Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Тампа, Флорида - „Хората трябва да се слеят с машините и да се превърнат в нещо като киборги. В противен случай човечеството може да лиши от смисъл по-нататъшното си съществуване“, предрича гениалният изобретател Илон Мъск в списание „Компютър уърлд“.

„Още в близко бъдеще можем да станем свидетели на хибрид между биологическата и цифровата интелигентност“, посочва основателят и президент на частната космическа агенция Спейс X и компанията за електрически автомобили „Тесла“.

Роботите ще завземат работните места, но хората ще получават заплати от правителствата, вещае по-нататък бъдещето Мъск, който тези дни откри магазин за колите „Тесла“ в Дубай, Обединените арабски емирства.

Хората не могат да мислят и действат толкова бързо като роботите. За времето, което ние написваме нещо на клавиатурата на компютъра, кибернетичните системи разменят информация от трилиони битове в секунда.

„Свързването на човешкия мозък с изкуствения интелект ще създаде симбиотичен механизъм между хората и машините. Така ще избегнем заплахата да бъдем напълно изместени от роботите“, смята Мъск.

Прочутият изобретател и гениалният физик Стивън Хоукинг преди време предрекоха, че човешката цивилизация един ден може да бъде унищожена от умните машини.

В даден момент роботите може да решат, че хората повече не са им необходими, защото машините могат сами да се възпрозвеждат. Подобна мрачна перспектива е описана в много научно-фантастични романи. Един от писателите, които са отделили най-много място на роботите в своите произведения е Айзък Азимов. Той се сочи като баща на хипотетичните „Три закона на роботиката“. Основният от тях е, че кибернетичните машини трябва така да бъдат така програмирани, че никога да не причиняват вреда на хората. По времето, когато Азимов създава своя кодекс за изкуствения интелект, все още се възприема, че човеците ще влагат своите алгоритми в металните си събратя и това ще предопределя тяхното поведение. Днес обаче живеем във времето, когато машините се самопрограмират, действат напълно автономно, опирайки се на огромни масиви от информация, която е натрупана в банките за данни. Дали това анулира кодекса на Азимов?

Идеите на прочутият автор на „Аз, роботът“ обаче могат да бъдат частично изменени и доразвити, за да се избегне бъдеща гражданска война между интелигентните машини и хората. Едната възможност е хибридизирането – свързването на човека с кибернетичните устройства, което е факт и в момента. Ние не съзнаваме, че сме част от системата, когато задаваме въпроси на цифровите помощници "Гугъл", "Сири", "Кортана" и "Алекса". Или когато общуваме с ботовете на "Скайп". Разбира се, все още сме в началото.

Това, за което говори Мъск отчасти е реален факт в лаобораториите на ДАРПА, агенцията на Пентагона, която превръща авангардните идеи в реалност.

„Интересни неща стават докато размишляваме за комбиниране на хората и машините“, заявява Джъстин Санчес, директор на Бюрото за биологически техноологии към ДАРПА в инетрвю за Си Би Ес.

Парализирани хора започват да се движат с помощта на комютризирани метални скелети, които прилягат по тялото. Слепи проглеждат с помощта на вграден компютърен чип. Сензори дават възможност на хора с ампутирани крайници да усещат с протезите.

На бойното поле вече действат войници, които разполагат със специални съобщителни системи, даващи им информация в реално време от спътници с навигационни и суистеми за електронно разузнаване.

Според Санчес, който е завършил биомедицинско инженерство и има докторат по философия, процесът, за който говори Мъск, вече е в ход. Още през 2008 г специалисти на ДАРПА успели да създадат робот, който използва мозъка на маймуна. Четири години по-късно изследователи създали устройство, което изпраща сигнали от мозъка до парализирана ръка, прескачайки нормалния път през гръбначния мозък.

Преди 10 години учени от Университета в Тусън, Аризона, използваха очи и мозък на къртица, за да насочват робот. Още тогава шефът на проекта Чарлз Хигинс заяви, че до 10-15 години ще работят компютри, които съчетават комбинация от жива тъкан и електронни чипове. Той не бе сам в подобни прогнози. Ендрю Чиен, койтое ръководи звеното за бъдещи технологии към компанията „Интел“ заяви през 2009, че към 2020 г хората ще могат да дават команди на компютрите си без да използват калвиатури – чрез мозъчното излъчване.

Изкуственият интелект, който вече е реалност е впрегнат да търси решения на много сериозни проблеми като ваксината срещу рак и други болести, превърнали се в бич за човечеството.

