"Чочо. Писма до сина ми". Така се нарича книгата на Иван Попйорданов (изд. "Сиела"), чиято премиера ще бъде на 12 май от 18 ч. в Народния театър "Иван Вазов".

Тази безкрайно лична книга събира в себе си не само мъката на един баща, загубил сина си, а и е част от историята на объркания български живот през последните 25 изгубени години. На 11 юни тази година Чочо трябваше да навърши 50. Не успя - въпреки огромната си енергия, добронамереност, болезнена откровеност, чувство за чест и достойнство. Или тъкмо поради тези си качества. Светла му памет!

Ето какво казва Иван Попйорданов за книгата си: 

"На моя син не простиха нито успеха, извоюван с труд и талант, нито цялата му откритост за собствения му живот – грешки, пристрастия и увлечения. Криворазбраната свобода по балкански се превърна в разюздана саморазправа чрез медии, превърнали се в гилотина за обезглавяване на достойни хора. 
Споменах, че преди пет години написах нещо като автобиография, история на живота ми и хората, които съм имал шанса да срещна. Последните пет страници от „Кадър по кадър” бяха озаглавени „Писмо до сина ми”.


Сега, когато той вече не е между нас, с всеки изминал ден изпитвам все по-голямо желание да продължа започнати и недовършени разговори с него за пропуснати събития, забравени приятели, които и той познаваше, да му съобщя за ставащото днес по улиците на София. Последният имейл, който му изпратих, беше на 4 май и беше текст, свързан с един първи и за съжаление, последен наш общ проект за телевизионно предаване. На 5 май Чочо си отиде. 
Сега ще продължа да му пиша.
Знам, че след всяко писмо ще получавам съобщението: 
ПИСМОТО БЕШЕ ИЗПРАТЕНО УСПЕШНО."