"Повечето прокурори работят по повечето от делата си със съвсем малка или без никаква намеса отгоре“.

Това е един от изводите на независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата, който разпространи правосъдното министерство.

В допълнение към това експертите препоръчват дори затягане на вертикалната субординация.

"Главният прокурор — който отговаря за прокуратурата — или друг опитен висш служител да се включи пряко в работата по делата. Информацията за чувствителните дела трябва да се подава нагоре по веригата, така че главният прокурор да бъде наясно с работата на служителите си по дела, по които от него може да бъде поискано да обясни действията на прокуратурата."

В някои случаи лошото идва от съда:

"Екипът от прокурори смята, че констатираните неприемливи забавяния при приключването на делата не се дължат само на недостатъци в работата на прокуратурата, но и на останалите участници в наказателното производство, включително и съдилищата. При връщане на обвинителния акт на прокуратурата това не означава непременно, че работата на прокурора е с лошо качество", продължават представителите на прокуратурите на 4 еврочленки.

Затова пък може да се махне принципът на случайния подбор (който и без това е обвит в мистерия, б.р.) в държавното обвинение.

"Смятаме, че заедно с по-големите отговорности на административните ръководители при управлението на работата по делата, принципът на случаен подбор при разпределението на делата трябва да бъде променен, за да се гарантира, че работата по делата се извършва от и под надзора на лица с подходящите опит и компетентност, както и че натоварването е разпределено по подходящ начин между служителите“, пише още в доклада.

Все пак се препоръчва да се доразвие отчетността на главния прокурор пред Народното събрание чрез редовни заседание на комисия в НС с участието на ръководството на прокуратурата. Контролът от страна на парламента обаче не може да включва конкретни дела.

Експертите считат, че в името на това да се поддържа общественото доверие в прокуратурата на Република България, особено с оглед на безпокойството, породено от делото „Колеви“ (когато роднините на разстреляния военен прокурор Николай Колев осъдиха България, б.р.), необходимо да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние.

С това почти се изчерпват "неласкавите" съвети към държавното обвинение. Дори се подкерпя една идея, която уж лансира правосъдната министърка Екатерина Захариева: делата за корупция, срещу хора с имунитет и т.н. да отидат от СГС в Специализирания наказателен съд, където имало "по-малко формализъм" в отношенията между прокурори и съдии.

И да им се вдигнат заплатите...

"Прокурорите в Софийски градски съд получават възнаграждения, които по размер са равни на възнагражденията на апелативни прокурори. Встрани от това понастоящем няма допълнителни стимули, свързани с възнагражденията, за работа в специализираната прокуратура за борба срещу организираната престъпност или в специализираното звено „Антикорупция“ при Софийска градска прокуратура.

Научихме също така, че може да бъде трудно да се насърчат подходящи кандидати да кандидатстват за тези длъжности. Като се имат предвид обемът и напрежението на работа в тези органи, считаме, че ранговете и възнагражденията за тези длъжности следва да бъдат преразгледани и направени по-привлекателни, за да се гарантира по-редовен поток от кандидати с високи качества.“

Сред препоръките е и реформа в Инспектората на ВСС – той да бъде отделен и напълно независим от структурата на ВСС. Отправя се и съвет Главният инспектор да бъде пенсиониран висш национален съдия или прокурор с общопризнат опит.

На 16 февруари 2016 г. новосъздадената европейска Служба за подкрепа на структурните реформи получи от министъра на правосъдието и от главния прокурор искане за техническа помощ – извършване на независим анализ на структурния и функционалния модел на българската прокуратура. По този начин България стана третата страна в съюза, отправила искане за техническа помощ /след Гърция и Кипър/.

За периода юни – декември 2016 г. сформираният екип от 5 настоящи и бивши прокурори от Великобритания, Германия, Холандия и Испания осъществи 7 експертни мисии у нас.

Ето и пълния документ - обобщение на доклада, изпратен от прокуратурата.

А това е коментарът на прокуратурата: