Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Таен „план“, мерки, често фиктивни, но наричани евфемистично от властта "либерални", объркани и объркващи послания, противоречия между авторитети, обществото като дежурния виновник с главна буква, нездрави, неуместни и неубедителни опити за управленско бодрячество.

Така изглежда управлението на здравната криза, осем месеца след COVID епидемията, през втората седмица на ноември.

На фона на тревожната статистика и растящото напрежение и тревога напоследък ни се поднасят няколко опорни точки, през последните дни особено активно пропагандирани от здравния министър Костадин Ангелов.

  • Мерките са достатъчни и дават резултати.

Аргументът тук е, че картата на цяла Европа така и така вече е оцветена в червено (с изключение към момента на Финландия, т. е. заболеваемостта навсякъде е над 120 души на 100 хил.). Със или без строги мерки.  Т. е. по-добре нищо да не са прави, защото полза така и така няма.

  • България се справя много добре с коронакризата.

Мерилото за добро справяне е, че сме в средата по заболеваемост в ЕС и Европейското икономическо пространство - 14-о място за период от 14 дни. И друг аргумент, още „по-сериозен“, който в четвъртък отново здравният министър вербализира (дали е собствено негово творение – вече е друг въпрос) – на 7-мо място сме по смъртност, което не е зле, защото все пак пред нас има още 6 страни, с които сме съпоставими като население и т.н. (с една дума не сме на първо място по починали на 100 хил. души, какво се оплакваме. Едно от любимите изречения на премиера Бойко Борисов от пролетта беше как добре се справяме и как всички в ЕС вземат пример от нас, защото показателите ни са най-добри. Най-добри не бяха – примерно в сравнение с една Словакия тогава, но така или иначе страната заемаше дъното на мрачните класации за заболеваемост и смъртност.). 

  • Да гледаме „на положителното“ – и да броим колко голям е броят на излекуваните. Което не е ясно какъв аргумент е – след като расте броят на заразените, очевидно ще расте и броят на излекуваните, т. е. на изчистените от коронавируса. (Макар че заради бума на новозаразени съотношението остава силно в полза на активните случаи – които са над две трети от всички регистрирани от началото на пандемията, според официалните данни.)
  • Хаос няма, всичко е регулирано, добре планирано, легла има, а хората, които са починали заради отказан или фатално забавен достъп до здравна помощ, са едва 0,003 процента. Тези 0,003 процента здравният министър ги подчерта, а седмица по-рано главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев даже се обиди на говоренето за „хаос“. Това впечатление, обясняваха здравните власти, идвало от медиите (които преувеличават). Освен това отказан достъп няма как да има, защото има легла – заети са 40 на сто за неусложнени случаи и под 30 на сто в интензивни сектори, повтаря министърът статистиката, но без да уточнява къде са тези легла и има ли кой да ги обслужва.
  • Дори и да не са достатъчни мерките, пак няма да има по-строги, защото локдаун ще изкара хората на улицата, а на улицата те ще се заразят и тогава няма да има смисъл от това, че са затворени. Т. е. по-строги мерки няма, защото те ще увеличат разпространението на заразата, за която здравните власти не вземат мерки, за да ограничат. (Пример за класически Параграф 22.)

Наред с обяснението как „всичко ни е наред, дори и когато нищо не е наред“ в „комуникационната стратегия“  (в кавички, щото не е ясно какво точно е това, което се изговаря) на управляващите се утвърди още една линия, която става все по-натрапчива – „всичко ни е наред, но обществото, хората са виновни“.

Обществото като саботьор и виновник за кризата

Ако ставаше дума за малко по малко критична ситуация, случващото се удачно би могло да бъде опише с клишираната, но все пак крилата фраза за кривата ракета и Космоса.

