Във времена, в които институциите изискват все по-високо ниво на финансова грамотност от страна на средните потребители, на пазара се появява знаковото издание „Съвременна финансова грамотност“ от авторитетния икономист и автор на „България и еврото“ и „Силата на парите“ доц. д-р Йосиф Аврамов.

Книгата ще получи своята официална премиера на 30 ноември от 18:00 ч. в Литературен клуб „Перото“ (бул. „България“ № 1, София). Авторът ще представи книгата си заедно с икономиста Николай Василев.

Плод на дългогодишната работа на доц. Аврамов като изследовател и преподавател, „Съвременна финансова грамотност“ е приносен учебник за управление на финансите, полезен както за учащи, така и за всеки гражданин, който иска да владее контрола над собствените си средства.

В днешно време финансовата грамотност не е просто въпрос на личен интерес – тя е отговорност, която засяга развитието на цялото общество, обяснява авторът.

„Значението на финансовата грамотност излиза извън рамките на стопанския живот и икономиката. Тя допринася за устойчиви политики на междуинституционално и национално ниво, а дори и за националната сигурност на държавата, тъй като липсата ѝ отваря вратите към налагане на чужди интереси и влияния“, категоричен е доц. д-р Йосиф Аврамов. 

В четиринадесет глави книгата събира основни познания и разкрива ключови механизми в областта на финансите като: 

  • планиране и управление на месечния бюджет;
  • парите като специфична стока и същността на валутата;
  • банково дело;
  • кредит и лихва;
  • централния бюджет и учрежденията, които се финансират от него;
  • данъци, акцизи, такси;
  • финансовите регулатори в Република България;
  • ценните книжа, фондовата борса, борсовият индекс;
  • финтех бизнеса и дигиталните финансови услуги;
  • ползите и вредите от използването на криптовалути;
  • златото като пари;
  • стартъпи;
  • финансовото измерение на иновациите и на иновационния мениджмънт;
  • застраховане;
  • предприемачество.

Изданието е допълнено и с подробен речник на използваните термини.

Достъпна и ясна, книгата „Съвременна финансова отговорност“ ще се превърне в ценен помощник на всеки, който желае да разшири познанията си в областта на финансите, за да може да взима автономни решения и да управлява средствата си отговорно и рационално.

Йосиф Аврамов е доцент по финанси и банково делo и доктор по икономика. През 2025 г. той е ангажиран с международен проект в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, както е и научен ръководител на докторант в Института по математика и информатика. Й. Аврамов е също предприемач, консултант, трейдър, както и основател на сдружение, регистрирано в обществена полза – Консултантски център по европейски програми „Люлин“, и фондация, регистрирана в частна полза – Международен фонд „Център по приватизация и чуждестранни инвестиции в България“, както е и съпредседател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Членува и в два творчески съюза – Съюза на учените в България и Съюза на българските журналисти. Лектор е в Института за публична администрация при Министерския съвет, който е издал три от неговите книги. Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление „Финанси и инвестиции“ в Министерството на науката и висшето образование, а също и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-ото Народно събрание. Автор е на 24 книги, между които: „Силата на парите“ – в две издания, като второто издание в два тома излезе през пролетта на 2025 г. и съдържа раздел за еврото и България, „Корпоративни финанси“, „Банков контрол“, „Митнически и данъчен контрол“, „Теория и история на парите и кредита“, „България в преддверието на еврозоната“, „Финансов инженеринг в телекомуникациите“, „Еврото – утрешните ни пари“, „Данъчен и митнически контрол“, „България и еврото“ и др., както и на стотици статии в реномирани научни издания и в периодичния печат.

* * *

Из „Съвременна финансова грамотност“ от доц. д-р Йосиф Аврамов

ГЛАВА ПЪРВА

ВИДОВЕ ПАРИ: МОНЕТИ; КНИЖНИ ПАРИ; ЕЛЕКТРОННИ ПАРИ. КАКВО Е ВАЛУТА?

Преди възникването на парите преди около 2700 години е преобладавала бартерната търговия, а също така и някой предмет (различен през отделните години и за отделните народи) е изпълнявал ролята на всеобщ еквивалент и/или измерител на стойността на останалите стоки.

В съвременната финансова наука се посочва, че същността на парите не се изчерпва единствено с техните функции, но тя намира проявление преди всичко в изпълняването от тях на петте функции: мярка на стойността, средство за обращение, средство за образуване на съкровище, платежно средство и световни пари. Парите са универсален измерител на стойността на останалите стоки, независимо дали те са във вид на монети, книжни пари или електронни пари. Те опосредстват обращението на стоковия оборот и на съвременното стоково стопанство без тях е невъзможно да съществува. На практика парите също са стока, но е възприето още от античността, че посредством стоката „пари“ се мери стойността на останалите стоки и услуги и е възприето те да са всеобщ еквивалент в стоково-паричното стопанство.

