Това, което тръгна като законопроект с цел опазване на дюните по Черноморието, е на път да се изроди в тотална забрана за свободно къмпингуване, в санкции от десетки хиляди левове за поставяне на палатка дори на плажовете за природосъобразен туризъм и в строителство около природните образувания.

Или поне това става ясно от внесените между двете четения предложения за изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Проектът се появи преди месеци, като негов вносител бе Министерство на туризма (МТ). Събра много критики още с публикуването му за обществено обсъждане. От ведомството на Николина Ангелкова бяха предвидили солени глоби за поставяне дори на плажна хавлия върху дюна. Дюните обаче масово не са обозначени като такива и в този си вид предложенията на министерството предпоставяха масово санкциониране на туристи.

Измененията в ЗУЧК минаха през пленарна зала преди великденската ваканция на депутатите, като в момента проектът е на етап събиране на предложения от депутатите. И именно там четем текстове за санкции, забрани и наказания, които са на път да разбунят отново кошера не само преди старта на летния сезон, но и насред предизборния.

Строителство, докато опазваме дюните -
Христиан Митев, НФСБ

Безспорно най-спорни са предложенията на зам.-председателя на комисията по правни въпроси – депутатът от НФСБ/Обединени патриоти – Христиан Митев. Срещу текстовете му вече има брожения сред любителите на природосъобразния туризъм. Най-общо Митев разрешава строителството в места с дюни с мотива, че те „не са приоритетни за общността“. И не само: забранява тотално палатките.

По въпроса с дюните депутатът предлага противоречивото: „строителството в тях да се разрешава, само ако с проекта на подробния устройствен план и инвестиционния проект е предвидено тяхното опазване и съхраняване“. 

В мотивите си Митев е записал, че законодателството ни в момента не отчитало „утвърдената европейска практика, че опазването на дадено местообитание може да се приложи и съвместно с реализиране на инвестиционното намерение в близост или около местообитанието“. Освен това „местообитанията на дюни в Република България, не са приоритетни за общността (...) според Директива 92/43/ЕИО“.

След като „съхрани“ дюните, попаднали на пътя на инвестиционните намерения, Митев се заема с темата с така наречените от партньора на НФСБ – Национална асоциация Българско Черноморие (НАБЧ) - „дивакуващи“ и предлага:

„Който постави преместваем обект, съоръжение, огради, кемпери, каравани, заслони, шатри или палатки на територията на неохраняем морски плаж, морски плаж за прородосъобразен туризъм или прилежащата им акватория, без да има право на това, се наказва с глоба от 5000 лева до 10 000 лева, или с имуществена санкция от 10 000 лева до 50 000 лева.“

Мотивите на депутата пък са следните:

„Предложението цели превантивна дейност, която да ограничи биологичното, химическото и замърсяването с неразтворими отпадъци, в това число и замърсяването с пластмасовите отпадъци в крайбрежните води и плажовете.“

В момента любителите на природосъобразния туризъм „разпъват палатки“ именно на неохраняемите плажове и на определените със ЗУЧК като плажове за точно такъв вид туризъм – Иракли, Карадере и Корал. Това са и хората, които системно се грижат за тези ивици, като в началото и в края на всеки сезон организират дори групови почиствания. 

Христиан Митев предлага още широк екип от специалисти да определя кое е дюна и кое не, защото сега имало „неоснователни, противоречиви, непълни и неотнасящи се към определението за дюни заключения, издавани до момента единствено от специалист ботаник“. С други думи – според народния представител от НФСБ по места дюните не са дюни.

Да дадем на хората място за свободно къмпингуване -
Искрен Веселинов, ВМРО

За разлика от колегата си в групата на Обединени патриоти Митев, депутатът от ВМРО Искрен Веселинов прави опит за регулация по отношение на т.нар. диво къмпингуване, а не за тоталната му забрана. Веселинов предлага да се обособят места, в които да бъде изградена инфраструктура като беседки, залони, пейки, маси, чешми и пр., които места да не са категоризирани като къмпинги по смисъла на закона, като в тях любителите на природосъобразния туризъм могат да разположат палатките си без така характерните в момента заплахи от страна на общините, полицията, частните собственици.

Предложението на Веселинов е мотивирано не само с нуждата от регламентиране на тази материя, защото тя поражда непрекъснати конфликти, но и с факта, че в самия ЗУЧК преди години бе разписано, че къмпингуването на свободен принцип ще бъде уредено. Това не е факт и до днес, тъй като работните групи, които бяха сформирани към Министерство на туризма, и в които участваха представители на групите за природосъобразен туризъм, на общините и на бизнес асоциации като НАБЧ, така и не стигнаха до консенсус.

Депутатът, който е и зам.-председател на ВМРО, все пак е предвидил и санкция за разпъване на палатка, паркиране на кемпер, поставяне на каравана и пр. извън местата, уредени в предходното му предложение – от 500 лева до 1000 лева за първо нарушение.

Равен достъп за платено и безплатно плажуване - 
Валери Симеонов (НФСБ)

Предложения по проекта има и лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който в момента е и в амплоато на водач на листа за ЕП. Симеонов е фокусирал усилията си около достъпа до плажовете, както върху разрешаването на проблема, който от министерството отричат да има – равнопоставеността между платената и безплатната зони. Симеонов засяга и казуса „Липите“. Както е известно, МТ пусна дивия плаж за отдаване под наем, като до него няма достъп – освен пешеходен - по една „козя пътека“, след което Ангелкова сама оттегли заповедта си. 

В предложенията на бившия вицепремиер и група депутати, сред които и Митев) е разписана забрана за отдаване под наем или на концесия на ивици без осигурен автомобилен достъп (с оглед възможността линейка да стигне до плажа), както и на такива без инфраструктура за отвеждане и пречистване на отпадните води, енергоснабдяване и др.

Симеонов и компания настояват и „зоните за свободно разполагане на плажни принадлежности да са равностойни като площ и като достъп до тила на плажа и до морето със зоните, разположени от концесионера или наемателя плажни принадлежности“. Сега масовото оплакване е, че зоните, безплатни от шезлонги и чадъри, са определени от стопаните на плажовете в крайните части на плажовете, в подножието на скали и пр. - за сметка на платените. Формално от министерството обясняват, че се правят редовни замервания и е спазено единственото изискване в момента в закона – двата вида зони да са в съотношение като площ 50 на 50. Законът не казва нищо за "качеството" на зоните.

Симеонов предлага още забрана за готвена храна по плажовете. Според него на ивиците трябва да се предлагат само напитки и готови за консумация продукти, а готвената храна (масово цаца, картофки, сандвичи, аламинути и пр.) създавала предпоставки за нерегламентирано изхвърляне на отпадни води, получени при обработването й.

Глоба за палатка върху дюна, не и за хавлия - 
Група депутати от ГЕРБ

Предложение по закона имат и група депутати от ГЕРБ. И то е за премахване на забраната за поставяне на плажни принадлежности (тип хавлия) върху дюна. От партията обаче настояват глоба да има за поставяне на палатка от 500 до 1000 лева, или имуществена санкция от 1000 до 3000 лева.