Американският президент Доналд Тръмп заяви, че очаква „бърз край“ на войната с Иран, докато Техеран разглежда американско предложение за мир, което според източници на Ройтерс би формализирало края на конфликта, но без да включва ключови искания на Вашингтон като ограничения върху ядрената програма и отваряне на Ормузкия проток.
Иранският говорител на МВнР, цитиран от агенция ИСНА, посочи, че отговорът ще бъде предаден своевременно, а влиятелният депутат Ебрахим Резаеи определи предложението като „повече американски списък с желания, отколкото реалност“.
Въпреки скептицизма от Техеран, Тръмп увери, че „те много искат сделка“ и че разговорите през последното денонощие били „много добри“, като дори прогнозира, че войната може да приключи бързо, въпреки че от началото ѝ на 28 февруари двете страни не успяват да преодолеят разногласията по най-трудните теми - ядрените амбиции на Иран и контрола върху Ормузкия проток, през който преди войната преминаваше една пета от световния петрол и газ.
Според пакистански посредници е възможно подписване на меморандум, който би сложил край на военните действия и би открил 30-дневен прозорец за детайлни преговори. Той би поставил рамка за деблокиране на търговския трафик през протока, за евентуално облекчаване на американските санкции и за ограничения върху ядрената програма на Иран. Меморандумът обаче не включва ключови американски искания, които Техеран отдавна отхвърля – ограничения върху ракетната програма, прекратяване на подкрепата за прокси милиции и въпроса за над 400-те килограма почти оръжейно обогатен уран, които Иран вече притежава. Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф се подигра на информациите за напредък, като написа в социалните мрежи:
"Операция "Довери ми се, братко" не успя", твърдейки, че американците просто се опитват да прикрият провала си да отворят Ормузкия проток.
Пазарите реагираха мигновено на сигналите за възможна сделка: цените на петрола паднаха рязко, "Брент" достигна 98 долара за барел, преди да се върне над 100, а глобалните борси отчетоха ръст. Междувременно "Ен Би Си нюз" съобщи, че Тръмп е спрял двудневната операция за отваряне на протока, след като Саудитска Арабия е отказала да предостави база и въздушно пространство за мисията, разгневена от едностранното обявяване на американския план за ескорт на кораби.
Президентът заяви пред журналисти в Овалния кабинет, че „е много вероятно да сключим споразумение“, а в телефонно интервю за Пи Би Ес, цитирано от ДПА, добави:
„Мисля, че има наистина добра възможност да приключим това, но ако това не свърши, ние трябва да се върнем и да ги бомбардираме жестоко.“
Той потвърди и някои елементи от потенциалното споразумение, за които съобщиха Си Ен Ен, "Аксиос" и "Уолстрийт джърнъл" – включително изискването Иран да се ангажира да не развива дейности в подземни ядрени обекти. Тръмп обаче отрече твърденията, че Иран ще предаде високообогатения си уран на САЩ, като заяви:
„Не, това не е част от сделката.“
Според "Уолстрийт джърнъл" проектът предвижда дългосрочен мораториум върху обогатяването на уран, с възможност на по-късен етап Иран да обогатява до 3,67 процента, но Тръмп отрече и това. Той потвърди, че според американските оценки Иран разполага с 408 килограма високообогатен уран – данни, цитирани от Ройтерс. Според ДПА Вашингтон и Техеран работят чрез посредници по меморандум от 14 точки, който да установи рамка за 30-дневни преговори и да сложи официално край на войната, като паралелно се обсъждат облекчаване на санкциите и бъдещето на Ормузкия проток.
Френският президент Еманюел Макрон също се включи в дипломатическите усилия. Според Ройтерс той е разговарял с иранския си колега Масуд Пезешкиан, като е подчертал колко важно е освобождаването на корабоплаването през Ормузкия проток и е насърчил Техеран да разгледа френско-британския план за международна мисия, която да гарантира безопасен транзит.
„Насърчих иранския президент да се възползва от тази възможност и възнамерявам да обсъдя темата с президента Тръмп“, написа Макрон в социалната мрежа Екс.
Иранските държавни медии съобщиха, че Пезешкиан е заявил готовност да следва дипломатически пътища „в рамките на международното право“, но е подчертал дълбокото недоверие към САЩ, породено от „враждебните действия“ на Вашингтон, включително двата американски удара по време на преговори.
Френското външно министерство изрази и силно безпокойство за здравето на иранската активистка и носителка на Нобелова награда за мир Наргес Мохамади, съобщи Франс прес. Тя е в затвора от декември, отслабнала е с 20 килограма и е била хоспитализирана след загуба на съзнание и сърдечна криза. Поддръжниците ѝ настояват да бъде преместена в Техеран за по-добро лечение. Мохамади е осъдена на нови шест години затвор за „накърняване на националната сигурност“ и година и половина за „пропаганда срещу ислямската система“.
Иран отрече и всякаква намеса във взрива на южнокорейски кораб в Ормузкия проток, съобщи Франс прес. Посолството на Иран в Сеул заяви, че „категорично отхвърля“ твърденията за участие на иранските въоръжени сили в инцидента.
На този фон Асошиейтед прес проследи как през последните 24 часа администрацията на Тръмп е преминала от уверения, че примирието се спазва и операцията е приключила, до нови заплахи за масирани бомбардировки. Вторник започна с уверения от министъра на отбраната Пийт Хегсет, че САЩ защитават блокираните кораби в Ормузкия проток и че примирието „все още е в сила“, въпреки че Иран изстрелял ракети и дронове, а американските сили потопили шест ирански катера.
По-късно държавният секретар Марко Рубио обяви, че операцията е „приключила“ и целите са постигнати, но в същото време подчертал, че Тръмп търси „път към мира“, който изисква сделка с Иран. Вечерта президентът спря операцията, за да даде шанс на преговорите, а на следващата сутрин отново заплашил, че „бомбардировките ще започнат“ с по-голяма интензивност, ако Иран не приеме американските условия.
Експерти, цитирани от АП, описват стратегията на Белия дом като импулсивна, непоследователна и лишена от ясен процес на вземане на решения. Според Елизабет Дент от Вашингтонския институт (Washington Institute) войната е започнала без подготовка и без да бъде „продадена“ на американската общественост, а сега Тръмп се опитва да избегне възобновяване на бойните действия, защото е видял колко непопулярна е войната. Али Ваез от Международната кризисна група (International Crisis Group) добавя, че администрацията се движи между импулси и политически страхове – президентът е уморен от войната и не желае да харчи повече политически капитал.
Съюзниците на САЩ също се колебаят: Великобритания и Франция отказват да участват в американски операции, но подготвят собствена международна коалиция, която би се активирала едва след като заплахата за корабоплаването бъде премахната. Ситуацията се усложнява и от предстоящото посещение на Тръмп в Пекин, което според Ваез поставя президента в уязвима позиция, тъй като Китай се превръща в ключов посредник в криза, която не съществуваше преди началото на войната.
