От години в България текат и се задълбочават едни процеси на маргинализация в образованието. Никой и никъде обаче не говори и не пише за това. Обратно, МОН бодро отчита как всичко е чудесно, едва ли не почти всички у нас завършват средно образование, все по-малко и по-малко ученици отпадат от образователния процес и т.н. 

Така ли е?

Мога да разкажа лични наблюдения. В периода 2013-2014 преподавах в Тракийския университет. Предстоеше ни кандидат-студентска кампания. С годините и застаряване на населението, емиграцията и ред фактори, кандидатите намаляват, особено по някои специалности, а финансирането е според броя студенти. По поръчение на декана, групички от по няколко колеги тръгваме на агитационни командировки в региона, за да рекламираме нашия факултет. На мен и още двама преподаватели ни се падна посока Бургас.

Съответно по маршрута минахме през всички средни училища, особено такива, които имат контингент като за нас - обикновено професионални гимназии по транспорт или техника някаква, технологии. Посетихме всички по-малки градове преди Бургас - Сунгурларе, Стралджа, Карнобат, Айтос ..., носехме рекламни материали за специалностите ни, подготвили сме се да разкажем, да обясним предимства, ползи.

Отиваме и … изненада! Училищата уж работят, но в тях нямаше никого. Точно така - празни класни стаи! Дори не всички учители бяха там. Е, имаше някои - по един-двама в учителската стая, както и няколко в работилниците да си вършат някаква своя частна работа с наличната училищна техника.

Това при условие, че нашето ръководство предварително беше уговорило с директорите на съответните учебни заведения посещението ни. И пак нямаше никого! Е, някъде ни чакаха или ние изчакахме да се съберат по 5-6-ма дванадесетокласници, които са решили, че може пък, както са изкарали средно образование, така да изкарат и виШо.

Иначе, по документи, всичко е точно - няма отсъстващи, учебният процес върви, има нанесени оценки в дневника, има нанесени до коя тема по всяка от учебните дисциплини са стигнали, всичко! 

Но това е измама, призрак на образование. Измама, която устройва всички. Защото училището се финансира точно като нас, университетите - на него са му нужни голям брой ученици. Има ли ученици - има заплати за преподавателите, стаж, болнични, отпуски, бонуси дори! Няма ли ученици - всичко свършва. От своя страна учениците имат диплома за средно образование, ей така.

И за тази измама никой и никъде не говори, не пише, не показва. Защото едно посещение с камера и репортер би било достатъчно. Няма значение кой ден, то всеки ден е така, важното е никой да не е предупредил за това.

Започнах с нашия университет и борбата ни за студенти. Ами борба си е. Но се борим не за качеството на кандидатите и не за качеството на обучението им, а за … бройката им. Колкото повече дойдат/приемем и колкото повече останат като студенти до края, толкова е по-добре финансово за нас като университет! И студентите си плащат таксата, и държавата ни дава пари за всеки обучаем.

Познайте, дали придиряме, умни ли са и колко знаят, колко добре са подготвени кандидатите ни? Дали държим да присъстват на лекции и упражнения, дали гледаме да не преписват на изпитите и дали не се пишат оценки на килограм, при това далеч не тройки, о, не! Как така тройки?!? Това ще рече, че ние, дето сме там преподаватели, никаква не я вършим, а пък студентите да нямат шанс да вземат стипендия, която държавата щедро раздава за хубав успех от нашите, на данъкоплатците, пари!

Повечето са ни отличници. Нищо, че на някои не сме им виждали очите дори. Затова пък те после имат диплома, а ние имаме заплати, стаж, командировки в чужбина по разни проекти … Е, аз затова напуснах. Не исках да ставам съучастник в този фарс. 

Никой не говори и за това какво е обучението в университетите. Как ни принуждават да си затваряме очите за присъствие на занятия, после за знания на изпита. Как от учебен отдел се обаждат по телефона и буквално умоляват студентите поне да дойдат, да се появят на изпита, пък ние ще се погрижим да им го дадем. Как колегите стоят и си чоплят телефона или лаптопа в съответната им по учебното разписание зала/лаборатория, защото трябва да имат лекция или упражнения, но никой не е благоволил да дойде. Защо да идва - после всички получават заверка. Аз например не заверявах, стремях се да спазвам правилника, но… тези, на които не заверих, получиха деканска заверка и проблемът (в мое лице) беше решен.

С две думи - произвеждаме много хора със средно и висше образование, които са присъствали на някакъв учебен процес не повече от 10% от предвиденото време. За знания няма да говоря въобще. 

И никой не говори за това!

А е страшно, буквално е една бомба със закъснител. Бомба, която ще взриви след броени години цялото общество, защото все повече от тези ученици и студенти стават икономически активни, а са непригодни за дипломите, с които са се снабдили.