Монетите (те първоначално не са кръгли и плоски, а са били с бобовидна форма) и са отсичани от електрон (самородно злато) през VII век пр.н.е. в древното царство Лидия, което се е намирало в полуостров Мала Азия, близо до днешната столица на Турция – Анкара. Не е съвсем сигурно дали народът на царство Лидия произхожда от древните хети или пък от фригийците и дали има нещо общо с древните елини (според известния експерт по тракология с международно признание проф. Иван Маразов жителите на Лидия не са елини)?!? Не е изключено жителите на древна Лидия да са народ, който се е претопил и е престанал да съществува още в древността. Царство Лидия е завоювана от персите по времето на цар Крез и дълго е останала под тяхно владичество. След персийското владичество тя е част от една от елинистическите държави, възникнали след кончината на Александър Велики – Понтийското царство. По-късно през I в. от н.е. Лидия е част Римската империя.

У нас, а и по света, е популярен израза, че „парите са финикийски знаци“, но не е вярно, че финикийците са изобретили монетите. Те обаче са притежавали най-големия търговски флот в древността и са разнесли парите по цялото Средиземноморие, в т.ч. Близкия изток (Финикия се е намирала северно от сегашната територия на Израел на територията на днешен Ливан, крайбрежието на Сирия и малка част от най-южното средиземноморски крайбрежие на Турция), Северна Африка (Картаген, който е бил разположен в днешен Тунис е най-голямата финикийска колония), а другите финикийски колонии са в днешните крайбрежни земи на източна Испания и южна Франция, а също и една част от полисите на древните елини на Апенинския полуостров и остров Сицилия.

Траките, които са живели в античността по българските земи, са започнали да секат монети около 520 г. пр. н.е. Първоначално монетосеченето е започнало от древнотракийските племена: дерони, едони, орески, лете. От племето пеони са запазени изключително красиви монети са запазени от царете на пеоните Ликей и Патрай. Сюжети на монетите на племената на траките най-често са изображенията на: силен и менада (младеж, който държи в обятията си девойка); тракийски воин на двуколка, земеделец с бик, тракийски конник, грозд и т.н. Много развито монетосечене е имала Одриската държава (одрисите е едно от тракийските плевена, което е успяло да обедини повечето от останалите траки на територията на днешна България), възникнала през IV в. пр.н.е. и съществувала до 44 г. от н.е. Запазени са монети от одриските царе: Терес, Котис, Севт, Хебризелм и др.

По българското Черноморие са емитирани красиви монети в полисите, основани от древните елини: Дионисополис (Балчик), Одесос (Варна), Месемврия (Несебър), Анхиало (Поморие), Аполония (Созопол), Урдовиза (Китен), Василико (Царево) и др. След завоюването на царството на одрисите от Римската империя на територията на днешна България са съществували 13 римски монетарници, в които са емитирани римски провинциални монети в: Одесос, Месемврия, Аполония, Филипопол (Пловдив), Сердика (София), Аугуста Траяна (Стара Загора), Никополис ад Иструм (при днешния град Павликени); Никополис ад Нестум (край град Гоце Делчев) и др.

До 681 г. българските земи са част от Източната Римска империя и са ползвали нейната парична единица – номизмата. (напоследък се правят опити да се налага спорната теза, че началото на Българската държава е при хан Кубрат е през 632 г.). Номизмата е играела ролята на световни пари (по Средиземноморието) и е била в обращение и по времето на Първата българска държава, а също и когато България за около век и половина губи независимост и е под владичеството на Източната римска империя (известна и като Византия) от 1018 г. до 1185 г. Нейната столица Константинопол е завоювана от латините през 1204 г. и номизмата престава да е водеща валута в средновековна Европа, но тя не изчезва от паричното обращение по това време. Не се появява тогава друга монетна система, независимо че трите малки остатъчни ромейски държавици със столици Никея, Трапезунд и Солун емитират свои парични единици, но тези валути нямат качествата на световни пари по Средиземноморието. Поражда се необходимост от емитиране на пари от българските владетели. В Латинската империя са преобладавали валутите на Венеция, Франция и др., а и в Константинопол от 1204 г. до 1261 г. са емитирани монети. Първата българска златна монета (някои учени оспорват нейната автентичност) е отсечена от цар Иван Асен II през 1230 г. по повод на победата му при с. Клокотница, Хасковско над солунския деспот (самообявил се за император) Теодор Комнин. Тя понастоящем е по-известна като златица или перпера, но при Източноримската монетна система е хиперперон. Сребърни и медни пари са секли владетелите на Втората българска държава до падането на България под турско робство: цар Константин Тих, цар Георги Тертер, цар Светослав Тертер (известен е и като цар Теодор Светослав), цар Михаил Шишман, цар Иван Александър, цар Иван Срацимир и цар Иван Шишман. Съвременните изследвания доказват, че синът на цар Иван Срацимир Константин II Срацимир, владетел на Видинското царство между 1396 г. и 1422 г. е отсякъл общо седем номинала монети. Монети са отсечени и от някои боляри, които не са били с царска титла, като деспот Яков Светослав във Видин в средата на ХII в. Друг болярин, емитирал собствени монети е деспот Добротица, а също и сина му деспот Йоан, по-известен като Иванко, в края на XIV в. Те са резидирали в Карвуна (град, на който развалините са в района на нос Калиакра), като са разполагали със собствен флот, с който са търгували с Византия, Венеция, Генуа и Дубровник. Те са полусамостоятелни владетели на Добруджанското деспотство, което е част от Търновското царство. Поради оживената търговия, която са водели, им се е налагало да секат собствени монети.