Рефренът с българите, които не спазват мерките и затова нещата не вървят, беше прокаран още с гневните и заплашителни слова от първите дни на пандемията на генерала професор и тогава началник на Националния оперативен щаб Венцислав Мутафчийски, който плашеше как всички искат да уморят вкупом възрастните си родители и болни близки. Още тогава подобен подход допълнително засили и без това склонността на българина да се отнася скептично и подозрително към нареждания от властта, засили и вечноживият инатлък. Месеци наред обаче вместо да се опита да създаде механизми да тушира подобни нагласи и да въведе строг контрол, властта ги активираше допълнително с объркващи и взаимоизключващи се послания и с непрекъснато повторение на темата за „хубавите мерки и за българите, които не ги спазват“. В последните дни обаче предишното управленско мърморене стигна нови висоти, в които стана ясно, че хората са виновни за всичко, което не е наред:

  • Първо, все така не спазват мерките (Е, не навсякъде. Докато все пак се реши да затвори за известно време нощните заведения, здравният министър упорито повтаряше, че там мерките се спазват, а изключенията са незначителни.)
  • Второ, всички са паникьори и страхливци. Звънят непрекъснато на спешна помощ и ѝ губят времето. Струпват се на опашки пред т. нар. фургони пред големите болници, но на повечето нищо им няма. Страх ги е и без истински оплаквания напират да влизат в болница и да утежняват и саботират работата на здравната система.
  • За капак и се презапасяват с лекарства и създават дефицит в аптеките. Искат да се самолекуват, но така не само подхранват недостига на определени медикаменти, но и се опитват са се самоубият с дексаметазон – който може да срине имунитета и така да обезсили защитните сили на организма, когато се заразят. Или въобще с безотговорното си поведение народът ще създаде бъдещ проблем на лекарите като си самосъздаде  антибиотична резистентност и те няма да имат с какво да го лекуват при бактериални инфекции.

В това масирано насаждане на вина липсва засега само „най-сериозният“ довод – криза нямаше да има, ако хората не се заразяваха. Защо допускат да се заразят и да боледуват.

Вредата от самолечение е голяма, а с подобни тежки и с много странични ефекти медикаменти крие още по- сериозни рискове – това е неоспорим факт. Притеснението и натискът върху болничната помощ – също. Само че това, което пропускаха и пропускат властите, е първопричината да се наблюдава масово такъв тип поведение – и това е липсата на доверие, породена от съмнението, че стратегията за справяне с кризата не е правилна (или по-лошо, че въобще съществува), както и общото съмнение в системата като управление. Скорошно изследване на „Галъп интернешънъл“ показа как  над три четвърти от хората (76,2%) се страхуват дали при нужда ще могат да разчитат на здравната система..

Не е ясно и как здравните власти обвиняват българите, че се самолекуват, при положение, че за осем месеца държавата не успя да вкара пълноценно и ангажирано личните лекари в лечението на коронавирусната инфекция, че често джипитата лекуват по телефона без реален преглед (да, тук спорният с тезите си доц. Мангъров е прав, че телефонна медицина трудно става) и предписват лечение по предзададени схеми с ранно включване на така издирвания азитромицин (Вероятно не винаги и не навсякъде, вероятно и те имат своите аргументи, но това е налагащото се усещане.)

Същевременно едно просто решение като създаването на зони в ДКЦ-та в София има потенциал да бъде много ефикасно, а смесването на потоците на пациенти в доболничната помощ ограничено, да има сито към болниците и т.н., а болните да разчитат, че лечението им няма да закъснее – понякога фатално.

Въпросът е защо чак сега започна това да се прави?

Според министъра, защото се следва план и сега му е дошло времето.

Планът като мит

Вероятно планът на съюзническите войски в Нормандия е бил много по-небрежно пазен от Плана на правителството за борба с разпространението на коронавируса.

Той вече има митичен статут – за него само се говори, никъде не е публикуван, не е обясняван, не е представян. Той е невидим и неналичен, но все пак съществува в някакво измерение, до което достъп имат посветени. Планът не е за всеки, той не предвижда възможността дори и при черни сценарии членовете на обществото да могат да се опитат да планират бъдещето си (Дори и когато това планиране е разпростряно неамбициозно до следващия ден - например да знаят дали да водят детето си на училище, да не говорим за по-дълъг хоризонт, в който е ясно при какви условия какво се случва и могат да опитат да минимизират загубите си във времето.)

Здравният министър упорито обаче твърди, че такова нещо като план има – в поредица от свои интервюта през седмицата – „правим едно нещо при 150 души на 100 хил., друго при 300 на 100 хил., или недай боже, при 600 на 100 хил. - трето“, разясни той. Какви са тия неща обаче пак остана тайна.

