Кризите от изминалите месеци в Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) изправиха законодателя пред логичния въпрос - нужни ли са реформи в обществените медии. Ако доскоро за такива само се говореше, но никой така и не ги виждаше, сега все повече депутатите обмислят внасянето на изменения в архаичния Закон за радиото и телевизията, с които да се сложи (по възможност) нов ред по отношение на финансирането и управлението на обществените медии.

Фокусът е основно върху БНТ - която, както Клуб Z първи писа, е изправена пред угрозата от фалит до края на годината. "Телевизията Майка" празнува своята 60-та годишнина и навярно ще получи допълнителна финансова подкрепа от правителството, но срещу това ще трябва да бъдат поети ангажименти за реформи.

Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков в момента разработва законодателни изменения, които да предложи за съгласуване на народните представители, разказват депутати от комисията по културата и медиите в Народното събрание. Самият Кошлуков, който над една година бе програмен директор на телевизията (преди да се яви повторно на конкурс за генерален такъв и да го спечели), се дистанцира от натрупаните през годините дългове и с назначаването си на поста успя да съкрати някои разходи - от предаванията "Стани богат", "Спортисимо", "Референдум" и др.

Според депутати от управляващото мнозинство на обществените медии трябва да се наложи своеобразен "валутен борд". 

"Трябва да е ясно записано в закона какъв процент разходи за каква продукция трябва да отиват. Да няма прехвърляне от перо на перо. В противен случай на Съвета за електронни медии трябва да се вмени отговорност да налага солени глоби. За изпълнението на тези поети разходи трябва да има и отчетност - публична и в реално време", коментира депутат от ГЕРБ.

Негов колега от същата парламентарна група пък допълва, че сега има ненужно много външни продукции в телевизията, които съответно й струват повече пари, отколкото ако сама ги произведе.

"Какво налага, например, да се правят външни спортни предавания? Телевизията и сега разполага с достатъчен ресурс, за да направи отново едно "Трето полувреме", пита той. - "Трябва да е предварително ясно и какви спортни права ще се закупуват, за колко време и дали срещите са от достатъчен обществен интерес, за да оправдаят средствата, вложени в тях", допълва по адрес на закупените спортни права за БНТ 3, в т.ч. за малко популярни спортове като канадската борба, например.

Засега обаче управляващите не са готови да подкрепят идеята на колегите си от левицата за замяна на недействащата т.нар. "такса електромер", или Фонд "Радио и телевизия", който на хартия би трябвало да финансира БНР и БНТ, с друга, по-независима от силните на деня форма на отпускане на средства.

Още от 2003 г. ЗРТ предвижда фонд, който по план да финансира първоначално отчасти, после напълно обществените медии. Такъв обаче не бе създаден, остана си мъртъв текст и всяка година влизането му в действие напълно (да поеме 100% от финансирането) се отлага с една година напред. Това става при гласуването на годишния бюджет - с преходни и заключителни разпоредби и без дебати. 

От левицата готвят изменения в ЗРТ, с които фондът да заработи на практика, без да се събират такси от потребителите, които според закона се начисляват въз основата на всеки регистриран електромер. Идеята на БСП е парламентът да определя бюджета на обществените медии, а той да се разпределя публично от представители във фонда, а не по усмотрение на генералните директори на съответните медии. 

"Причината да повдигнем въпроса е кризата в обществените медии БНТ и БНР. По закон от 1 януари 2020 г. тези медии трябва да се финансират изцяло от фонд "Радио и телевизия" към СЕМ. Такъв фонд не е конституиран, въпреки че създаването му е предвидено преди 20 години. Въпросът е с какви пари ще оперира фондът. Нашият отговор е - чрез бюджета, а не с такса. Съществуването на фонда не е важно толкова от финансова гледна точка, колкото като гарант за независимостта на тези медии от правителството. Продължаваме дискусиите с експерти по темата и ще излезем скоро с конкретни предложения, които да защитят свободата на словото и съществуването на обществени медии, без да натоварват допълнително българския данъкоплатец", заяви по повода депутатът от БСП и член на правната комисия в парламента Крум Зарков.

Наближава обаче стартирането на бюджетната процедура за Бюджет 2020. А до момента всичко казано не е притворено в законодателна инициатива. Само едно изменение в ЗРТ отлежава в деловодството на Народното събрание. С него се предвижда мандатите на генералните директори на БНТ и БНР да бъдат 5-годишни, а не 3-годишни, както е сега. Основният мотив е да могат да разгърнат спокойно управленските си програми. Предвид скандалите, с които тръгнаха мандатите на избраните това лято директори Кошлуков и Светослав Костов, тези изменения остават все така замразени.