Малко над 43% от избирателите, участвали в парламентарните избори на 4 април 2021 г., са се възползвали от мажоритарния елемент - гласуване с преференция за избран кандидат от листата на предпочитаната партия или коалиция. Това показват изчисления на платформата "Отворен парламент" на база публикуваните в сайта на ЦИК протоколи от районните избирателни комисии.

Според Изборния кодекс всеки избирател в страната (не важи за вота в чужбина) има право да избере кандидат от листата, когото да подкрепи лично. Преференциите сработват, тоест пренареждат партийната подредба на кандидатите, ако достигнат 7% от гласовете за цялата листа. По-трудно се сменя водачът на листа - защото той получава "служебно" вот от бюлетините, в които няма посочена преференция. 

Според неофициалните резултати от изборите за 6-те партии и коалиции, които влизат в 45-ото Народно събрание, са гласували 2 534 066 избиратели. Действителните бюлетини с отбелязана преференция са 1 093 200. Най-активни в употребата на мажоритарния елемент са били избирателите на ГЕРБ-СДС, като сега 54 на сто са се възползвали от преференция, а преди 4 години - едва 43%. По мажоритарна активност следват избирателите на "Демократична България".

В листите на 6-те партии и коалиции има общо 157 размествания. Най-много са при ГЕРБ-СДС - 48, най-малко при "Има такъв народ" - едва 2.

Както Клуб Z писа, единствено в листите на ГЕРБ е постигнато за първи път "детрониране" на водачи на листи - при това два пъти. В Благоевград действащият министър Росен Желязков бе изместен от последния в листата Стефан Апостолов - син на кмета на Симитли Апостол Апостолов и бивш депутат и футболен съдия.

В Хасково бившият министър на енергетиката, който се завърна в националната политика като водач на ГЕРБ - Делян Добрев, пък бе изместен от ветеринарния лекар Георги Станков. Последният е и абсолютният рекордьор по лична подкрепа сред кандидатите на всички 6 партии и коалиции в новия парламент - има 13 655 гласа. Това е повече от персоналния вот дори на партийните лидери - водачи на своите листи по места - в това число Бойко Борисов, Слави Трифонов, Корнелия Нинова и т.н. 

 
Замалко се разминава с разместване и водачката на листата в Разград Десислава Атанасова. Там на втория - Гюнай Хюсмен, който някога беше от ДПС, а след това стана областен управител от ГЕРБ, не му стигат малко над 170 гласа, за да стане първи. Със слаба лична подкрепа се оказват и финансовият министър Кирил Ананиев в Перник, и просветният Красимир Вълчев в Шумен, въпреки че размествания отново няма. Бившата министърка на туризма Николина Ангелкова обаче загуби втората си позиция, отредена й от партията в София-област. 

Ръст в употребата на преференцията бележат и избирателите на „БСП за България” – 46% от подадените гласове за листата показват и конкретно предпочитание - при 39% преференции през 2017 г. Сред най-силно представителите се с преференции от листите на социалистите е Весела Лечева, която бе втора във Велико Търново.

При "Демократична България" традиционно също има масово ползване на прференции. Кандидати от гражданската квота в коалицията се преборват за места в новия парламент - такива са случаите с икономистите Георги Ганев и Мартин Димитров в 23 и 24 МИР в столицата.

Силна лична подкрепа имат още лекарят Александър Симидчиев и юристът Петър Славов, макар на последния малко да не достига за разместване на листата. Мажоритарна подкрепа имат и политическите лица на предна линия в обединението - съпредседателите Христо Иванов, Атанас Атанасов, както и  Иво Мирчев, Антоанета Цонева и т.н. А и двама претенденти в 23 МИР, чиито имена са Мартин Димитров и Христо Иванов - но не става дума за икономиста и лидера на "Да, България", получават доста лични гласове.

ДПС, благодарение на което има и "защита" срещу разместване на водачите на листи (каквато няма по закон при европейски избори, примерно), не толерира преференциалния вот. Избирателите на движението са  най-малка степен гласуват преференциално – около 26% от тях са направили това на 4 април, показват още изчисленията на "Отворен парламент".

Оттам очертават интересно явление - в райони, в които ДПС традиционно печели основния дял от гласовете, преференцията се използва доста по-рядко. В същото време в райони, в които ДПС има по-слаб резултат, избирателите му посочват конкретен кандидат в пъти по-често. Примерите за това са София-област, Кюстендил, Монтана и Враца, Видин, Благоевград.

"Отворен парламент" има и интерактивна карта за преференциалния вот по избирателни райони и по партии и коалиции (6-те парламентарни)