Парламентът прие днес на първо четене промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, предизвикали брожения най-вече с това, че ще се налагат четирицифрени суми като глоби за разпъване на хавлия върху дюна. Но със заявката, че този текст ще отпадне преди окончателното приемане на пороекта. Ще останат обаче забраните за плажните принадлежности, свързани с къмпингуването. В същото време от Министерството на туризма не са оптимисти, че за предстоящия сезон ще бъде решен проблемът с регламентацията на този вид природосъобразен туризъм, който всяко лято придизвиква напрежение между плажуващи, частни собственици, общини и министерства.

Критики

Проектът за изменения в ЗУЧК предвижда глоби за разпъване на всякакви плажни принадлежности върху дюните, както и за паркирането и преминаването върху тях.

За нарушение на забраната за палатки и хавлии се предвижда солидната глоба от 1000 лв. до 3000 лв. или имуществена санкция от 2000 лв. до 5000 лв. За преминаване, паркиране и пр. върху дюни глобите са от 1000 лв. до 3000 лв., или имуществена санкция от 3000 лв. до 5000 лв. При второ и всяко следващо нарушаване на горните две забрани глобите, разписани в проекта, са от 3000 лв. до 7000 лв., или имуществена санкция от 5000 лв. до 25 000 лв.

Дюните обаче не навсякъде са обозначени като такива, а по места и няма как да бъдат заобиколени, за да се придвижи човек от точка А до точка Б. От ГЕРБ дадоха заявка, че ще подкрепят проекта, който идва от министерството на Николина Ангелкова, но след прецизиране на точно тези текстове. Всички оратори от парламентарната трибуна разкритикуваха глобите за хавлии, но изключиха палатките като възможност за "олекотяване" на предложения сега режим. 

От НФСБ на Валери Симеонов, който е в откровен конфликт с Ангелкова още от времето, в което като ресорен вицепремиер я обвиняваше, че раздава на концесия плажовете на бивши групировки, а после и че го саботира с т.нар. закон за шума, опонираха на проекта на ведомството. По няколко направления: забраните за плажните принадлежности и возилата, сроковете за подаване на оферти за участие в търгове за отдаване на плажове под наем, дискриминацията по отношение на платените и свободните зони и големите правомощия на концесионерите спрямо местната власт и общност.

Много скъп тен

Всички тези критики артикулира Георги Колев (Обединени патриоти/НФСБ), като дори обвини министерството в предлагане на лобистки текстове.

"Преди изборите това ли казваме на избирателите - че правим лобистки закон за някого - даваме "до 30 дни" за участие в за търга", критикува Колев липсата на ясен срок, намейвайки по този начин за уредени процедури. Попита и за текстовете, указващи предварителното изпълнение на министъра. "Представете си, че съда после го обори - а договорът в сключен и процедурата си върви", заяви Колев.

След което се прехвърли на темата с разполагането на плажните принадлежности, като предварително уточни, че няма да говори за палатките.

"Дами и господа, слага си някой една кърпа в зона, неразрешена за плажуване - 1000 лева санкция. Ми много скъпа кърпа, много скъп тен! 1000 лева да хванеш малко тен! Ми що искаме да ни скарат с избирателя? Да му казваме: отивате да плажувате, носете си една бала с пари", посочи Колев.

"Има дюни, през които няма как да се премине. Да се помисли за дървени пътеки. Добре, някой припадне на плажа - линейка не може да влезе. Или пак ще правим като с плаж "Делфин" - с веролет ли ще ги спущаме отгоре?!", допълни.

И продължи:

"Зоната къде е дюни, къде е плаж, се определя с поставянето на една табелка. Поставя се от едно лице, което обикновено дръпва към платената зона. А равнопоставеност между платена и неплатена зона няма. Всички пищят - едните са в деретата, другите са както трябва. Т.е. истинско разпределение няма, а оставяме некомпетентни хора да вкарват държавните институции в спора."

