Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

През последните няколко седмици Вашингтон предприе следните стъпки, окачествени от Техеран и останалия свят като скъсване с линията на Тръмп:

1. В писмо до Съвета за сигурност на ООН, изпратено от действащия американския представител в световната организация, се заявява, че Вашингтон се разграничава от твърденията на администрацията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, че ООН е наложил повторно санкции на Иран.

2. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън обяви, че йеменското движение на хутите е извадено от списъка на терористичните организации, макар че самите лидери на движението остават там.

Иран обаче изпрати ясни послания за ескалация на напрежението навсякъде, където Техеран има влияние и съответен военен ресурс:

1. Американската военна база в Ербил, столицата на иракски Кюрдастан , беше подложена на ракетна атака, при която бе убит цивилен предприемач и бяха ранени още девет души, между които  трима американски войници. Според добре информирани официални иракски източници това нападение е извършено от въоръжени шиитски милиции, финансирани от Иран. Вчера с ракети беше обстреляно и американското посолство в Багдад.

2. Милициите на хутите, свързани с Иран, увеличиха честотата на атаките срещу саудитските градове с безпилотни летателни апарати и ракети.

3. Убит бе  журналистът и анализатор с прозападна ориентация Лукман Слим,  и един от най-яростните ливански шиитски противници на Хизбула и Иран. Смята се, че това е дело на Хизбула и представлява провокация  срещу Байдън.

4. Иран ускори дейностите, които излизат извън рамките на ядреното споразумение, подписано с групата "5 + 1":  увеличаване броя на усъвършенстваните центрофуги, повишаване нивата на обогатяване на уран, налагане на ограничения върху работата на екипа на МААЕ и възпрепятстване на неговите инспекционни усилия.

5. Иран реагира отрицателно на заявената от администрацията на Байдън готовност за започването на диалог с Техеран, като заяви, че евентуалното завръщане към ядреното споразумение трябва да бъде предшествано от премахването на санкциите в тяхната цялост.

Американска деескалация срещу иранска ескалация

Иран побърза да оповести радостната за страната новина, че Америка отстъпва от безкомпромисно враждебната позиция спрямо режима на моллите на предишната администрация. Тази реакция на Техеран  е обяснима след четиригодишния период на санкции и публични нападки от страна на Вашингтон. От друга страна Техеран заяви, че направените от новата американска администрация стъпки са недостатъчни за реактивиране на ядрената сделка от 2015 г., т.е. че те са до голяма степен символични.

Така например, разграничаването на САЩ от решението на Тръмп за повторно налагане на санкциите на ООН срещу Иран е формално, тъй като никоя друга държава-членка на Съвета за сигурност не бе наложила тази мярка. Това не може да компенсира загубите от прилаганите досега санкции, чийто размер според иранския външен министър Мохамад Зариф достига астрономическото число от 1 трилион долара.

Колебанията на Вашингтон

Независимо от различните оценки едно е ясно – на ход е дипломацията. В среща с представители на трите европейски сили – Германия, Великобритания и Франция Блинкън заяви готовността си за започне преговори с Иран с цел възстановяването на ядрената сделка. За подобна стъпка обаче е необходимо и Техеран да извърви своя път. Три са публично оповестените условия:

1. Връщане на Иран към спазване условията на споразумението от 2015 г.

2. Започване на преговори за внасяне промени в текста, които са наложителни шест години след подписването му.

3. Започване на преговори с Иран за допълнителни споразумения, които засягат теми като иранската ракетна програма и подкрепата на аятоласите за терористичните шиитски милиции в Близкия изток.

При това и двете страни – САЩ и Иран – са в цайтнот. Иран се готви за предстоящите след четири месеца президентски избори, които могат да доведат до пълна промяна на политическата сцена в страната. Очакват се те да запълнят създадения с убийството на Касем Солеймани вакуум чрез пренареждане на коалиции и преразпределение на властовия капитал. Очакванията са разделени между фигурата на бившия президент и радикал Ахмадинежад и съответния кандидат на Революционните гвардейци, който да реализира замисъла на Солеймани за налагане на де факто военно управление.