Към момента планът включва основно експресни нареждания – първо изговорени от премиера Бойко Борисов- „дайте да дадем легла“ и „всички шефове на болници да ходят да преглеждат отпред пред болниците, ако трябва“ (допълнени с указания как да действат лекарите: "Въртете антибиотиците!"), след това претворени в заповеди от здравния министър за проценти заетост в здравните заведения.

Министърът обаче отрича сега да се търсят легла в ситуация на извънредност. Леглата са били готови още през лятото, но тъй като нямало наплив на пациенти с коронавирусна инфекция, се ползвали за други болни. Според премиера Борисов обаче през лятото директорите на болници се противели да изпълняват нарежданията да приготвят легла.

В момента изглежда ,че няма особено значение какви са болниците, които отчитат тези легла, нито каква реална медицинска помощ могат да предложат. Важното е, че има легла. „Ние не се справяме, ние изпълняваме“, обясни преди дни шефът на УС на сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев, който е и директор на болницата в Чирпан. В последния списък на РЗИ София за легловата база за столицата, където нуждите са най-големи, има частни очни клиники например, болници за ортопедия, за репродуктивно здраве и т. н. Пак около спешаването за осигуряване на легла в Александровска болница е скандалът с оставките на работещите в клиниката по бъбречни трансплантации и единственият диспансер в страната, където се наблюдават трансплантираните. На мястото на клиниката трябва да се появи отделение за коронавирусни пациенти, оттам отказват да се местят, трансплантираните пациенти са разтревожени, че остават без специализирана медицинска грижа.

Ако допуснем, че има план, (а след като здравният министър казва, че има, значи е така) бихме предположили, че в него ще се предвидят и осъществят мерки за масово тестване, проследяване на заразените и максимално ограничаване на контактите им, за да се овладее разпространението на инфекцията.

Например планът ще начертае стъпките за минаване към масово тестване като облекчи достъпът – чрез направления, издавани от личните лекари, а не през сегашната сложна и утежнена процедура, която води или до плащане от собствения джоб, или до нетестване и разпространяване волно или неволно на заразата. Осем месеца по-късно обаче направления все така не се издават 

- заради уточнения при кои симптоми да става това, четири или пет

- заради колебания дали да не става с по-евтините нови антигенни тестове, които обаче Единната информационна система не отчита засега

- заради други уточнения кога от "Информационно обслужване" ще са готови с е-направленията (личните лекари настояват те да са само в този вид)

- вероятно и заради нежеланието на НЗОК да даде едни немалки пари…

При съществуващ план вероятно държавата щеше през тези месеци да помисли и как да се укрепи капацитетът на РЗИ-тата, в които има малко хора, при това недотам млади, а не да се приеме, че толкова са възможностите и да се размаха бялото знаме в полупризнание, че почти никой никого вече не карантинира (освен ако не е главният прокурор Иван Гешев, който да пусне съобщение за това в туитъра си) и не се опитва кой знае колко упорито да спре разпространението на инфекцията (защото тя така или иначе се разпространява вече дифузно, какво да се направи...). Все по-малко е ясно кой, кога е заразен, с кого е контактувал, в училищата още от началото беше решено, че контактните ученици ще са само под карантина, но няма да се тестват, като същевременно се обясняваше, че децата най-често са безсимптомни. Държавата спести пари за тестове, но превърна училищата в диспечерски пунктове за разпръскването на заразата. Действията на органите все по-често негласно и вероятно неволно, но на практика  следват спорните теории на доц. Мангъров, че няма голям смисъл от карантинирането.

Беше ли употребено по-спокойното време през лятото за изготвяне на някакви прогнози къде може да има най-сериозни проблеми въз основа на материална база, организация на работата, наличен медицински персонал?

Бяха ли организирани курсове за обучение на медици за повишаване на нивото им на компетентност – за спешна помощ, дори за „опресняване на познанията“ по инфекциозни болести или пулмология? Имаше ли разписан протокол за личните лекари как да действат, как да лекуват? И т. н.

Имаше ли в плана концепция кога, как, къде да се създадат т. нар. болници, за да останат някакви „чисти“лечебни заведения?