В годините от 1422 до 1878 г., когато България е под османско робство, по нашите земи са се използвали монети на Османската империя, като от тях най-известна е била грошът, а златните турски монети са меджидията и махмудията. През ХV в. по нашите земи все още са циркулирали монети от Второто българско царство, които постепенно излизат от обращение и се заменят с османски монети. По българските земи ограничено за сравнително къс период от време са били в обращение монети, отсечени от самостоятелния (за 14 години) владетел на гр. Видин и на Северозападна България – Осман Пазвантоглу, които са се наричали пазвантчета. В някои общини по българските земи през ХVII в. и XIX в. са отсичани от местната епархия – пенязи, които са били т.нар. църковни пари, с които предимно се е заплащал данъка към църквата. Понякога те сравнително рядко са се ползвали и за други дребни покупки, но това е било възможно само на територията на съответната община, където те са отсечени.

Първата монета е отсечена от Третата българска държава през 1881 г. Българската валута е българският лев, който се подразделя на 100 стотинки. По времето на Княжество България (от 1879 г. до 1908 г.) е отсечена една златна емисия златни монети с лика на княз Фердинанд I през 1894 г. В годините, когато нашата страна е царство (от 1908 г. до 1946 г.) е емитирана една емисия на златни монети с лика на Цар Фердинанд I през 1912 г. До Първата световна война България е била асоцииран член на Латинския съюз, който е би доминиран от Франция и българският лев по паритет е бил равен на френския франк. Не е пълноправен член, тъй като до 1908 г. Княжество България е васално на Турция и не е могло да участва самостоятелно в парични съюзи. През 1885 г. е емитирана първата българска банкнота в печатницата в тогавашната руска столица Санкт Петербург. В този град е емитирана по-късно емисията „Орлов“, наречена на руския художник, който е автор на илюстрациите на тях. Банкноти са емитирани от българската държава и в Австро-Унгария, Германия и Англия, а също и в Държавната печатница в София. В София са отпечатани държавните съкровищни бонове, които са играли ролята на пари, с които държавните чиновници са получавали своите заплати в кризисни години. Неудобството при тях е, че притежателите им е трябвало да отидат предварително в банка, която да ги замени с книжни пари или монети. За тази услуга банката си е удържала малка комисиона и на практика държавният чиновник е получавал като заплата малко по-малка сума.

След Втората световна война България става част от социалистическата общност, респективно и на Съвета за икономическа взаимопомощ, който е имал за разчетна парична единица безналичната валута – преводната рубла. На практика левът е бил обвързан със съветската рубла. У нас са проведени в периода до 1990 г. три парични реформи, съответно през: 1947 г., 1951 г. и 1962 г. БНБ продължава да е емисионна банка, но същевременно тя е и основен кредитен институт за кредитиране на стопанството, а за населението такъв е Държавна спестовна каса. За известно време през седемдесетте години на ХХ в. председателят на БНБ същевременно е и министър, което е доказателство, че на практика БНБ губи своята независимост. По това време тя е изцяло зависима от правителството, а то се доминира от Българската комунистическа партия. БНБ започна след 1964 г. да емитира юбилейни монети, като през тази година бяха отсечени две златни монети с лика на св. св. Кирил и Методий и на Георги Димитров.

След 1991 г. се възстановява независимостта на БНБ. Тя продължи да е емисионна банка и същевременно да е регулатор на банките у нас, като тя ги лицензира и упражнява банков надзор върху тях. На 05.07.1997 г. у нас бе въведен борд, като левът бе прикрепен първоначално към германската марка, а от 1999 г. – към еврото. БНБ преустановява провеждането на монетарна политика. През 1999 г. бе осъществена у нас деноминация, като 1000 лв. станаха 1 лв., с което се елиминира влиянието на хиперинфлацията през 1996–1997 г. върху паричното ни обращение и се улесни счетоводното отчитане на активите. БНБ продължи да емитира юбилейни монети. На 01.01.2026 г. еврото стана официална валута в Република България и българският лев влезе в историята на паричното обращение у нас.

***