Не знам как да ви призная по-деликатно това, което надробих, за да не ме е срам, но ще карам смело и направо, с гордо наведена глава...

Реших да погледам телевизия. Българска. Оттам ми дойде и заглавието, което освен за стар филм с Джим Кери, би могло да говори и за биполярно разстройство. Минимум „би”!

Гласувах 35 пъти от различни айпи адреси на приятели столетният дъб от Силистра да стане европейско дърво на годината. Така де – не може да има по-голямо дърво от нас! Не заслужаваме това – какво си мислят ония вурстояди от големите нации... После отидох до самата Силистра, издълбах на кората му „Балканджи Йово“ – първите два куплета, изхвърлих си до могъщото коренище хартийката от баничката (и 2 фаса) и си тръгнах обратно.

По пътя си пях „Стани, стани, юнак Балкански” и карах по правилата за движение, които са валидни в Ню Делхи и на пистата в Бахрейн, но не и у нас. Ей, много мразим азиатци, ше знаете!...

Но това беше нищо.

Неочаквано усетих още по-голям патриотичен подем, когато видях, че някакви момчета маршируват с факли пред НДК. Замалко да се включа, защото много се зарадвах – помислих си, че е март 1941 г. и пак сме се присъединили към Оста. Ама не заради самата Ос изпитах подем - щото, нали с нея малко кофти се получи, - а защото през 1941 г. сме били не знам си коя по сила икономика по брой добитък на глава от населението. Доказват го и гордите наследници на оня добитък, които сега небръснати, с къси подстрижки, татуировки и ония потуроподобните гащи циркулират „на градско” из София с тези огромните фермерски пикапи, знаете ги...

И понеже маршируващите бяха съвсем малко, а повечето хора си люпеха семки и се интересуваха от риалити формати за готварство, вярно реших, че става някаква грандиозна революция, типично по нашенски.  

Но и това още не беше нищо...

Реших да приема духовна храна и понеже жена ми е обикновена чистачка и беше заета на скайпа да си говори с Бойко Борисов, сам си нарязах мезе и включих едно духовно предаване.

Ама под духовно не разбирайте обичайното – театрали се карат за субсидии, или естети спорят за пейките с цвят мляко от първескиня, които някой е изтропал пред ЦУМ... Не знам що на изкуството му викат „духовна храна”, като то е изцяло свързано с начесването на кефа и забавляването, докато припаднеш в умопомрачение. А трябва да сме реалисти, нали така...

Става въпрос за истински духовен живот – религиозно предаване, пълно с някакви добре осведомени реалисти. Хора, които не познавам, седяха и говореха за един, канонизиран за светия, когото познавам. В смисъл – чел съм много за него и знам как помощта му реално въздейства върху живота на мнозина. Имам си го дори на картинка. Църквата е изчакала 65 години, за да се произнесе, че е светец. Погледнах него, погледнах тях, пак погледнах него, пак погледнах тях...

Плюеха и пцуйеха, пяна хвърчеше по камерата, операторът я бършеше с мокри кърпички, а от напрежение на водещия замалко да му се разтече къната върху листите със сценария...

Връщам се на думата „канонизиран”, която разбирам ето как: макар и в църквата да има тежки патологии като отделни субекти (Юда Искариотски е добро доказателство), цялостно Църквата, в смисъла на единно тяло, няма как да сбърка. По простата причина, че я управлява Бог. И е съставена от много умове и духове (и сърца), някои съвсем близо до Бог и съвсем далеч от тинята, която се стеле. Като онзи, за когото говореха.

Добре де, викам си – тия сега нали претендират да са църковни. Богати са на познания, на факти, на някакви жълти листчета... И се сетих онова: "Колко често зад „богатството” се крие истинска нищета, жалка посредственост; а бедността може да се окаже богатство, ако човек е овладял духовно оскъдното си състояние…"

Що тогава не мълчат и да се радват, като са богати, а се пенявят, не разбрах. Не ми изглеждаха много радостни, честно.

Точно като момчетата с факлите, готови да драснат клечката на всеки като Ицко Финци, примерно, само защото не е от „техните”... Всякакви други, но не и радостни. Въобще не разбрах какъв им е проблемът.

Поне се успокоих - при толкова много чворове в тая страна, няма как Старият дъб от Силистра да не спечели.

Превключих да видя как върви в класирането...