Дискусиите за това как възникват фобиите (като страха от змии и паяци например) се водят отдавна. Доскоро се смяташе, че те се формират в детството, като отражение на страха на възрастните, които възпитават малките.

В същото време тази теория не обяснява как подобни реакции се появяват при бебета, които все още нямат способности да възприемат окръжаващия свят, усвоявайки социалното поведение на обкръжението си. Затова малките деца се оказват идеален обект за изучаване на вродените реакции на стимули и дразнители.

Учените от Института за научни изследвания „Макс Планк“ и експерти от Университета в Упсала наскоро установили, че тези страхове имат „еволюционна природа“ и всъщност са наследствени: бебета до 6-месечна възраст получават стрес при вида на паяци и змии много преди да имат възможност да видят подобна реакция у възрастните или да разберат що за същества са това.

„Когато показваме на бебета снимки на змии или паяци, вместо на цветя или риби, които имат същите размери и цветове, те реагират значително по-силно“, обяснява Стефани Хьол, невробиолог, цитирана на сайта на института „Макс Планк“.

Изображенията на „безопасните“ и „опасните“ предмети били показвани на децата последователно. На графиката по-долу се виждат средните показатели на реакцията на зениците при вида на безопасен предмет (зелена линия) и опасен (червена линия). Казано накратко: зениците на бебетата се разширяват повече при вида на паяци и змии.

Хората, живеещи в европейски държави като Германия например, обикновено през целия си живот не се сблъскват с отровни паяци или смъртоносно опасни змии. Но те въпреки това се боят от тях. Учените правят паралел с приматите и техния „еволюционен отговор“ на опасните животни, като твърдят, че явно става дума за унаследена стрес реакция. Тя ни кара да възприемаме подобни същества като опасни и отвратителни. А, ако в бъдеще в резултат на внезапна среща с паяк или змия, това отношение получи и реални параметри, то вроденото опасение може да се превърне в истинска фобия.

„Предполагаме, че причината за стресовите реакции при вида на паяци и змии е свързана с опита на предците ни с тези опасни животни в продължение на 40-60 млн. години, което е много повече от опита им с произволни съществуващи и до днес опасни бозайници“, обяснява Хьол.

Учените обаче са категорични, че този страх е по-скоро полезен. Поне за човечеството като цяло.

Еволюционното „внедряване“ на тази информация в съзнанието на хората в продължение на милиони години е послужило като важен инструмент за нашето оцеляване. Впрочем точно същият механизъм задейства и повечето по-късни страхове у нас. Експертите смятат, че на същия принцип възникват фобиите към ножове, игли на спринцовки, гнезда на оси и пр. Свързани са с това, че след няколко поколения, наранявани от подобни опасности, в човешкия мозък възниква еволюционен отговор: той се предава от родителите на децата, от поколение на поколение и неговият еволюционен смисъл се състои в опита да намали потенциалните травми и да сведе до минимум риска от смърт на потомството.