"Ако им позво­лим да гласуват, както искат, вероятно ще изберат погрешните кандидати, комунисти и тем подобни..." (ОТКЪС)

Нова книга в знаковата поредица „Власт и отговорност“ (ИК „Сиела“) със съставител Свилен Спасов тръгва по книжарниците – проницателният мемоар „Русия отблизо: Поглед към Кремъл отвътре“ от легендарната американска журналистка на CNN Джил Дохърти. Световноизвестната авторка ще гостува в България за официална премиера на изданието утре.

Представянето ще се състои на 16 ноември от 18:30 ч. във Френския институт в България  („пл. „Славейков“ 3, София). С Джил Дохърти ще разговаря Свилен Спасов – създателят на поредица „Власт и отговорност“, която вече десет години среща българските читатели със световнопризнати автори и техните трудове по актуални и значими обществено-политически теми.

Модератор на събитието ще бъде журналистът Даниел Ненчев. Дискусията ще бъде с превод на английски език. 

Какво е да познаваш лично Владимир Путин? Какво се случи с Русия? Как един човек успя да подчини съдбата на цял народ на собствените си амбиции?  „Русия отблизо“ на Джил Дохърти е драматична изповед и многопластов портрет на руската държава, властта и трагичната съдба на една нация.

Джил Дохърти е експерт по Русия и бившия Съветски съюз с дългогодишен опит. Запленена от руската култура още от гимназията, през последния половин век тя учи в Ленинград, пътува из Съветския съюз, живее в Москва и отразява управленията на Михаил Горбачов, Борис Елцин и Владимир Путин. 

Работи като кореспондент на CNN в продължение на три десетилетия, като застава начело на московското бюро на телевизията по време на президентствата на Клинтън и Буш-младши. По времето на Джордж Буш-младши става управляващ редактор на CNN за Азиатско-тихоокеанския регион със седалище Хонконг, а по-късно отразява и Държавния департамент при управлението на Обама. 

„Русия отблизо“ разкрива личната история на журналистката – от младежкия ѝ възторг по Русия през Студената война до преките свидетелства за възхода на Владимир Путин и разбитите надежди за демокрация.

Едновременно откровен мемоар и прецизен политически анализ, книгата проследява промените в Русия през очите на американка, която познава руснаците, техния начин на живот и техните лидери от първо лице.

С деликатен стил, прецизна аналитичност и дълбока емоционална интелигентност Джил Дохърти прави безкомпромисно честна и болезнено актуална равносметка за разпада на една нация.

„Животът на много от руснаците е пропит с дълбока, неизлечима духовна тъга и меланхолия без ясна причина. Джил Дохърти е доловила и предала всичко това с фин и елегантен стил, както подобава на един от най-значимите журналисти на нашето време.“

Свилен Спасов

* * *

Из „Русия отблизо: Поглед към Кремъл отвътре“ от Джил Дохърти

Снимка "Сиела"

Предговор

Драги приятели на поредицата „Власт и отговорност“, благодаря ви от свое име и от името на издателство „Сиела“, че сме заедно вече точно десет години. Помня ясно как всичко започна през 2016 г. с кни­гата на Леон Панета „Достойни битки“, като се надявам всички, или поне повечето, книги от поредицата да са били достойни за вашето внимание, да са ви помагали, да са ви вдъхвали кураж и да са ви доставяли удоволствие.

След „Хората на Путин. Как КГБ си върна Русия и след това се изправи срещу Запада“ на Катрин Белтън сега имате в ръцете си мемоар, който до голяма степен отговаря на друг въпрос: „Защо?“. Петнадесета книга в поредицата, „Русия отблизо“ на Джил Дохърти е драматичен и пълнокръвен портрет на Русия, властта и руския народ.

Джил Дохърти е американска журналистка, експерт по Русия и бившия Съветски съюз. Завършва славянски езици и литература в Мичиганския университет, след което специализира в Ленинград­ския университет. Започва кариерата си като водеща на руски език за „Гласът на Америка“. Работи като кореспондент на Си Ен Ен в продължение на три десетилетия, като застава начело на московското бюро на телевизията по време на президентствата на Клинтън и Буш-младши. След това е управляващ редактор на Си Ен Ен за Азиатско-тихоокеанския регион със седалище Хонконг по времето на Джордж Буш-младши, отразява и Държавния департамент при управлението на Обама. След края на активната си кариера сътрудничи на Джор­джтаунския университет, Харвардския университет, центъра „Удроу Уилсън“ и института „Кенан“.

В разгара на Студената война, докато са още в гимназията, Джил Дохърти и сестра ѝ са запленени от руската литература. По-късно тя учи в Ленинград, пътува из Съветския съюз, живее в Москва и отразява управленията на Михаил Горбачов, Борис Елцин и Владимир Пу­тин. С Путин учат по едно и също време в Ленинградския универси­10 тет – и макар да знае, че той е бивш офицер от КГБ, все пак го смята за икономически реформатор. Със затягането на контрола на Путин върху медиите и икономиката на Русия обаче Дохърти променя мнението си. През февруари 2022 г., когато отново отразява събитията в Москва, докато руски танкове нахлуват в Украйна, тя е убедена, че лидерът, на когото някога е симпатизирала, е тиранин, заплашващ да унищожи страната, която е обикнала и смята за свой втори дом.

