Руски бойни самолети бомбардираха във вторник и сряда бунтовнически позиции в Алепо и къде ли още не в Сирия. Не е новина, ако не броим това, че Кремъл изтъкна, че бомбардировачите излитат от военновъздушна база в Западен Иран.

Полетите и бомбардировките са пореден знак, че Москва и Техеран укрепват стратегическите си връзки след ядрената сделка на президента Барак Обама с Иран. Те последваха решението на Кремъл от миналата година да продаде ракетни системи С-300 на моллите въпреки предишните си обещания, че няма да дава ракети „земя-въздух”. В четвъртък пенсионираният руски генерал Евгений Бужински заяви в телефонно интервю:

„Мисля, че сътрудничеството между Иран и Русия се увеличава и военното сътрудничество най-вече.”

Непосредствената причина за последните руско-ирански удари в Сирия е разплата за последните успехи на опозицията в Алепо. Руският президент Владимир Путин и сирийският диктатор Башар Асад бяха обкръжили от седмици насам близо 300 000 души, останали в източните части на Алепо, като отрязаха пътищата за снабдяване към контролирания от бунтовните район, докато руснаците обстрелаха цивилни от въздуха.

Отговорът на Запада бе да помоли Кремъл за по-дълготрайно прекратяване на огъня, за да може да бъдат доставени там храна и лекарства. По-рано този месец обаче коалицията „Армия на завоеванието”, която включва сирийския филиал на „Ал Кайда” и която се сражава заедно с по-уверени и светски сили, проби сирийско-руската блокада, като отвори пътищата за снабдяване за останалите в капан цивилни.

Победите на опозицията са показател за слабостта на армията на Асад – деморализирана сила с едва 20 000 военнослужещи, подготвени за битка. Те не бяха в състояние ад превземат Алепо въпреки въздушната подкрепа на Путин и сухопътната подкрепа от Иран и шиитския си съюзник „Хизбула”.

Асад се зарича да превземе всеки сантиметър в Сирия, а целта а опозицията е същата. Ако не позволи промяна в баланса като забранена за полети зона, където пилотите на Асад не могат да летят, кървавото противостоене ще продължи. Ще продължи и сирийската гражданска война и заедно с нея – нестабилността, напливът от бежанци и вакуумът във властта, който се запълва от джихадистите.

Това е може би в интерес на неканените руски и ирански гости, които няма да пролеят много сълзи за страданията в Алепо, докато разширяват влиянието си в Леванта. Доколко това обслужва интересите на САЩ или е в съзвучие със западните ценности – това е въпрос, над който следващият президент на САЩ ще трябва да се замисли.

----

* Коментарът на в. „Уолстрийт джърнъл” е редакционен.