Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Намеренията на депутата от ДПС и издател Делян Пеевски да внесе прозрачност в българските медии (или поне така бе анонсирано) отиват във фризера. Там ги пращат управляващите в лицето на Министерския съвет. Не е ясно кога и изобщо дали предложенията на Пеевски за нови регулации в бранша ще видят бял свят. Спира ги контраинициативата на премиера Бойко Борисов.

На 6 февруари Пеевски, в съавторство с депутатите от групата на Движението Велислава Кръстева, Хамид Хамид и Йордан Цонев, предложи изменения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Основната им идея е всички медии, не само печатните, както е сега по закон, да посочват реалните си собственици. Както и да посочват всеки източник на приход извън рекламата и банковите заеми (което веднага повдигна въпроса „защо“ на фона на лошия опит с КТБ).

В проекта на депутатите от ДПС специално внимание се обръща и на разпространението. Текстът предвижда "осветляване" на бизнеса с разпространението на печатни материали и сезиране на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), ако се установи, че един "играч" държи поне 1/3 от пазара. Последното идва на фона на многократно отричаната от Пеевски „публична тайна“, че той е в дъното на монопола с разпространението на печатни издания.

Самотен живот

Проектът на Пеевски за медийна регулация заживя собствен, но самотен живот. Бе определян като „опит за цензура“, „опит за изпиране на имиджа на депутата издател, защото КЗК вече е правила подобни безплодни проверки“ и пр. Но най-сериозни съмнения законодателната инициатива събуди по линия на конфликта на интереси – може ли собственик на медии да внася законови изменения в тази материя. Последва сигнал на „Да, България“ до ресорната комисия в парламента, а изненадващо самият Пеевски внесе питане до правното звено в парламента. То отказа да се произнесе с аргумента, че дейността му е да подпомага законодателната работа на депутатите, а Комисията за борба с конфликта на интереси взе решение през миналата седмица да препрати сигнала на партията на Христо Иванов до ресорната държавна комисия – новосформирания мегаорган КПКОНПИ, оглавяван от Пламен Георгиев, досегашния шеф на комисията за конфискация.

Междувременно

В първите седмици от внасянето на проекта на Пеевски и компания депутати от всички парламентарни групи, в т.ч. ГЕРБ, охотно, но анонимно се изказваха с какво биха допринесли като идеи към „закона Пеевски“. Но той така и не бе предложен за разглеждане в парламентарната комисия по култура и медии. Официално обяснение нямаше. От ДПС споделиха, че за последно са се надявали това да стане на 8 март, като са разговаряли с председателя на комисията Вежди Рашидов (ГЕРБ).

Междувременно на 28 февруари от Министерския съвет дойде изненадваща новина. Без анонси и без дебати лично премиерът Борисов внесе проекторешение за създаването на „работна група, която да изготви промени в действащото законодателство относно собствеността и финансирането на медиите в страната и тяхното разпространение“. Идейно задачата копира заложената в текстовете на депутатите от ДПС.

Според съобщението от МС работната група трябва да предложи също законово допустим начин за сезиране на КЗК от държавен орган, както и да регламентира задължение на КЗК за периодично изготвяне на секторни анализи на медийния пазар в страната, обхващащи всички медии.

"Ако КЗК установи, че конкуренцията на медийния пазар е ограничена или нарушена, да бъде създаден механизъм за нейното възстановяване", посочват от МС и дават 14-дневен срок на работната група да поиска проверката от КЗК.

Ако искаш една работа да не бъде свършена...

Казват, че ако искаш една работа да не бъде свършена, създай работна група, комисия и пр. Засега има само податки, че КЗК е била сезирана в 14-дневния срок да започне проверка на медийния пазар, но официална информация за това няма. Пита се обаче защо проектът „Пеевски“ все още не е придвижен за разглеждане в комисия и гласуване в пленарната зала.

Пред Клуб Z Вежди Рашидов коментира, че е логично да се изчака и работната група да изготви проекта на правителството, защото законодателство не бива да се прави на парче – двата проекта са идейно еднакви, а темата – обширна и засягаща голям кръг от лица.

Рашидов даде заявка за голямо обществено обсъждане, в което да участват и представителите на медиите. Но не се ангажира със срокове. Засега се знае само, че е изпратил запитване за становища от организации, имащи отношение към темата, в т.ч. Съвета за електронни медии. Събирането на становищата е допълнителен аргумент за забавянето на ДПС проекта.

От Министерския съвет засега не казват кога ще излязат с конкретни законови допълнения и поправки. Няма публична информация кои са членовете на работната група и имат ли вече изготвени текстове.

Тишината ражда спекулации

Контрапроектът на Борисов, мълчанието около него и фактът, че над 20 дни до появата на законодателната инициатива на премиера идеите на депутатите от ДПС не бяха разпределени в комисия, веднага породиха слухове, че правителството просто не иска "законът Пеевски“ да види бял свят и се опитва да го задуши в административни процедури, без само да има намерение да внася регулация в медийния пазар.

Вече сме ставали свидетели на бързата и тиха смърт на подобни идеи. При съставянето на предходното правителство на Борисов (с Реформаторския блок и АБВ) Румяна Бъчварова, днес шеф на кабинета на премиера, анонсира опит за медийна регулация в управленската програма, от който опит остана само споменът, че го е имало. Така и не бе претворен в закони. Румяна Бъчварова отрече пред Клуб Z да участва този път в написването на медийни правила.

По-простичкото обяснение, в което вярват и депутати от ГЕРБ, е, че кабинетът е решил да подеме сам инициативата, за да не бъде пришиван към Пеевски и по този пункт. Както е видимо от медиите на Пеевски, правителството се ползва с безкритично отразяване. Депутатите на ГЕРБ пък се превърнаха в най-яростните защитници на закона на Пеевски, Хамид и Цонев за т.нар. вторично разграбване на КТБ, който не само мина безпрепятствено в парламента (с мълчаливата подкрепа и на БСП), но и преодоля последвалото президентско вето.

Има ли известна доза истина в тези слухове - предстои да видим. Когато (и ако) правителството излезе със собствен проект за медийна регулация. Засега е ясно само, че проектът на Пеевски отива във фризера за неясен период от време.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.