Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) излезе днес с отворено писмо до председателя на правната комисия в парламента Анна Александрова с искане за спешен ремонт на Закона за извънредното положение в частта, в която се определя държавната помощ за предприятията, търпящи щети от COVID-19.

От КРИБ предлагат три варианта за изчистване на текста:

- съотношението 60/40 държава/работодател да се запази, като същото обаче се прилага и за осигуровките, които сега е предвидено да се поемат от работодателя; 

- съотношението 60/40 да бъде променено в 80/20, или

- работодатели и синдикати да се договорят за временно намаляване на заплатите на служителите за периода на кризата.

От КРИБ посочват, че "широко прокламираната подкрепа от страна на държавата в съотношение 60/40" не е ефективна, не е в интерес на бизнеса и не изпълнява целите си -"запазване на работните места и опазване живота и здравето на хората". Както е известно, нито една работодателска организация не е съгласна с така предложеното от правителството съотношение, изчислявайки, че в реално измерение то не е 60/40, а основната тежест пада върху върху бизнеса. Единственото гарантирано е пълният размер на дохода на служителя.

"В тази връзка предлагаме на вашето внимание три варианта на изменение на § 6 на ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, които ще спомогнат за неутрализиране на негативното влияние на тази мярка върху дейността на фирмите, което сега е налице", посочват от КРИБ.

И изброяват трите мерки с мотиви към тях:

1. Запазване на съотношението 60/40, като държавата поеме не само част от възнаграждението на работниците и служителите, но и осигурителните вноски в същото съотношение.

"Със запазването на предвиденото в закона поемане на част от брутното трудово възнаграждение на работниците и служителите от държавата в съотношение 60/40 и поемането на осигурителните вноски в същото съотношение ще се запази разполагаемият доход на работниците и служителите и на работодателя. Същевременно тази операция ще гарантира приходната част на НОИ от осигуровки. От своя страна държавата ще получи гарантирано плащане на осигурителните вноски, които директно ще постъпват от бюджета в НОИ", посочват от конфедерацията.

2. Съотношението 60/40 да бъде променено в съотношение 80/20.

А мотивите са: "Мярката 60/40 след последните промени в проекта на ПМС придоби голям обхват. Достъпът на фирми до тази мярка вече не е ограничен до тези, които изрично са упоменати в приложението на постановлението, но от нея могат да се възползват работодатели от всички сектори на икономиката, чиито приходи от продажби са отбелязали спад от 20 и повече процента.

Предоставената възможност за кандидатстване за компенсации за работни заплати по тази схема е от съществено значение не само за работниците и служителите, но и за работодателите. Проблем е, че с така предвиденото съотношение и запазване на 100% на работната заплата тежестта изцяло се поема от работодателя и съотношението коренно се променя. При направените разчети за работни заплати, осигуровки и данъци при работника доходът остава непроменен, а участието на държавата е по-малко от законово определеното. В тази връзка и въз основата на разчетите с цел постигане на предварително заложената идея за реално компенсиране съотношението следва да се промени на 80 към 20. Предложението е разходите по  промяната на схемата да бъдат в рамките на предвидения бюджет от над 1 млрд. лв. без допълнителни разходи."

3. Договорено между работодатели и синдикати намаление на работната заплата за периода на кризата.

Това е един от възможните варианти за запазване на работните места и поемане на тежестта от работниците и служителите и от работодателите. Крайна мярка, която ще доведе до намаляване на разполагаемите доходи на работниците и служителите, но в голяма степен ще гарантира работните им места и тежестта ще се разпредели  солидарно между тях и работодателите, посочват от КРИБ.

И предупреждават в заключение:

"Считаме, че ако не се предприемат бързо действия за промяна на закона в тази му част, сме заплашени от вълна от фалити на фирми, вкл. на структуроопределящи за икономиката, както и нарастване на безработицата, засилване на рецесията и срив в приходите не само в бюджета на страната, но и в доходите на населението."