Джаджите, които носим със себе си – смартфони, часовници, очила и прочие използват алгоритми, с които анализират психологията на хората. Изследването на процеса на съня например помага на специалистите да се борят с безсънието и други смущения, които в крайна сметка водят до здравни проблеми.

До 5 години лекарите ще разполагат с устройства, които позволяват на хора с мозъчни травми да възвърнат отново паметта си, вещае Санчес. В момента инженери разработват електронни устройтва, които да са по-мощни от стандартни лаптопи и същевременно да са достатъчно малки, за да бъдат носени лесно. Работи се също по създаването на командни екрани, чрез които те да бъдат управлявани без да се налага да бъдат присаждани в телата на пациентите.

В ДАРПА създават също прототипи на ново поколение смартфони, които ще са изцяло контролирани с гласови команди. Този вид технологии вече са приложени от Банката „Сантандер“, която обяви наскоро че пуска услуга за разплащане с глас.

Тъй като агенцията работи преди всичко за Пентагона, в момента нейни инженери създават конатактни лещи, които да позволятна бойците да виждат това, което се предава от камерите на безпилотните летателни апарати. Санчес обаче добавя, че всички нововъведения за военните бързо намират цивилно приложение.

Но докато Джъстин Санчес е безкраен оптимист за бъдещето на изкуствения разум, неговият колега професорът от Университета в Единбург, Шотландия, Алън Бънди не звучи толкова положително. Той посочва, че заплахата за хората не произтича от много умните машини, а от „некомпетентните, тромави устройства“. Бънди смята, че успехите в областта на изкуствения интелект засега са едностранни. Той цитира друг експерт в областта Аарон Солман който казва: „Изкустената интелигентност означава многопространствено използване на различни разумни потенциали. Това, което достига до общетвеността е крайно повърхностно и никой не се нагърбва да обясни проблема." Работа е там, че тя засега не надхвърля новото на компютърните игри. Ето и един пример. „Когато гледаме умни коментатори по телевизията, това е нещо като имитиране на интелигентност за пред масовата публика“, добавя Бънди.

Още през 80-те години Бънди и негови колеги се обявили против прекомерното използване на системи от електронни сензори в програмата „Звездни войни“, която бе ланисрана от президента Роналд Рейгън. Според тогавашните възможностио това били комбинации от мощни радарни исталации, сателити и не озаначава задължително автономни системи, които да засекат съветските ядрени бойни глави и ги неутрализират с лазерни лъчи. Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО), както официално бе наречена антиракетния план, бе добра уловка за тези, които коват политиката. Това, което те обаче не разбирали е, че изкуственият интелект още не е бил факт. Фалшиви сигнали, предизвикани например не от ракети, а от ята птици, може да вдигнат тревога и да стартират на ядрена война. Благодарение на дискусиите и яростната опозиция на учени като Бъдни, в крайна сметка ИСО била изоставена и на нейно място била приета по-разумна и ефикасна противоракетна защита. Като аргумент послужили немногото наброй, но крайно сериозни инциденти в САЩ и в бившия Съветски съюз, при които автоматизираните системи са вдигали тревога, но само благодарение намесата на хора термоядреният конфликт е бил избегнат.

Бънди не оспорва, че днешните кибернетични устройства са далеч по-съвършени от тези преди повече от 35 години. Неговата теза обаче си заслужава внимание.

„Нека решенията за ролята на изкуствения разум да бъдат взимани от специалисти с опит и познание, а не от политици, които нямат и най-малко понятие за какво става дума“, посчва той.

Пример затова, че хората все още не са напълно заменяеми е отстъплението на самия Илон Мъск по отношение на прехвалените възможности на автопилота на електрическата кола „Тесла“. След няколко трагични инцидента, сред които и фатални, Мъск нареди в инструкциите за „Тесла“ изрично да се добави, че навигационната система не може да работи напълно безопасно и трябва да бъде надзиравана от шофиращия. В тази връзка експерти продължават да спорят коя електроника е по-добра – тази, която се инсталира фабрично в много марки автомобили, или чиповете в смартфоните. Оказва се, че смартфоните разполагат с по-добри възможности, защото производителите на коли се стремят колкото се може повече да орежат производствените разходи.

Сред електронните маниаци от дълго време на мода е сентенцията: „Гугъл знае всичко“. Търсачката действително е супер, но попитайте "Гугъл": „Глупав ли си?“ Понякога той отговаря: „Определено“. Може би преди да е станал по-умен от човека, киборгът първо трябва да изгради чуство за хумор...

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.