Кънчо на 29 години, Катя на 28 години, Галя на 6 години и Емили на 5 месеца. Това младо семейство загина в палеж на кооперацията, в която живееха в Солинген преди 10 дни. Друго българско семейство – родители и едно дете, са все още в болница, тежко пострадали, след като скочиха от третия етаж, за да се спасят от огнената смърт. Едва вчера за тях бе съобщено, че вече са извън опасност за живота.

Трагедията в Солинген шокира не само местните, управата на града и десетки имигрантски организации. Турция, в лицето на своя посланик Ахмед Башар Сен, както и на своя консул в Дюселдорф Али Ихсан Исбул, пристигна в Солинген буквално часове след трагедията, за да се срещне с оцелелите, да подкрепи близките на загиналите и да настоява германските власти да разследват случая бързо до арестуването на извършителите. Не само това, но турската религиозна и мигрантска организация в Германия – Ditib, събра пари за пренасянето на телата в родното Калояново на загиналото семейство. Тъй като турската държава също подпомага това, ковчезите бяха превозени с директен самолет първо до Истанбул, а от там заминаха за България.

Какво направи България през това време? Посланикът пристигна ли в Солинген? Не. Срещна ли се някой от държавната власт с близките на загиналите и посети ли ранените в болницата? Не. Подпомогна ли финансово или с транспорт пренасянето на телата? Пак не. Някой от София отиде ли поне в Калояново? Не, не и не. Единствените представители на някаква българска власт близо до опечалените в Солинген бяха депутатите Илхан Кючюк и Халил Летфов, а мюфтийството прати своя главен секретар Джелал Фаик. Джелал Фаик се присъедини към исканията на турската държава за бързо разследване.

За пореден път българската държава изоставя напълно свои граждани в голяма беда. Подкрепа за тях идва единствено по верска линия, което е човешко и нормално, но България има и светски власти, все пак. Депутатите не представляват нито външно министерство, нито президентството – двете институции, които са упълномощени от българските граждани да ги представляват и защитават в чужбина. Нещо повече – от нито една от тези две институции не се чу дори едно елементарно поднасяне на съболезнования. Поне венец да бяха пратили. И това не е, защото загиналите са помаци, както се опитваха да подмятат някои. На българската държава просто изобщо не й пука за българските граждани, независимо далиса помаци, роми, българи или марсианци. Ами ДПС? Новият й съпредседател, който ежедневно демонстрира загриженост за българските интереси защо мълчи? А „Възраждане“, ВМРО, ИТН – все партии, които много се страхуват от мюсюлмани и Турция и твърдят, че те ще ни бранят от тях, стига ние да ги пратим в парламента и да им плащаме заплатите. Е, две от тях са в парламента, получават заплати и продължават да сеят омраза. Но оставиха „страховитата“ Турция да се погрижи за българите вместо тях и да им свърши работата.

Отделни депутати написаха във фейсбук съболезнованията си – всъщност това стори само Даниел Лорер, който пък от години е ангажиран с каузите на българските евреи и по тази линия знае много добре какво означава подкрепа в труден момент за съграждани от малцинствена група.

В този случай турската държава се опитва да компенсира липсата на българска, но няма правомощията да следи разследването изкъсо. В пожара пострадаха граждани на Турция и хора от турски произход, но жертвите са българи и за тях пред Германия отговаря и ги представлява България.

Цинично, но и тъжно е да се запитаме какво щеше да стане, ако жертвите бяха етнически българи? Кой щеше тогава да се застъпи за тях? Другите ни съграждани имат Турция или Израел и световни еврейски организации, които са принудени от човещина и чувство на отговорност да се грижат за свои събратя в други държави, а българите нямат дори и това. Една Македония само, която, между другото, в други неприятни за хората им ситуации като избухването на войната в Украйна също успя светкавично да се организира и да евакуира своите граждани оттам, докато българите чакаха със седмици.

Или друг пример, който не може да се сравни по болка с трагедията на загиналото семейство, но също е показателно колко несъществуваща е българската държава. По време на пандемията в кланиците на германската фирма „Тьонис“ се разрази инфекция с COVID. В тези кланици работят предимно български и румънски граждани. 400 души се разболяха. Властите ги изолираха, сложиха им телена ограда, за да не напускат общежитията си и се наложи местни граждани дори да им носят храна. Против това отиващо твърде далеч своеволие на германските власти протестира, разбира се, Румъния. Румънската външна министърка отиде до Гютерсло с автомобил, защото тогава нямаше полети, за да защити румънците на място. 7000 души бяха поставени под карантина. Български власти на място? Не.

Трагедията в Солинген сега има и още едно зловещо измерение. Палежът е точно копие на палеж отпреди 31 години пак в Солинген, когато крайнодесни подпалиха посред нощ жилищна сграда и убиха пет турски жени – най-малката жертва бе на 4 години. Това расистко престъпление предизвика огромен скандал в цялата федерална република и принуди германското общество да проведе болезнени дискусии за расизма в страната и страха на имигрантите, за мястото на турските им съграждани сред тях и да признае, че Германия отдавна е родина и на хора от турски произход - а не само временен домакин.

По тази причина турските власти сега са много разтревожени и настояват германската полиция да не си затваря очите пред евентуален расистки мотив. За съжаление е факт, че престъпленията срещу чужденци в Германия рядко се преследват така, както престъпленията срещу германци. Най-трагичният провал в това отношение германците преживяха с аферата си NSU – тогава в продължение на почти 10 години трима неонацисти разстреляха 10 чужденци от турски и гръцки произход просто, защото мразят чужденците. Години наред полицията смяташе, че тези убийства са с криминален характер и до такава степен притесняваше с разпити и дали са свързани с престъпни организации близките на убитите, че повечето опечалени семейства се изнесоха от Германия. Когато истината излезе наяве, фамилиите бяха поканени в Бундестага, където им поднесоха извинения. Но това отне 10 години. Турция знае, че нейни граждани могат да се превърнат в мишена навсякъде по света, ако тя не изисква защитата им. Както това знае и Израел.

Но България? Полицията в Солинген обяви, че засега е сигурно само, че палежът е умишлен с цел убийство. Ако българската държава в лицето на МВнР и посолствата си продължава да демонстрира липса на всякакъв интерес към ангажиментите си към своите граждани, подобни трагедии могат да се повторят.