„Русия отблизо“ проследява промените в руската държава през погледа на американка, която познава отблизо руснаците и техния на­чин на живот. Това не е поглед отвън и отвисоко, нито е надменен или наивен. Това е опит за разбиране на онази руска издръжливост на страдания и репресии, примесена с вечни неясни надежди.

Ще си позволя да цитирам няколко знакови откъса от книгата:

В първите си години като президент Путин се опита да се ин­тегрира със Запада, но скоро изостави тази стратегия, убеден, че към Русия не се отнасят с уважението, което се полага на свръхси­ла, макар тя вече да не беше такава. Русия се присъедини към мно­жество международни организации, но бързо даде да се разбере, че няма да се задоволи просто да бъде член като останалите; възна­меряваше да ги ръководи. Да влияе на Запада с мека сила, да напра­ви Русия привлекателна беше невъзможно. Вместо това Путин се обърна към своеобразна негативна сила; Русия започна да измерва успеха на меката си сила според това доколко успява да подкопае меката сила на Съединените щати.

Не по-малко показателен е и този откъс:

Попитах един високопоставен помощник на Путин, когото бях опознала сравнително добре, дали наистина вярва, както твърди, в демокрацията за народа на Русия. „Разбира се, че вярвам! – увери ме той. – Но сега нашите хора са наивни и уязвими. Ако им позво­лим да гласуват както искат, вероятно ще изберат погрешните кандидати, комунисти и тем подобни. Някой ден ще имаме пълна демокрация, но сега те не са готови за нея. Опасно е; може да настъпи хаос.“

И веднага след това Дохърти допълва:

За мен това беше момент на прозрение. Разбрах, че вълшеб­ният ден, в който руснаците ще бъдат „готови“ сами да вземат решенията си, сами да правят грешките си по пътя към демокраци­ята, както американците са правили по нашия бавен път към сво­бодата и равенството, този ден никога няма да дойде. Щеше да бъде като стария виц за комунизма – „светлото бъдеще“, което винаги е отвъд хоризонта. Моят познат, помощникът на Путин, не вярваше на руския народ. Все още не. И както ми се струва, никога нямаше да му повярва.

Американската журналистка е забелязала и как се зараждат идеи, които днес се правят опити да бъдат прокарани и в България:

Крим и войната в Донбас избухнаха по време на също толкова ожесточена културна война вътре в Русия. Министерството на културата на Путин започна да разработва принципите на оно­ва, което се нарича „Основи на държавната културна политика“, базовата концепция на путинизма, която изискваше Русия да бъде разглеждана като уникална и отделна цивилизация, която не може да бъде сведена нито до „Запад“, нито до „Изток“. С една дума, тя постановяваше, че „Русия не е Европа“; тя е самостоятелен морален център на тежестта. Мултикултурализмът и толерант­ността, две думи, навлезли в руския език често с отрицателни ко­нотации, сега бяха табу. Задачата на правителството, каза министерството, беше да създаде „единна културна политика“, която да бъде прокарана във всички сфери на обществото: „образование, младежки политики, миграционни политики и особено средствата за масова информация“.

Писани са много книги за Русия, но аналитичността и емоционал­ната интелигентност на Джил Дохърти са изключителни. За нея няма съмнение, че ако Студената война беше загубена като футболен мач, то Путин търси начин той да бъде преигран с надеждата за различен резултат. В своята книга тя дава своя отговор какво е да познаваш лично Путин, да си бил с него в кабинета му, да си го наблюдавал отблизо десетки пъти. И какво е да усетиш неговата обида към све­та, невероятното му огорчение, че не е най-важният човек на Земята или поне един от тримата най-важни. Тя е усетила страха, който не го напуска, и неговата омраза към свободния свят и свободните хора, които не му се подчиняват. Това е болезнено знание от първа ръка и Джил не само го осъзнала, но и го предава в тази книга по неподража­ем начин.

Едновременно с това Джил Дохърти разказва с болка за безкрай­ните страдания на руския народ. Те имат дълбоки исторически корени, простират се векове назад и съчетават политическо потисничество, географска изолация и постоянна смяна на надежди и разочарования. Руснаците са в постоянно лутане между това дали са европейци, или азиатци – или някакви други, но какви точно? Не е случайно, че като вървиш по улиците на света, ги разпознаваш веднага – шумни, висо­комерни и обикновено недоволни, обхванати от постоянно вътреш­но противоречие за това какво означава да си руснак. Обикновеният гражданин винаги е призоваван да се жертва в името на геополити­ческото величие на страната, независимо дали става дума за Руската империя, СССР, или съвременна Русия. Непонятен парадокс е и про­тивопоставянето между високата култура (изкуство и наука) и при­митивната бруталност на политическата реалност, търсенето на Бог и смисъл сред мизерията и несправедливостта. Животът на много от руснаците е пропит с дълбока, неизлечима духовна тъга и меланхолия без ясна причина. Джил Дохърти е доловила и предала всичко това с фин и елегантен стил, както подобава на един от най-значимите жур­налисти на нашето време.