Малките кметства и районите в големите градове (София, Пловдив и Варна - б.р.), които отдавна се борят за повече финансова независимост, ще се сдобият с нещо като гарантирани собствени бюджети. Това става ясно от промени в Закона за местната администрация и местното самоуправление, внесени в парламента от правителството.

През ноември 2018 г. на среща при премиера Бойко Борисов кметовете на кметства поискаха промени в закона, които да им гарантират годишното финансиране. Става дума за кметовете на около 3000 малки населени места, много от които са пряко избираеми на избори, но нямат реален финансов инструмент за управляват.

Беше им обещано, че всяка година за тези населени места ще има разписан финансов план, а кметът на общината, в която е кметството, ще отговаря за изпълнението му. Идеята бе "малките" управници да предлагат на общинските власти годишна план сметка. Второ - контролът при изпълнението на обществените поръчки да се осъществява и с участието на кмета на населеното място, на чиято територия се изпълнява проектът, обект на търг. 

Резултатът - правителството предлага с промени в закона, с които Общинският съвет на общината, приемайки си годишния бюджет, да включва в него и разчет за годишните финанси на районите и кметствата на територията си. Става дума за план за разходите за делегирани от държавата и за местни дейности, свързани с персонал, издръжка, лихви, помощи и обезщетения за домакинства; текущи субсидии; капиталови разходи и т.н., става ясно от текстовете.

Пример - досега кмет на кметство или районен кмет - дори в София, ако трябва да запълни дупки на улица в квартал, трябва да поиска пари от "големия" кмет. Ако финансите не бъдат отпуснати, "маркият" кмет не може да си свърши работата, но инкасира недоволството на хората. Често пъти се случва "малкият" и общинският кмет да са от различни политически сили, а това на свой ред да създава напрежение и тенденционност в решенията за отпускане на средства за дейности.

Сега се предлага да има годишен финансов план за такъв тип разходи и останалите изброени разходи според Закона за публичните финанси, изброени по-горе. И този план да е част от бюджета на голямата община.

Дотук добре - кметства и райони ще имат разчет за годината и няма да се налага да искат разрешение и финансиране от общинския кмет за всеки разход, който имат да направят. Но обещанието на властта от края на миналата година бе самите "малки" кметове на територията на общината да предлагат финансовата рамка при приемането на бюджета от Общинския съвет, който я гласува в рамките на общинския годишен бюджет. В законопроекта обаче пише, че това ще се прави "по предложение на кмета на общината". Вероятно ще се разчита "малките" кметове да предоставят на големия сметките си, а той на свой ред да ги включи в бюджета на общината. Но това не е обезпечено с изричен законов текст. 

На кмета на общината е вменена организацията на "своевременното" изпълнение на финансовите планове на кметствата и районите. 

Втората голяма промяна, която предвижда законопроектът на Министерския съвет, е да се даде право на кметовете на райони и кметства да участват в комисиите по Закона за обществените поръчки, когато става дума за обект или проект на тяхната територия, а търгът се организира от кмета на общината. Малките кметове ще имат право от името на възложителя да участват в приемането на строителни обекти, да подписват протоколи и т.н., става ясно от законопроекта. Тази промяна също бе част от обещанията, поети от правителството при срещата с кметовете при Бойко Борисов. 

Промяната идва в навечерието на местните избори през есента на тази година. Формално това би могло да развърже ръцете на кандидатите за кметове на кметства и райони, които са избираеми по закон (ако кметовете на райони останат избираеми, защото всеки път преди местни избори тази тема се повдига в посока да станат отново назначаеми - б.р.) за изборната кампания. Даването на някаква независимост ще е аргумент и в ръцете на настоящата власт в подкрепа на кандидати от управляващите партии.