Къде минава границата между свободния академичен анализ и политическата индоктринация? Обсъждането на конфликта в Газа предизвика напрежение във Философския факултет на Софийския университет. От едната страна са преподаватели, които виждат морален дълг в изобличаването на „геноцида“ в Газа, а от другата –  студенти и колеги, които ги обвиняват в прокарване на идеологии, свързани с Хамас.

На 18 ноември 2025 г. лекция на д-р Франческо Трупия се превръща в катализатор на скандала. Организаторите я определят като легитимен научен дебат срещу „селективния универсализъм“* на Запада, докато критиците я описват като „митинг за вербуване на активисти“. Така на повърхността изплува дълбокото разделение в университета – между свободата на критично мислене и нуждата от институционални граници.

„Това не е образование. Това е индоктринация. Това не е академична свобода, а злоупотреба и директен канал за вносен и опасен екстремизъм“, казват критиците на лекцията.

Подобни конфликти се наблюдават и в чужбина – от окупации в Колумбийския университет до барикади в Амстердам, където обвинения за политическа агитация се сблъскват с правото на академичен анализ. Концепцията „Газа като огледало“, представена в лекцията на Трупия, поставя акцент не само върху хуманитарната криза, но и върху вътрешните противоречия на западните общества.

В центъра на спора са преподаватели от философския факултет - доц. Огнян Касабов, д-р Георги Герджиков и д-р Момчил Христов, срещу които са отправени обвинения в злоупотреба с академична власт. Срещу тях застават студенти и преподаватели, сред които студентът Зуи Ицхак Хашмонай, доц. Гергана Динева и д-р Симеон Младенов, настояващи за защита на правото на несъгласие и за проверка на използването на университетски ресурси. Въпросът кой е прав остава отворен – и именно това прави дебата толкова напрегнат и значим.

По време на семинар по социология, воден от д-р Момчил Христов, Зуи Хашмонай заявява, че се е почувствал под натиск, защото не е могъл да изрази липса на мнение без усещане за морална вина. Според Давид Такучев, присъствал на същата лекция, изказванията на преподавателя съвпадали с описаното от Хашмонай и създали социален ефект – някои студенти се отдръпнали от него. Освен това, според Хашмонай, в конференция, излъчена в YouTube, лектори и студенти апелирали за „правилната хуманитарна позиция“, като един студент предложил премахването на Израел, а друг призовал за масови протести. След публикуване на видео във социалните мрежи Хашмонай посочва, че е получил лични съобщения от студенти, които потвърдили, че също са били изолирани от преподаватели и колеги заради несъгласие с подобна пропагандна реторика, което според тях създавало атмосфера на натиск и ограничаване на свободата на изразяване.

Обвиненията на Зуи Хашмонай са насочени към това, че преподаватели използват „властта си над студентите“, за да прокарват пропагандни тези.

“Официалните лекции в Софийския университет се използват от няколко души за политическо вербуване и разпространяване на радикален екстремизъм.”

По думите му се е появила информация за разпространяване на покани за събитие в подкрепа на Палестина чрез курсови имейл-групи на студенти от Философския факултет.

“На 12 март 2026 г. получих имейл от studzapal@protonmail.com (Студенти за Палестина) на своята лична поща, който беше изпратен до всички имейли на дисциплините от Философския факултет, следователно до всички студенти в него.”

След отправено запитване до ръководството на университета бяхме информирани, че е разпоредена проверка по случая, която трябва да установи дали има нарушения и какъв е техният характер.

“В Софийския университет не се допуска политическа пропаганда.
Не са постъпвали оплаквания от студенти или преподаватели към дата 17.03.26 г. Ще бъде направена обаче проверка за използване на служебни имейл адреси и информационни ресурси на университета за разпространение на покани, което не е редно”,  коментира Боряна Коларова, началник на отдел „Информация и връзки с обществеността“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски.

Проверка на Клуб Z показва, че поканата не е разпространена чрез официалните студентски имейли, генерирани от университетската администрация, а чрез неформални курсови пощи. Това поставя под съмнение твърденията за неправомерно използване на лични данни.