В действителност на много плажове, дадени на концесия или под наем хората, които искат да разпънат хавлия в свободната зона, се оплакват, че тя е изтласкана в най-неприветливите места за сметка на платената, въпреки че формално може и да е спазено законовото изискване като площ двете да са 50 на 50.

Депутатът на Симеонов поиска и прецизиране на текстовете, касаещи МПС и пр., които преминават през дюните.

"Каруци, АРВ-та - много ценна работа - АТВ-тата и бъгитата, могат спокойно да си ходят по дюните - а те направиха на салата дюните", посочи той. 

И се прехвърли на темата с концесионирането и правата на концесионерите:

"Ако искаме да продължим да бъдем плюени с некачествени закони в полза на някого - ето това е начинът. Хората, които живеят там някой питал ли ги е иска ли общината тя да вземе да стопанисва този плаж, или одобряват ли схемите на плажа. Имало е питане за схемите и им е било отговорено, че главният архитект нямал компетентност. А концесионерът има компетентност? Местните нямат достъп до морето - плажът - даден на концесионер, пристанищата - под друг контрол - всичко им е иззето и те са като в концлагер."

Да се прецизира с какво поставянето на една хавлия или забиването на един чадър ще увреди дюните. Още повече, че няма как да има контрол, заяви и Димитър Бойчев (ГЕРБ), като даде заявка, че партията подкрепя по принцип проекта.

От тази висока трибуна...

Последна думата взе Ангелкова, която на няколко пъти повтори, че от "тази висока трибуна" не трябва да се правят "манипулации и внушения".

"В действащия закон за концесиите законодателят не е определил срок за оферти и той се определя от концедента. Така че ми се иска от тази висока трибуна да не се внушават определени понятия и действия, които евентуално в бъдеще несигурно време да се извършват от администрацията", заяви тя в отговор на критиката за сроковете за даване на офертите за търговете за неем.

За Ангелкова нямало неравнопоставеност по отношение на зоните за свободно плажуване и платените. "Извършва се геодезичен мониторинг от специалисти, които са компетентни по тази въпроси и ясно показват къде е платена и къде е свободна зона. Също по закон концесионерите са тези, които имат право да предложат къде да са зоните - ако се прави от главния архитект, ще се получи противоречие - да одобрява схемите и после разположението на обектите", смята министърката.

Разбирателство няма

След гласуването на закона, Ангелкова коментира пред Клуб Z, че глобите за кърпи и чадъри върху дюни навярно в действителност ще отпаднат между двете четения, но не и тези за палатки.

В същото време министърката не можа да отговори на въпроса кога ще има разписани правила за къмпингуването, каквито в ЗУЧК е заложено, че ще бъдат изготвени. Към министерството имаше създадена работна група за целта, но консенсус между любителите на природосъобразния туризъм, централната и местаната власт и неправителственият сектор така и не бе постигнат. Ангелкова твърди и че ще се мисли за повторен опит за събиране на такава група, но според нея предвид липсата на разбирателство на този етап, едва ли казусът ще бъде разрешен и това лято. За такива правила настояват и самите къмпингуващи.

Основните критики към държавата идват най-вече от това, че тя не може да опази дюните си от строителство, но прави всичко възможно да убие и природосъобразния туризъм. 

Наскоро регионалният министър Петя Аврамова заяви, че работна група тръгва по морето, за да обследва кое е дюна и кое "терен" и даде пример с проекта за вилно селище до екоплаж "Корал" "Корал резидънс", при който от 40 дка, имало едва 100 квадратни метра дюни.  Аврамова даде да се разбере и че държавата не може да отчужди дюните, попаднали в частни ръце назад във времето (което е 70 на сто от всички дюни), въпреки че й е вменено по закон. Струвало над 1 милиард лева (до момента разчети, които да го показват не са оповестени). И попита: искаме ли една магистрала да изтече в пясъците.

Иначе по закон, върху дюни е забранено всякакво строителство.