Що се отнася до Америка, тя е притисната и от други спешни проблеми, в частност борбата за излизане от причинената от COVID-19 криза, както и лансирането на нов стратегически диалог с Китай. Междувременно продължава геополитическото наддаване между Техеран и Вашингтон. Докато режимът на астоласите заплашва, че цената на неразбирателството ще бъде твърде висока за американците и че иранците вече са „имунизирани“ срещу заплахите на Вашингтон, Белият дом уверява, че е готов за преговори, при положение, че Иран прояви гъвкавост.

Вътрешният фронт на Байдън

Проблемът на Вашингтон е, че за администрацията Байдън иранското ядрено досие е по-скоро претекст за битката за „ума и сърцето на Америка“ в остро противопоставяне не само на наследството на Тръмп, но и на „крайнодесния популизъм“.  Позиционирането на Белия дом по иранското ядрено досие трябва да убеди Америка и света, че САЩ вече няма да бъдат глобалният полицай, че дипломацията се е завърнала, трансатлантическият съюз е възстановен и че занапред Вашингтон ще упражнява водещата си роля чрез "силата на примера" и не чрез "примера на силата". В тези условия Байдън може да бъде изкушен да търси дори малка победа в Америка, при положение че не понесе голямо поражение в Близкия изток.

Проблемът на Байдън е, че и в екипа му и в самата Демократическа партия, както и сред сенаторите демократи има две крила. Едното е на центристите, гравитиращи около него, като държавния секретар Блинкън и съветника по национална сигурност Джеф Съливан. Другото крило е на така наречените прогресивни-леви начело с Камала Харис, Бърни Сандърс и сенатори като американката от сомалийски произход Илхан Омар и Рашида Тлейб от палестински произход. Последните са свързани с различни групи и страни като Катар, Турция и радикалните организации и партии като Мюсюлмански братя, Хизбула и Хамас.

От своя страна Иран тълкува декларативното миролюбие на Вашингтон като продължение на близкоизточния хаос. Всъщност, дестабилизирането на Близкия изток беше основна цел на аятоласите в региона дори след подписването на ядрената сделка през 2015 г., когато тон задаваха милициите на Солеймани, не дипломацията на външния министър Зариф.

Рецепта за нов провал на американската политика

В периода след встъпването в длъжност на Байдън на 20 януари т.г.  от дипломатическата дейност на новата администрация остава много да се желае, особено в Близкия изток. Все повече се налага усещането за муден старт на тази заявена като приоритетна дейност на президента демократ. Нещо повече – проличава известно объркване и неувереност, в частност по иранското ядрено досие. Въпреки заявките, че близкоизточната политика вече е в ръцете на опитни дипломати и експерти по региона, засега тя не допринася за укрепване имиджа на Байдън като лидер на най-могъщата страна в света.

Същевременно, с просто око се вижда, че идването на власт на Байдън внесе облекчение сред иранските политически среди – при това както сред консерваторите, така и сред реформаторите. По-специално първите видяха възможност за Иран да демонстрира твърдост в настъпилата  американска „пауза“ след края на управлението на Тръмп. С тази цел те издигат все по-неприемливи условия за завръщането към ядреното споразумение – например наред с условието за незабавно прекратяване на американските санкции, те изискват и гратисен период като гаранция, че и Америка, и Европа, водят политики на пълна отмяна на икономическия и финансов натиск.

Новата толерантност на Вашингтон към аятоласите, включваща преднамерено или неволно пренебрегване на стратегическите интереси на важни държави от региона, като Саудитска Арабия, емирствата, Египет, както и Израел, всъщност е път към ескалация на напрежението, което може да доведе и до война. С други думи, въпросната толерантност ще засили нетолерантността в много страни в региона.

Всички гореизброени държави смятат, че ядрената сделка е в ущърб на техните национални интереси. Игнорирането на тази позиция от администрацията на Байдън е най-краткият път към ново подпалване на Близкия изток, още повече, че е нереалистично да се допуска, че противниците на този тип дипломация ще стоят със скръстени ръце и ще делегират на Вашингтон да си решава проблемите на техен гръб. В този контекст е естествено, че съюзниците на САЩ в региона оценяват първите прояви на новата администрация като проекция на политическа безпомощност. Всекидневният кошмар на арабските лидери е, че господарят на Овалния кабинет се казва… Обама.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.