Втората политическа сила в новия парламент - „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, обяви, че се отказва от мандата за съставяне на правителство. Какви ще са политическите ефекти от това решение и трябва ли да се плашим от нови избори? Клуб Z търси отговорите от политолозите. 

Теодор Славев е доктор по политология. Работи като старши анализатор в Българския институт за правни инициативи. Занимава се с провеждане на изследвания и проучвания в областта на политическия процес и съдебната система.

Защо се отказа Слави Трифонов от управленския мандат? 

Причините са две. Първата е, за да покаже, че спазва предизборните си заявки. От ИТН неколкократно повториха, че не искат подкрепата на ГЕРБ, ДПС и БСП, а без техните гласове няма мнозинство в парламента. Ако те бяха предложили състав на кабинет, можеше да имаме правителство – заложник, на което да са му вързани ръцете за реформи и което да не издържи на първия вот на недоверие. Втората причина е в липсата на кадри за изпълнителната власт.

Печели или губи Трифонов от този ход?

Губи, но губи по-малко, отколкото, ако беше предложил кабинет. Капанът, в който ИТН се вкара, е, че те се позиционираха политически в кампанията не като партия, искаща да управлява, а партия, която няма да може да се заобиколи. Те избраха да поискат още повече власт от хората, а бързи избори през лятото ще им спечелят време, за да попълнят кадровата банка. Част от симпатизантите на Трифонов обаче са разочаровани и те или няма да излязат да гласуват, или гласовете им ще се прехвърлят към други субекти.

В чия полза е решението на ИТН за отказ от мандат?

Със сигурност не е в полза на обществото, защото ние имаме нужда от правителство, защото се намираме в криза. Но очевидно волята в Народното събрание е да се върви към нови избори. В електорален аспект, част от подкрепящите Трифонов биха могли да се върнат към БСП, ако тя съумее да се самообясни като единствения политически субект, който може да скъса пъпната връв на ГЕРБ с властта. Ще спечелят и крайнодесните националистически формации, ако там вървят процеси на консолидация. Не мисля, че Радев печели от това, че ще трябва да съставя служебно правителство, защото към него ще има високи очаквания, то е с ограничени властови инструменти, а ние ще навлизаме и в кампанията за президентските избори.

Кой е най-логично да вземе третия мандат?

БСП. Тя е третата политическа сила, политическото семейство на Радев. Президентът ще си гарантира подкрепата на социалистите и не може да бъде обвинен в избирателно поведение или в опит за инженеринг на изпълнителната власт, защото това ми се струва най-логично. Съвсем друг е въпросът какво ще прави БСП с мандата.

Ще бави ли президентът Румен Радев даването на третия проучвателен мандат, за да има време сегашният парламент да приеме промените в Изборния кодекс?

Колкото повече време работи това Народно събрание, толкова по-добре, защото има нужда от спешни промени и това не е толкова Изборният кодекс, а актуализацията на бюджета и финансовото състояние на държавата, но пък предложение за промяна на бюджета може да направи само Министерският съвет, а ГЕРБ не вижда нужда от такава, така че и това е в риск. Радев може да даде глътка въздух на парламента, но очакванията на хората за повече политическа динамика не предполагат дълго протакане. Няма пречка връчването на мандата да стане и след великденските празници.  

Има ли нужда въобще от промяна на изборните правила?

Със сигурност, но промените в изборните правила не трябва да се пишат на крак и по бързата писта. Промените в ИК трябва да са такива, че да са изпълними в кратките срокове до предсрочните избори. Трябва да сме сигурни, че органите и институциите имат капацитета и волята да въведат активната регистрация например, която е нужна да се изчистят списъците. Да не се събудим в ситуация, при която в закона пише едно, а на практика има невъзможност или нежелание да се изпълнят законовите разпоредби.

Трябва ли да ни плашат нови избори?

Няма как в демократична система да се плашим от избори. Напротив, политиката е институционализация на обществения конфликт и чрез изборите и съставянето на органите на властта от суверена действат демократичните механизми. Рискът е да не изпаднем в политическа криза. Новите избори могат да се използват като легитимация на правителство, което сега не виждаме как ще се случи. Тези, които казват сега, че не искат да управляват с този или онзи, след избори ще имат легитимационната предпоставка от типа „Два пъти мери, веднъж режи“.

До какво ще доведат те?

Не виждам как за два месеца да има някакви сериозни размествания. Най-вероятно ще има електорален отлив от подкрепата за ИТН, от което да спечелят БСП и патриотичните формации. В зависимост от процесите на фрагментация около протестната ИМВ ще се види дали въобще ще прескочат парламентарната бариера. Обратно, ако в националистическия политически сегмент вървят процеси на консолидация, те могат да влязат в парламента.

Навлизаме в перфекта буря от избори – за нов парламент, за президент. Това ще оздрави демокрацията или ще задълбочи различните кризи, които вилнеят в момента?

Управлението на ГЕРБ е вече изчерпано. Имаме шанс България да тръгне по пътя на благоденстващо развитие, да се освободят и укрепят институциите, да се смачка корупцията, да се прекъсне зависимостта между медиите и олигархията, и в крайна сметка България да престане да бъде в последните места на класациите в ЕС. Надявам се в политическата класа да се прояви разум за отговорността, която носи за справяне с кризите.