До месец Административният съд ще се произнесе по делото, заведено от бившия генерален директор на Българското национално радио (БНР) Светослав Костов за освобождаването му от поста.

Днес областният административен съд на София реши, че няма да се събират нови доказателства и даде само срок на Костов и адвокатите му да представят бележки.

Както е известно, ексшефът на БНР оспорва мотивите, с които Съветът за електронни медии (СЕМ) гласува през октомври миналата година освобождаването му от поста. Това решение бе вследствие от скандала със спирането на програма "Хоризонт" и твърденията за упражняван натиск върху журналисти от радиото. 

На днешното заседание пък не е имало представител на СЕМ, тъй като се оказало, че заради COVID-19 е променен начинът на уведомление на страните по делата в Административен съд - София-област, и вместо малко след 10 ч. заседанието се е провело час по-рано. Всъщност то трябваше да се проведе на 16 март, но бе отложено заради въведеното три дни по-рано извънредно положение. 

Още в деня на освобождаването си Костов даде заявка, че ще обжалва решението на СЕМ, взето единодушно от всичките му членове. Той бе оспорил в писмен вид от 8 страници стартирането на процедурата по отстраняването му. В тях твърдеше, че нарушение със спирането на "Хоризонт" не е имало, защото... а) не е било спряно онлайн излъчването; и б) защото радиото има още една национална програма - "Христо Ботев". 

Според Закона за радиото и телевизията едно от условията за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор е: "ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори". Юридическият спор се състоеше в това дали се съдържа "системност" в мотивите, които СЕМ приложи поради факта, че става въпрос за едно нарушение - спирането на "Хоризонт", от което са произтекли две последствия - тези, за които регулаторът наложи две глоби. Едната - от 7000 лв., бе за нарушаване на лицензията на програмата, тъй като тя е дадена за 24-часово излъчване. А втората - 20 000 лв., бе за нарушаване на правото на информация на гражданите. 

Предисторията

До тази ситуация се стигна, след като в средата на 12 септември изненадващо журналистката и водещ Силвия Великова бе свалена от ефир, а ресорът й "правосъдие" - отнет. По думите на самата Великова това е било направено под натиск заради критичния й поглед към работата на прокуратурата, в т.ч. на единствения номиниран за главен прокурор – Иван Гешев. Самият Костов й признал за поредица от телефонни обаждания до него, в които неназовани до момента лица са искали свалянето на Великова. Публично Костов отрича за такива разговори, в т.ч. със самата Великова.

След разразилия се в рамките на същия ден скандал Великова бе възстановена на поста си. Късно вечерта обаче на сайта на радиото се появи съобщение за планирана "профилактика" на програма "Хоризонт", която ще спре сигнала на следващия ден за пет часа – случайно или не, точно в часовия пояс, в който журналистката води сутрешния блок.

Последва проверка на ДАНС и прокуратурата, която установи, че не е имало профилактика, нито нужда да се прави такава. Случайно или не тогава за наблюдаващ прокурор бе назначен... Иван Гешев.

Редица журналисти от радиото пък излязоха с имената си, за да разкажат при изслушване от СЕМ за оказван върху ръководството натиск, на който са ставали свидетели. Така се стигна до решението Съветът да поиска оставката на Костов, като преди това сезира държавното обвинение за цензура в БНР. 

Всичко това бе съпроводено с три протеста под прозорците на радиото - два на журналисти - с искания за защита на свободата на словото, и един на служители на всякакво ниво в радиото - с искане да се дадат 100 дни. 

Към днешна дата няма никакви данни от страна на прокуратурата докъде е стигнало досъдебното производство и за спирането на "Хоризонт", и за упражнявания натиск, макар бившият главен прокурор Сотир Цацаров, сега председател на КПКОНПИ, да бе обявил пред депутатите в сформираната нарочна парламентарна комисия, че данни за извършени престъпления има.