Министърът настоява, че план има, само не е ясно какво се е предвиждало в него да се направи през лятото. Ако се съди по резултатите,  това време изглежда като загубено.

Тогава прясно назначеният Костадин Ангелов основно обикаляше болниците в страната, за да отчита как всичко е наред( с редки изключения като Добрич), да хвали места като Бургас, докато в същото време медицински персонал от вътрешни отделения на бившата областна болница в морския град се оплакваха неофициално как получават по една предпазна маска на седмица и си купуват за останалите дни.

Антиправителствените протести и оцеляването на управлението бяха основната грижа на премиера, който избягваше да се показва в София, а решенията за управление на коронакризата се прехвърлиха към местните власти, с аргумента, че те са по-запознати какво става в региона им, но и за да изглежда отговорността максимално разпределена и размита.

Мерки, които объркват

Основният рефрен на Борисов се утвърди като "всеки сам трябва да се пази". Това той изговаря още от юни, а тези дни пак припомни във вариант – "кара ли някой някого да ходи на ресторант, че да се страхува". Където стане и седне, обикновено в джипа, премиерът повтаря: „Няма да затваряме“, а според него с най-либералните мерки постигаме много.

Съответно мерките, които налага здравният министър, освен объркани, ревизирани на другия ден, половинчати, често и откровено безсмислени, се плъзгат по линията на най-малкото съпротивление – ограничават само онези, за които се смята, че нямат достатъчно сили да протестират.

Така най-решителната забрана на Ангелов беше за спирането на плановия прием. Това се случи преди дългата нерешителност да получи позволение да затвори нощните заведения за известно време (но първо към тая мярка прибягнаха много кметове). На този фон лекари и пациенти непрестанно алармират, че фокусирането върху коронакризата и небалансираното ѝ управление, заради което заболеваемостта рязко се е покачила и натоварва здравната система, задава големи проблеми за здравето на нацията (която и без това е с показатели на една от най-болните в Европа) в близко и по-малко близко бъдеще. Диагностицирането и лечението на редица болести е и ще бъде забавено, в някои случаи и фатално дълго, наблюденията и контролът върху хроничните заболявания – занемарен.

Същата философия на таргетиране на най-невлиятелните социални групи в обществото следваше и силно рестриктивното нареждане за двучасови "зелени коридори" за възрастните хора. Въпреки дългите обяснения на министъра, че до това се е стигнало след голямо мислене и консултиране с експерти, ден по-късно заповедта беше поправена заради силни обществени реакции като имаше хвърляне в другата крайност – пазаруване по всяко време, ексклузивно за хората на 65 г. между 8-10 и 13,30 и 16,30 часа, а това настрои негативно по-младите.

Корекциите на „мерките“ са непрестанни – както в случая със "зелените коридори", а по-рано със задължителното носене на маски на открито. (Изключенията са толкова много, че правилото губи смисъла си).

Последната заповед за ограничения също има озадачаващи моменти като например „вечерния час“ за ресторанти и т.н. до 23,30 часа, време, до което немалка част от тях вече са затворили.

Рестрикциите за разните форми на извънкласни обучения – занимални, езикови школи и т. н., също подлежат на широко тълкуване – затварят се за определен интервал от време, но не и за начален курс, ако няма смесване на ученици, което никой не проверява и съответно повечето спокойно си работят, заради неясно написаните заповеди.

"Най-очарователно" е положението при условността на заповедта спрямо това кои паралелки ще учат дистанционно. Присъствено няма да учат от 5 до 12 клас в червени зони (не е ясно защо е това уточнение, след като цялата страна е в червено), при заболеваемост със симптоми като на коронавирус над 15 на сто. Малко преди това столичната кметица Йорданка Фандъкова беше издала заповед, че учениците от гимназиален клас продължават още две седмици онлайн, а към тях се присъединяват и тези от 6 и 7 клас. На другия ден след издаването на заповедите родители, ученици и учители в София се чудеха какво се случва с 5-и клас, а .директори решаваха на място с уточнение "поради противоречащи си разпореждания..."

