"Разбира се, че Имамоглу ще спечели. Въпросът е дали Ердоган няма да направи пак нещо."

Емир е убеден, че опозицията отново ще надделее в Истанбул. Въпреки, че на 31 март Екрем Имамоглу победи Бинали Йълдъръм с едва 0,16% от вота.

Като много истанбулци, Емир, с когото си говоря в полунощ на все още пълния площад Таксим, няма съмнения, че изборите за кмет са били манипулирани от Ердоган. За него е героизъм на истанбулци фактът, че въпреки това той и неговата Партия за справедливост и развитие губят най-големия, най-богатия и най-европейския турски град.

Седмица след вота Ердоган натиска за повторно на повторното преброяване. Преднината на Имамоглу спада от 23 хил. на едва 13 хил. гласа - но пак победа. Диктаторът обаче не се отказва и с натиск върху избирателната комисия успява да касира вота. И утре истанбулци ще избират пак.

Аз само минавам - след 10 часа съм на самолет в друга посока, но при някои самолетни билети престоят не е час, а половин денонощие. С мен на сутринта ще пътува друг турски приятел, който трябваше да не е сам. Но само за него е абсолютно наложително да пътува. Всички други истанбулци няма да мръднат от града си, преди да затвори последната секция.

След малко се преместваме в близък бар, където ни посреща Керем. Макар и въоръжен с хмелно пиво, той е трезвен и ядосан. Прекарал два часа в компания с група младежи, приятели на по-малкия му брат, и ги навивал да гласуват. Няма много младежи в Истанбул, които да гласуват за Ердоган, но както навсякъде, много не виждат смисъл да пускат гласа си въобще. 

"Не схващат ли тези деца, че това ще го удари. Ще го удари силно и ще го заболи", зъби се той.

Сядаме, взимаме си бира и ние и той признава:

"Той обаче е способен на всичко."

Като му минава ядът, навлизаме по-дълбоко в темата. Да, още една победа за Имамоглу ще е шамар в лицето на диктатора. Но само по себе си това не значи нищо. Опозиционният кмет ще бъде блокиран на всяка крачка, международната общност ще забрави случая след няколко месеца и Ердоган пак ще е на власт.

"Но не трябва да се предаваме. С малка дупка трябва да му точим кръвчицата. Не може да е вечен", отсича Емир. 

Разговорът се води на английски и това е един много буквален превод.

На сутринта съм вече напът към летището - новото, на 40 километра от града, построено от... познайте кой ("Ататюрк" е затворено след "преврата") и гледам как моят турски спътник гледа тъжно през прозореца. Знам, че в неделя ще звъни и ще пише на Емир и Керем, ще рефрешва новините и ще се чувства като дезертьор. Нищо, че е един глас.