Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Протест с протест не си приличат. Едни са насилствени, други – мирни. Има както спонтанни, така и внимателно организирани.

Всеки един протест има една необходима съставка. Някои биха предположили, че това е висшият идеал. Без значение дали говорим за пожертвали се български революционери, или излегнали се вегани на „Витошка“, често обосноваваме действията на въпросните лица с възприетата от тях справедлива кауза.

Но вярата в идеала не води непременно до осезаеми последици във физическия свят.

За протестите и „спусъците“ на съдбата

Експерименти на Бенджамин Либет през 70-те години на XX в. доказват, че при решението за извършване на прости моторни действия като преместването на пръст, в мозъка вече е достигната фазата "bereitschaftspotential" („потенциал за готовност“). Съзнателното намерение да се изпълни дадено движение идва едва след като в мозъка са задействани процесите за неговото реализиране.

Затова необходимата съставка на всеки един протест е чисто и просто задействането, появата на искра. Ключът е този рефлексен отказ от инертността да се случи у хиляди души по едно и също време и впоследствие да бъде канализиран в единна посока. 

Голяма част от българите са съзнателно против полицейщината, простащината и бухалщината в родната политика. Но тъй като идентифицирането на даден проблем само по себе си не води до задействане в посока решаването му, малцина от „просветените“ излизат на протести.

От време на време съдбата натиска определени „спусъци“ (цените на тока през януари-февруари 2013 г., предложението да се назначи Пеевски за шеф на ДАНС, „Росенец“), които вадят голяма част от народа на улиците и опосредстват сформирането на кауза, която пък продължително време поддържа огъня на хорското недоволство жив.

ГЕРБ преживя няколко мощни протестни вълни. Но последната доведе със себе си до възхода на влиятелни протестни партии. Доскорошният хегемон е поставен на командно дишане. И друг е готов да го замени.

Идва ли краят на протестите?

На 12 юли Слави Трифонов се опита еднолично да ни предложи панацея срещу множество от проблемите на българската демокрация.

Лекът е хубаво опакован – „умни и красиви“ полиглоти, с дипломи от елитни университети, някои от тях с опит в успешни компании и предишни правителства.

При толкова изряден проект за кабинет, каква е ползата от протести, още повече от протестни партии? ГЕРБ са аут, ред е на специалистите, те ще ни избавят. Нищо, че експерти с големи резюмета и претенции и преди са заемали министерски кресла – включително в първия кабинет на партията, срещу която самият Трифонов се бори от екрана повече от 10 години.

Целта на този ход на „Има такъв народ“ е да заграби избирателите на по-малките протестни групи.

„Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“ са поставени пред дилема, от която неимоверно ще загубят инерция. Ако сляпо подкрепят правителството на Василев, то този акт би се оказал политическо сепуко, без значение дали за проекта гласуват над 120 депутати. Те ще се докажат като „патерици“ на ИТН и при следващи избори ще обезсмислят оказваната им подкрепа от обществото. С право ще може да се утвърди максимата „Гласуваш за Христо Иванов/ Мая Манолова, получаваш Слави Трифонов“.   

Затова пък, ако откажат да подкрепят експертното правителство, тогава ИТН ще може да изсипе по техен адрес огън и жупел и при трети парламентарни избори да се позиционира като единствената партия от протестите, демонстрирала готовност веднага да се заеме с решаването на проблемите на България.

В отговор на ДБ и ИСМВ остава да посочат, че с проекта си Трифонов се опитва да скрие в изкопите под бетона на новите детски градини един каскет.

Отказът на ИТН да подаде ръка на доскорошните си съратници е логичен, ако приемем, че победителката на изборите иска да излезе от кръга на протестните партии, които почти по дефиниция са опозиционни и оттам с по-ограничени размери. Групата на Трифонов вече се усеща като надраснала пределите на протеста, иска да бъде възприемана като новия колос в родната политика. Метаморфозата й настъпва в момент, докато партиите на статуквото са в главоломен упадък.

С предложението за кабинет на Николай Василев ИТН поема риск. Вратата за коалиционно правителство на партиите на протеста почти сигурно е завинаги затворена. Тепърва предстои да се пресметне и каква част от избирателите на Трифонов са разочаровани от решението му да изтика в ъгъла протестните партии. И да предпочете да включи в кабинета си личности от компрометирани правителства.

Без значение дали това е било намерението на ИТН, отказът да подаде ръка на ДБ и ИСМВ представлява потъпкването на единството, а оттам и на основите на протестното движение. Толкова му трябва на огъня да угасне – малко пясък в очите или лек полъх на разногласие. Ако мълчаливата коалция между ГЕРБ и ДПС не е единственият голям враг, тогава коя е точно каузата?

И докато за предложеното правителство все още не се знае достатъчно, за да бъде критикувано, то рибата определено е започнала да се вмирисва откъм главата. Трифонов трябва да отговори на важни въпроси, ако иска да съхрани ореола си на носител на истинската промяна в българската политика.

Ето някои от тях:

Защо упорито продължава да налага модела на „инфлуенсъра“ в българската политика, като малодушно избягва всякакъв възможен досег с медиите, а вместо това ги очерня и поставя под общ знаменател?

Защо в речта за програмата на новото правителство той отдели внимание на популистки мерки като милион таблети и космически експедиции, а дума не обели за редуцирането на неограничената власт на главния прокурор?

И не на последно място – защо се опитва да премине безцеремонно като валяк през партиите от протеста (които са подкрепяни от немалко представители на любимия му суверен) и демонизира изначало коалиционните правителства?

Наблюдаваме опит за подмяна на политическата класа със съхраняване на някои от грозните черти на досегашните властимащи – бягство от пряка политическа отговорност, популизъм на стероиди и отказ от диалог.

Ако при определени обстоятелства посоченото от шоумена правителство бъде одобрено от НС, то трябва да получи достатъчно доверие и от народа, за да управлява и да опита да се докаже.

Но в случай, че се провали, колко ли време ще мине преди съдбата да натисне поредния „спусък“, да се роди следващият „Росенец“, който да ни събере отново на улиците в опит да прочистим блатото от новите му (стари) стопани?

Коментари

Да караме по въпросите на господина

Защо учиндолския избягва мисири и мисирки. Ясно защо. Достатъчно дълго е врял и кипял в и около медиите за да знае, че задавате риторичните си въпроси според собствения корпоративен интерес. И ако за една маргинална групичка смяната на главния прокурор е ключ към просперитет и благоденствие, то голямата част от хората гледат банковите си сметки и хладилника. Затуй, Разпопов.

Да не забравяме

Идиомите "партии на протеста" и "партии на промяната", бай Разпопов, ги наложихте вие, журналяците от обръчите на прокопи-бойкикев. За обикновените наблюдатели костинбродската уруспия, чалнатия скулптор и гнусния арманяк, а да не говорим за АБПФК-то Христо Иванов не само не са символ на промяната, а символ на малоумието. Но не унивай напълно, ако ти липсва лудото попче, Йоло и останалия паважен планктон, трябва да знаеш, че маргиналите имат много мек "спусък" и колко му е отново да опънат търнаци на Ларгото. Така протестърите ще бъдете в хармония с душите си.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.