Същевременно министърът на образованието Красимир Вълчев продължава да отрича възможността за известен период от време училищата въобще да останат затворени заради притеснения за влошаване на качеството на образованието. (През пролетта някак успявнаше да преодолее това притеснение, когато без реална причина реши да не върне учениците в класните стаи до края на учебната година). При все по-голям брой отсъстващи учители – заразени, карантинирани и все по-голяма трудност да се намерят техни заместници – обикновено това са пенсионирани преподаватели, които сега отказват заради напредналата си възраст и рисковата среда, качеството на присъственото обучение вече е рязко влошено така или иначе...

Като цяло така налаганите мерки, одобрени, а вероятно и вдъхновени от доц. Мангъров, основно засилват напрежението, разделението, объркването и несигурността в обществото.

Всеки срещу всеки

Общата картина се допълва и с все по-видими противоречия вътре в системата на различни нива.

Заради недостига на лекарства фармацевтите намекнаха, че вина имат и личните лекари, които безразборно изписват антибиотици и други средства, които се използват в лечението на пациенти с коронавирусна инфекция. Джипитата на свой ред се засегнаха, БЛС излезе със специална декларация.

Напрежение има и по оста доболнична-болнична помощ, като от лечебните заведения /особено големите в София/ периодично подчертават, че те изнасят основната тежест на задълбочаващата се здравна криза.

По-рано министърът на здравеопазването нахока лабораториите, че бавят вписването на резултати в Единната информационна система. Оттам обясниха, че проблемът е в Информационно обслужване, откъдето през пролетта не са се вслушали в предложенията им и са направили алгоритъм, който изисква електронен подпис и ръчно въвеждане на всички данни, вместо информацията автоматично да влиза в системата.

Личните лекари роптаят, че все още нямат е-направления, а от Информационно обслужване отричат, че се бавят. (Няма все още и електронна система, с която личните лекари да пращат извинителните бележки за отсъствия направо в училище - нещо дребно, но немаловажно, да не говорим за електронна рецепта).

Създаденият за кратко координационен център за разпределяне на пациенти с коронавирус между болниците недоволстваше, че не му се подава коректна информация от болниците – а само чрез имейли, защото система няма. Недоволството му свърши със закриването му поради безполезност.

Под повърхността се усеща и конфликт между Ангелов и Кунчев, основни фигури в борбата с инфекцията. Първото публично разминаване беше за възможността да има съкратена карантина, това донесе оставка на шефа на РЗИ- София Данчо Пенчев (върнал се впоследствие заради огнище в регионалната инспекция), който получи подкрепата на главния държавен инспектор.Напрежение се усети и когато още в движение министърът отхвърли някои предложения на Кунчев за известно засилване  на мерките.

Най-особен беше сблъсъкът на шефа на „Пирогов“ проф. Асен Балтов и новия началник на коронавирусното отделение на Инфекциозна болница доц. Мангъров, който внезапно се оказа на седмичния брифинг за разпространението на коронавируса (Така тезите му добиха някак официализирана легитимност). Доцентът, преди това надълго разясни медийно как се лекува вируса - с много течности и с приемането на аспирин, а в болница, ако се налага- с кислород, всички други средства не били ултимативни, допълни той.

Най-странен откъм взаимоизключващи се послания, особено за широката публика, беше спорът за карантината – дали трябва въобще да има такова нещо.

За отбелязване Мангъров, който освен това е виден противник на маските и на ограничителните политики, изказа тези си спорни тези, без да бъде репликиран от здравния министър.

Два сюжета

Седмицата рамкира коронакризата с два сюжета – единият за глобяван няколко пъти, че не носи маска, скитник в Бургас със сериозно здравословни проблеми и забавено умствено развитие, който, за да се плати глобата от 600 лв., ще трябва да понесе запор на социалната си пенсия.

Другата история е още по-тъжна – премиер, който вози в джипка по време „на обедната им почивка“ двама от най-ангажираните с епидемията хора – Ангелов и Балтов, за да им показва…как върви правенето на магистрала и да сподели мисли за работата, която те прави свободен…

Шведската мечта на българите

Всъщност таен план, вдъхновен от концепциите на доц. Мангъров, вероятно има и той е да станем Швеция на Балканите. 