Д-р Георги Герджиков, един от преподавателите, срещу които са отправени критики, посочва, че няма пряка връзка с групата, разпространила имейлите, и не разполага с информация как са събрани адресите на студентите. Според него е възможно те да са били достъпни чрез университетската платформа Moodle, където студентите имат видимост върху списъците с имейли на свои колеги, записани в същите дисциплини.

Сред по-сериозните обвинения на Хашмонай е и твърдението за упражняван натиск върху студенти с различно мнение по темата, като той вече е подал сигнал до етичната комисия на университета.

“Студенти биват притиснати да заемат страна, иначе не са „хора“ и биват публично засрамвани, да не говорим какво ги чака на изпит.”

Хашмонай описва лекцията на д-р Франческо Трупия (организирана от доц. Касабов) и твърди, че лекторът е направил недопустими паралели с българската история. Студентът критикува и направени сравнения между палестинската съпротива (Хамас) и българското националноосвободително движение. В сигнал към етичната комисия на Софийския университет, той настоява за проверка:

 „Обръщам се към вас с призив… за разследване на това как лекциите се използват за политическо вербуване.“

В своя защита обвинените преподаватели и техните поддръжници твърдят, че обсъждането на теми като военни престъпления и ролята на Израел в Газа представлява „легитимни научни проблеми“, чието забраняване би накърнило академичните свободи. Според тях подобни дискусии не са политическа агитация, а опит тези въпроси да бъдат поставени „на фокус“, за да се стимулира самостоятелното мислене на студентите.

 Д-р Георги Герджиков заявява:

„Смятам, че всяка форма на насилие срещу цивилни граждани е абсолютно незащитима. Включително тази на военното крило на Хамас през 2023 г. Според мен извършеното от тях просто е морално незащитимо. Точка.“

Той допълва:

 „Важно е всяка академична общност да обръща внимание на всяка съвременна територия, където се извършват нарушения на международните правни договорки и на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. Разбира се, че масовото изтребление на цивилни е по-очевиден пример за подобни нарушения, но това не прави другите нарушения по-малко престъпни и опасни за човечеството като цяло.“

Въпреки отправените запитвания, част от преподавателите не пожелаха да разговарят с екипа на Клуб Z.

„ Прецених, че на този етап няма да коментирам казуса“, посочи доц. Огнян Касабов.

Д-р Момчил Христов също отказа подробен коментар:

„ Преди всяко публично заемане на позиция от моя страна, предпочитам първо да изложа фактите пред етичната комисия на университета.“

Напрежението се пренася и в отношенията между преподаватели. Гл. ас. д-р Симеон Младенов описва средата като проблематична за плурализма на мнения, като подчертава, че „политическата агитация се появява там, когато едната страна е единствената допустима, а другата бива цензурирана“. По думите му това създава усещане за натиск върху студенти и преподаватели, които не споделят доминиращите позиции.

Подобни критики, макар и от различна перспектива, отправя и доц. Гергана Динева. Тя поставя акцент върху необходимостта академичните дискусии да отговарят на ясни научни критерии – участие на експерти, равен достъп до различни позиции и спазване на академичен тон. Според нея в част от проведените събития тези условия не са изпълнени, като „инакомислещите са били фактически отстранени“ от участие. Динева предупреждава, че когато липсва реален плурализъм и методологична строгост, съществува риск научният дебат да бъде подменен от политически активизъм, което подкопава основната функция на университета като пространство за критическо мислене.

Докато част от преподавателите и студентите спорят за границите на академичната свобода и вътрешния ред, доц. Огнян Касабов изнася своята гледна точка за глобалния контекст на конфликта в Газа. Според него мълчанието на академичната общност е форма на съучастие, а технологиите и изкуственият интелект ускоряват изтреблението:

„Всяка нападателна война нарушава международното право"  пише доц. Касабов във Фейсбук.

Така конфликтът излиза далеч извън рамките на процедурен спор за имейли и се превръща в тест за границите на академичната свобода в България. Въпросът вече не е само какво се е случило в една аудитория, а дали университетът може да остане пространство за свободен дебат, без да се превръща в трибуна за политическа агитация. Отговорът на този въпрос предстои – и ще зависи не само от вътрешната проверка, но и от това доколко всички страни в конфликта са готови да понесат тежестта на собствените си думи.

-------------------------------------------

* Терминът "селективен универсализъм" се отнася до двойните стандарти на западната политика при оценката на конфликти в различни региони.