Избирателите в Истанбул гласуват в неделя повторно за кмет на най-големия турски град (15 млн. жители). Вотът е важен за бъдещето на президента Реджеп Тайип Ердоган, чията политическа кариера започна именно от кметското кресло в града на Босфора преди 25 години, и за неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР), изправена пред нарастващо икономическо недоволство, вътрешни раздори и критики от чужбина.

Изборът изправя един срещу друг бившия премиер от АКР Бинали Йълдъръм и кандидата на опозиционната Републиканска народна партия Екрем Имамоглу. Имамоглу спечели с разлика 0,2 процентни пункта избора на 31 март, но след това, под силния натиск на Ердоган, Върховният избирателен съвет касира вота и насрочи нов, обосновайки се с нередности, посочени от АКР. Вътрешните и международните реакции на това решение бяха преобладаващо отрицателни, дори в редовете на управляващата партия. Те мобилизираха опозицията и според сондажите сега Имамоглу води пред Йълдъръм с 8 процентни пункта.

Загубата на Истанбул е показател, че отслабва подкрепата за Ердоган и АКР, които печелят убедително всички избори през последните 15 години. В основата на този процес е недоволството от икономическите проблеми, които Ердоган сам си създаде, обтягайки отношенията на Турция с ключови партньори като САЩ и Европа.

Имамоглу и Йълдъръм пристигат със съпругите си на първия за последните 17 години тв дебат. 

Бившият президент Абдула Гюл, един от основателите на АКР, нарече повтарянето на избора "срамно", а Ахмет Давутоглу - бивш премиер и външен  министър, изтикан от правителството през 2016 г., заяви, че то е "вредно" за турската демокрация. Давутоглу публикува 15-страничен манифест, в който остро критикува посоката на управляващата партия. Наблюдатели виждат него и някогашния финансов министър Али Бабаджан като евентуални лидери на нови партии, които са готови да се отцепят от АКР. 

Недоволството от Ердоган, който превърна Турция от парламентарна в президентска република, съсредоточавайки в ръцете си почти "султанска" власт, се усилва и от това, че той назначи за финансов министър зетя си Берат Албайрак. Последният се превърна в най-близък съветник на президента, прекъсвайки връзката му с по-ниските етажи на партията.

Турция е заплашена от американски санкции заради решението на Ердоган да купи руски зенитни ракети С-400 вместо американски "Пейтриът". Заради няколкомесечното задържане на американски пастор по обвинения в "тероризъм" страната си навлече наказателни мита от САЩ върху износа на стомана и алуминий. Преговорите на Турция за членство в ЕС са на практика спрели, а през изминалата седмица ЕС предупреди, че може да ореже финансирането си за Турция и да спре срещите на високо равнище с нея заради провокационните й проучвания за природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър.

Турската инфлация се движи между 18 и 20 на сто тази година, отразявайки спадащи жизнени стандарти за голяма част от населението. Обезценяването на националната валута, лирата, е съчетано с голям краткосрочен дълг, който тревожи инвеститорите.

Докато с националистическата си реторика и авторитарния си подход Ердоган запазва популярността си в консервативната провинция, недоволството от него расте сред средната класа, образованите слоеве и в големите градове. За това способстват и политическите репресии след неуспелия опит за военен преврат срещу него през юли 2016 г., които ЕС оценява като извънмерни и нарушаващи върховенството на закона.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".