Сериозно сме се вдали в шведския опит от пролетта – без затваряне, с минимални ограничения, без маски (в българския вариант - с маски, които не се носят) и с призиви за спазване на социална дистанция и дисциплина.

У нас кризата все повече се развива по шведски - с философията "нищо няма да затваряме". Липсват обаче някои други "дребни" шведски дадености – естественото спазване на социална дистанция, дисциплината, добре развитата здравна система на скандинавската държава (която въпреки това се задъхваше през пролетта). Липсва най-вече усещане за реално управление на кризата. За сметка на това, ако се запази сегашният темп на развитие на епидемията, според математическите модели, ще ги стигнем шведи, а може и да ги задминем…в черната статистика обаче.

Ключови думи

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Рев и шаш !

Рев и шаш ! Госпожо авторке, Това че ви тресе шубето и не можете да спите, не значи че сте права и че и другите трябва да са като вас - уплашени и недоспали. Мога да ви отговоря точка по точка, но на вас вероятно са ви платили за писането, а аз ще си загубя цялата неделя без една стотинка. На тоя свят има неща които не могат да бъдат контролирани. Ще ви припомня фразата на Владислав Горанов към Цацаров - "ако в закона се запише, че финансовия министър е крокодил, това не значи, че той е крокодил". Точно такова е и вашето желание за разписване на строги мерки - да се пишат и регламентират, а до какво ще доведат е без значение. Безсимптомния инкубационен период на този вирус е такъв, че епидемията е неизбежна и ще се точи през годините на вълни. Един изпуснат заразен и всичко тръгва отначало. Нарича се "неустойчивост". Ако толкова много ви е шубе, отидете да живеете в Китай, но не ми натрапвайте на мен и на цялото българско общество китайските навици на властите. Там в Китай властите ще ви затварят когато и както решат, или пък в най-добрия случай ще ви тестват под строй. Всичкото това под дулата на армейски автомати Основния проблем с този вирус е, че болниците се задъхват, а не някаква кой знае каква смъртност. Ако си на години и с хронични заболявания, това не значи че при заразяване непременно умираш. Единственото което значи, е че риска за теб е по-висок. Вируса ще изчезне не от регламентирани мерки, а когато за по-дълъг период се появи и се поддържа масов имунитет. Към момента изглежда няма значение дали ще е по естествен път чрез преболедуване, или по изкуствен, чрез ваксини, важно е да е по-продължителен периода и по-висок процента на хората с имунитет. Говоря за по-дълъг период със съвпадащ във времето едновременен масов имунитет, защото има спорове траен ли е или е нетраен този имунитет. В тези спорове със сигурност обаче надделява онази теза, която е най-удобна за големите фармацевтични компании. А именно, че имунитета изчезва и ще трябва да се ваксинирате периодично ... ама това е друга тема. И последно - отново ще спомена смъртността, която е по-малка от 4-5%. А също така, 80% от заразените се изчистват или безсимптомно, или с леко преболедуване.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

... към авторката - забравих

... към авторката - забравих нещо важно, което прочетох наскоро. "Държава-отличник е онази държава, която първа ще забрави за вируса. А НЕ е онази държава, която днес се хвали с малкия брой заразени. Само времето ще покаже дали Швеция е след отличниците, или Китай !"
Иван  Панов's picture
Иван Панов
Ванко Американчето

Ммм

Мангъровщината е израз на върховна простотия. За съжаление лек за простотията няма. Един приятел ми каза "тоя народ не знае какво го чака". Да видим.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Дебилите не разбират думите

Дебилите не разбират думите на доцент Мангъров. А един приятел ми каза - дебилите тровят живота на всички.
www www's picture
www www
www

Шубето е развило вече условен

Шубето е развило вече условен рефлекс към д-р Мангъров :) Дълга статия с безразборно нахвърляни факти и мисли. Навсякъде се промъква една идея, без да е казана ясно, да правим като в Китай. Та ако автора иска да емигрира в Китай, само дето там за критика на правителството пращат в концлагер, което според разказите на очевидци е по-гадно от коронавируса.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Дебилите не могат да разберат

Дебилите не могат да разберат, че никой не им пречи сами да се заключат вкъщи и да не излизат от там. Вместо това само се напъват как да потъпкват правата на другите и да им се натрапват в живота.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.