Дни преди да си отиде от този свят, Трифон Иванов поиска от Христо Стоичков да го вземе в САЩ, където Камата живее от години. Поредният майтап на Вълка към Стоичков е отправен в послание в предаването "120 минути" по bTV. Трифон е от футболистите, които говорят за Камата по случай 50-годишния му юбилей.

Тази вечер част от "120 минути" е посветено на Иванов, който днес трябваше да празнува имен ден.

"Запознахме се през 1988 година, когато дойдох да играя в ЦСКА, спомня си Трифон първата среща с Ицо. - Той е много добър човек, отзивчив, винаги може да ти помогне. През 1990 г. замина за Барселона. Беше капитан, остави ми капитанската лента. Казах му: $Ти тръгваш и ме оставяш. Той каза: Не, аз ще те взема. Наистина е един от хората които ми помогнаха. По-точно неговият мениджър Хосе Мингея ми помогна да замина да играя в Испания, в "Бетис". Много малко хора могат да го направят тоя жест. Но той обеща и го направи. 

Сещам се за един случай. Ицо беше наказан, беше настъпил един съдия. За шест месеца. С "Бетис" играехме срещу "Барселона". Бяхме изпадащ отбор. Вечерта дойде в хотела да се видим. И къде на майтап, къде насериозно, той каза: Утре ще отнесете четири. Отвърнах: Не, къде четири... Ще ви вкарам един гол. Така се случи, че вкарах не един, а два гола. Важното е, че спечелих един голям бас от него."

Последва пожеланието на защитника към бившия му съотборник, отправено пред националния стадион "Васил Левски":

"Първо да е жив и здрав. Семейството му, всичките му близки и приятели да са живи и здрави, да го обичат. Ицо, преди време замина за Барселона и ме прибра с тебе в Испания. Сега замина за Щатите, прибери ме направо в Щатите. Успех. Чао."

Нататък лентата върна и Христо Стоичков, който към момента на разговора със Светослав Иванов не е знаел, че скоро ще загуби един близък приятел и "брат по оръжие".

“С Трифон още от първия ден си допаднахме, почна Ицо. - Допаднахме си и с Илия Вълов. Постоянно в един от тримата имаше карти, играехме 3-5-8 много. После в националния отбор привикахме и малкия, Киряков. Там играехме същото. Трифон беше един от хората, които само с един поглед знаеше къде да прати топката. Имаше уникален пас. Уникално виждане, той само ни поглеждаше и знаеше топката къде да я прати.

За мен Трифон завинаги ще остане онова момче, което влезе за първи път в съблекалнята. Слабичко, с дълга коса. Викам си, това пък откъде дойде. Той каза: Аз съм Трифон Иванов от "Етър" (Велико Търново). Казах: Добре дошъл в тая съблекалня, да сме живи и здрави да станем шампиони. Трифон е също част от историята на българския футбол, от историята на ЦСКА.

Но тези неща са много по-маловажни за мен. Защото във времето ние останахме големи приятели. Както с първата му съпруга Марияна и с двете му деца, така и сега с втората му съпруга. Някои грешки сме допуснали, да. Но Трифон остана баща на бащите. Ето това за мен е най-важното в живота. Приятел, да ти отвори вратата, да те нахрани, да те напои. Да те защити. Защото той е болярин, горд болярин. Когато ставаха някакви спречквания, той винаги беше там. Беше малко по-едър от нас. Като всичко. Той ако беше малко по-прав, щеше да е с още 15 сантиметра по-висок да ни защитава, но горе-долу бяхме на един ръст. ”

В студиото бе Бончо Генчев, а от Бургас се включи Златко Янков - още двама от Четвъртите в света. 

"Трифон 11 години ми е пазил гърба в националния отбор, защото играеше зад мен. Беше добър приятел, голям защитник. Чувствах сигурност. Обичаше да вкарва голове. С един поглед се разбирахме. Често казваше: "Фар, ти остани, аз ще се включа напред", спомни си Янков.

Бончо Генчев видимо се развълнува, очите му се напълниха със сълзи. Той си припомни за годините с Трифон в "Етър" (Велико Търново). И след това, как Туньо се е съветвал с него за образованието на дъщерите му. 

"Аз имам двама синове и навремето често се шегувахме, че ще станем сватове. Преди половин година се видяхме и му казах: "Не можахме да се сватосаме. Дали пък сега нещо не може да стане." Той отвърна: "Бона, някога като футболист носеше кори. Сега не носиш и знаеш ли, ако те ритна..." Децата си говорят техен език", усмихна се Генчев.

Амбиция, хъс, желание, себераздаване, воля за победа по две. Така Бончо описа най-силните качества на Трифон Иванов.