
  3. Още отпреди войната Русия поставя под съмнение международната легитимност и правоспособност на Европейския съюз. Тя системно отказва да контактува и да се съобразява с неговите лидери и институции и упорства да контактува с отделните държави членки.
  4. Тръмп съвпада с Путин в това отношение. Той неведнъж е показвал, че презира ЕС и е заявявал, че ЕС “много, много лош”. Наказа износа му за САЩ с 15-процентни мита, а новата стратегия за национална сигурност на САЩ си поставя недвусмислената цел да разединява Европа. Тръмп контактува избирателно с европейски лидери - отначало с близката идеологически до него италианска министър-председателка Джорджа Мелони, макар напоследък отношенията им да се обтегнаха. По-рано - с бившия унгарски премиер Виктор Орбан, най-големият тръмпист сред тогавашните държавни и правителствени ръководители на ЕС, най-добрият приятел на Путин сред тях и най-голямата пречка пред външната военна и финансова помощ за Украйна.
  5. Тръмп и Путин не изпускат възможност да разединят Европа. Те знаят, че ако разговарят с един от 27-те, останалите ще подскочат - защо това не е било съгласувано с тях? Че тази интрига работи, показа моменталната реакция на датската министър-председателка Мете Фредериксен вчера. "Много съм скептична относно тази инициатива от страна на Норвегия и Финландия. Тя не беше координирана с никого от останалите от нас", каза тя пред Датското радио и телевизия Де Ер. Макар ЕС да има “обща външна политика и политика за сигурност” държавите му членки запазват висока степен на суверенитет във външнополитическите си решения. Всяка от тях е свободна да предприема външнополитически инициативи, стига те да не нарушават общите им решения.
  6. ЕС иска да седи на масата на преговорите, но има проблем с това в чие лице да седи там. (Виж точка 3). ЕС неведнъж е заявил, че иска да говори “с един глас” на международната сцена, но по договор има три такива гласа  - председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателя на Европейския съвет Антонио Коща и върховната представителка по външната политика и сигурността Кая Калас. Русия не иска да говори с никого от тях след 20-те пакета европейски санкции срещу нея. Да не говорим че в Москва гледат на Калас като на русофоб номер едно на Европа поради ясната и твърда позиция на естонката в подкрепа на Украйна и срещу руската агресия. Подобно отношение към формалните представители на ЕС споделя Тръмп. Той и администрацията му игнорират Коща и Калас, а самият Тръмп се срещна с Фон дер Лайен, единствено когато последната трябваше да подпише сделката за митата и му дойде на крака в голф имението му в Шотландия. Залогът в преговорите за Украйна е твърде голям, за да бъдат провалени заради това кой да представлява ЕС. На Брюксел може да се наложи да преглътне институционалната си гордост заради евентуалния резултат. В ексклузивно интервю за “Политико”, публикувано 22 октомври чешкият президент Петр Павел  разкри, че между държавите текат обсъждания кой да представлява Европа в разговорите с Путин и Тръмп. 
  7. Това няма да бъде прецедент за ЕС. Да си спомним, че в началото на втория мандат на сегашния американски президент, когато отношенията между него и Мелони още бяха топли, тя отиде във Вашингтон с неофициална европейска мисия - да смекчи позицията му за митата. И това не е първата, а няма да бъде и последната европейска външнополитическа мисия, която лидер на голяма държава членка поема. По простата причина, че много трети държави предпочитат да разговарят с други национални държави, а ЕС не е такава.
  8. Стуб се очертава като силен претендент да бъде гласът на Европа на преговорите. От една страна той успя да запази добри отношения с Тръмп, които в Москва също оценяват. От друга страна роля играе дългогодишният финландски опит в отношенията с Русия, с която страната на Стуб има 1300-километрова обща граница.
  9. Що се отнася до Норвегия, тя е членка на НАТО, но не и на ЕС, макар да принадлежи към икономическото му пространство и Шенген и да е въвела европейското законодателство за единния пазара и зоната за пътуване без паспортен контрол. Норвегия има също близо 200-километрова обща граница с Русия. 
  10. Норвегия е изградила международна репутация като една от водещите държави посредници в разрешаването на конфликти, разчитайки на т.нар. „норвежки модел“ на дискретна дипломация и неформални контакти. Най-известният пример е мирният процес в Близкия изток, довел до подписването на Споразуменията от Осло през 1993 г., в който ключова роля играят тогавашният външен министър Йохан Йорген Холст, дипломатите Терйе Рьод-Ларсен и Мона Юл, както и държавният секретар Ян Егеланд, които създават и поддържат тайния канал за преговори между Израел и Организацията за освобождение на Палестина. Друг виден норвежки посредник е Турвалд Столтенберг, бивш външен министър и специален пратеник на ООН за бивша Югославия, участвал в дипломатическите усилия за уреждане на конфликтите на Балканите през 90-те години, както и в изграждането на по-балансирани отношения с палестинското ръководство. Към тази традиция принадлежи и Ерик Солхайм, който от името на Норвегия посредничи в мирния процес между правителството на Шри Ланка и тамилските бунтовници, довел до споразумение за прекратяване на огъня през 2002 г. Макар не всички тези инициативи да водят до трайно решение на конфликтите, те утвърждават Норвегия като една от малкото държави, които системно играят ролята на доверен посредник в едни от най-сложните международни кризи.