- Какво е агресия?

- Братска помощ, в която не участва миролюбивият Съветски съюз.

Няма как да не си спомним този виц от времето на комунизма, като гледаме реакциите на американските удари в Сирия. Съвсем естествено според Доналд Тръмп те са "от жизнен интерес за националната сигурност на САЩ". Според Владимир Путин обаче това не е нищо друго освен "агресия срещу суверенна държава в нарушение на нормите на международното право, при това под измислен предлог".

То и Русия бомбардира в Сирия вече година и половина, ама явно предлогът за това не е измислен. Все пак Башар Асад е помолил за помощ. Така поне обясни навремето Путин. И Украйна, и Грузия са суверенни държави. Излиза, че и там предлозите не са били измислени. Както вероятно не са били по-рано в Унгария и Чехословакия. Така поне излиза от реакцията на Москва.

Вероятно и Саудитска Арабия посяга към националната сигурност на САЩ. Американците издирваха по цял свят един саудитец на име Осама бен Ладен, ама нито веднъж не бомбардираха родината му. Нищо че тя подкрепя редица ислямистки движения и бе една от едва трите страни в света, признали талибаните в Афганистан за законна власт.

Истината е, че режимът на Асад е доста по-мек от саудитската абсолютна теократична монархия. Макар далеч да не е демократичен. И за сведение на българските му почитатели - преследва комунистите.

Башар Асад не е ислямист. Вероятно той наистина се бори срещу "Даеш" ("Ислямска държава"), както правят и Русия, и САЩ. Но пък открито подкрепя ливанската "Хизбула". Тази организация е не по-малко терористична.

Асад управлява вече 17 години. Точно толкова време някога на власт в Чили бе генерал Пиночет. Той обаче беше лош. Възмутената от него световна прогресивна общественост не се възмущава особено от дългото властване на Башар Асад. Който при това наследи баща си Хафез Асад, управлявал Сирия 29 години.

Простата математика показва, че кланът Асад е на власт вече 46 години. В демократичния свят това е недопустимо. Приказките от рода на "няма кой друг" и "той не иска, ама народът го иска" са несъстоятелни. Толкова дълго управление на един клан и една партия ("Баас") неизменно поражда съпротива. И докато в Европа тя ражда личности като Вацлав Хавел и Лех Валенса, на Изток ражда такива Абу Бакр ал Багдади. Което пък води до възприемането на режими като този на Асад като по-малката злина.

Съвсем друг е въпросът, че в "Даеш" е пълно с хора на Саддам Хюсеин. Достатъчно е да споменем дясната му ръка - генерал Исат Ибрахим ал Дури. Масово членове на някогашната иракска социалистическа партия "Баас", загубили привилегиите си, се вляха в редовете на джихадистите.

Поводът за американските удари е атака със зарин, за която е обвиняван сирийският режим. Но тук неизбежно пада сянката на оръжията за масово унищожаване на Саддам, които така и не бяха открити.

Ето какъв затворен кръг се получава.