Европарламентът прие днес с незначително мнозинство резолюцията за състоянието на правовата държава и основните права в България.

„За“ са гласували 358 депутати. „Против“ са били 277, а 56 са се въздържали.

Резултатът бе очакван предвид факта, че политическите групи на социалистите, либералите и „зелените“ се обединиха в тройна коалиция срещу Европейската народна партия (ЕНП) и Европейските консерватори и реформисти (ЕКР).

Как гласуваха българите

Тримата български либерали обаче – Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели, които са от ДПС, са се въздържали, става ясно от проверка на поименното гласуване.

Резолюцията е подкрепена от шестима българи. Това са петимата ни социалисти (Сергей Станишев, Петър Витанов, Цветелина Пенкова, Ивайло Христов и Елена Йончева), както и Радан Кънев от ЕНП.

Против са 8 наши представители. Шестима от тях – Асим Адемов, Александър Йорданов, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел и Емил Радев, са от ЕНП, а Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков – от ЕКР.

Всъщност гласовете в полза на резолюцията са само с 81 повече от тези, които не са я подкрепили, без въздържалите се.

Макар ЕНП да препоръча на своите евродепутати да гласуват против резолюцията, цели 29 души нарушиха партийната линия. Шестима подкрепиха проекта, а 23-ма се въздържаха.

В същото време нито един социалист не е гласувал „против“. Въздържал се е само един.

Резолюцията няма задължителен характер. Тя обаче със сигурност ще бъде взета предвид при по-нататъшни обсъждания на ситуацията у нас в Еврокомисията и в Съвета на ЕС.

Осъжда се полицейската сила срещу протестиращите

ЕП изразява съжаление заради значителното влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права у нас.

Евродепутатите изразяват недвусмислената си подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация. Те осъждат насилствената и непропорционална намеса на полицията, най-вече твърденията за използване на сила срещу жени, деца и журналисти, както и незаконните и прекомерни финансови проверки на частни предприятия, изразили своята подкрепа за протестите.

Застрашени европейски ценности

В текста се отбелязва значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите. Текстът се съсредоточава и върху продължаващите системни проблеми в съдебната система, по-специално липсата на законодателна рамка за търсене на отговорност от Висшия съдебен съвет (ВСС) и главния прокурор.

Други опасения включват:

• Конституционната реформа, която трябва да бъде в съответствие с международните стандарти;

• Възможни промени в изборното законодателство, близо до предстоящите парламентарни избори;

• Прибързано приемане на законодателство;

• Разследвания на корупцията по високите етажи на властта без осезаеми резултати;

• Състоянието на основните права, например по отношение на подбуждащи омраза изказвания, основана на пол и сексуална ориентация дискриминация, правата на ромите и на лицата, търсещи убежище.

Свобода на медиите и европейски фондове

Евродепутатите осъждат кампаниите за оклеветяване и насилието над журналисти. Те са дълбоко загрижени от влошаването на свободата на медиите, на прозрачността и от липсата на разнообразие в собствеността на медиите, както и от твърденията за отпускане на европейски средства за приятелски настроени към правителството медии. Те подчертават необходимостта от по-строг контрол върху начина, по който се изразходват средствата на ЕС, и от незабавна реакция на опасенията, че парите на данъкоплатците се използват за обогатяване на близки до управляващата партия лица.

Отхвърлени изменения

По-рано днес на гласуване бяха подложени общо 48 поправки в проекторезолюцията. Повечето от тях – 35 на брой, бяха от името на ЕНП и бяха внесени от малтийската евродепутатка Роберта Мецола.

В три от тях бе намесен президентът Румен Радев, макар името му да не бе споменато. Той бе обвинен, че не е спазил неутралитет и е поискал оставката на правителството, като също така е използвал протестите като платформа за своята позиция. Държавният глава бе добавен към премиера, в смисъл, че е имало твърдения за случаи на корупция, в които и двамата са замесени.

За двама президентски съветници (Пламен Узунов и Илия Милушев - б.р.) бе записано, че са замесени в криминални действия, а и са били обвинени в незаконно събиране и съхраняване на документи с държавен печат за класифицирана информация, получени незаконно от Държавната агенция „Разузнаване“, както и в участие в криминална конспирация с цел търговия с влияние, като например даване на българско гражданство на руски гражданин. Същото изменение съдържаше и похвала към българските власти, че са изгонили руски дипломати.

Всички тези три поправки бяха отхвърлени.

Същото се случи и с изменението на Мецола, предлагащо отпадане на мониторинга на Еврокомисията над България.

Не бяха приети и някои поправки на българския депутат консерватор Ангел Джамбазки. Той искаше да бъдат заличени съжалението, че страната ни не е ратифицирала Истанбулската конвенция, и приветстването на забраната на „Луков марш“ от страна на властите ни.