Два месеца остават до старта на световните квалификации за Мондиал 2022 в Катар. На 25 март България приема Швейцария, а три дни по-късно и Италия. На 31 март селекцията ни гостува на Северна Ирландия. Следващите мачове са чак есента, а петият отбор в групата е Литва.

Два месеца е нищо време, макар че българският футбол сега се пробужда от зимен сън. Не зимата обаче е проблемът на националния отбор, а липсата на успехи. Те доведоха дотам интересът към тима да става все по-малък. За чужденците представителният ни отбор не значи нищо - само история от средата на 90-те. А самите българи го гледат с пренебрежение и негативизъм. Ако въобще е възможно, става все по-зле и по-зле. Няма добри футболисти.

Това е причината скорошното назначение на Ясен Петров за селекционер да се приеме доста равнодушно от не малка част от интересуващите се от футбол в България. И все пак - това е нашият национален отбор, друг нямаме. Той е такъв, какъвто го заслужаваме. И такъв, какъвто българският футбол го е произвел.

Какви са шансовете на Ясен Петров да направи нещо повече от своите предшественици в последните години и да обърне тенденцията?

Националните селекционери в последните близо 20 г.

Последният случай, в който България игра на голямо първенство, бе Евро 2004 в Португалия. Тогава треньор беше Пламен Марков. Преди него - Стойчо Младенов, в началото на новото хилядолетие.

След него - Христо Стоичков, Станимир Стоилов (временно и за кратко), Димитър Пенев (временно и за кратко), Пламен Марков отново, Станимир Стоилов (за малко повече), Лотар Матеус, Михаил Мадански (временно и за кратко), Любослав Пенев, Ивайло Петев, Петър Хубчев, Красимир Балъков (за кратко) и Георги Дерменджиев.

Това е от 2004 г. насам. 12 души. Виждате, че има всякакви персонажи - от легенди на световния футбол (Лотар Матеус, Христо Стоичков, Красимир Балъков), през големи имена, дошли гръмко и с надежди (Любо Пенев, Петър Хубчев), успешни треньори в клубовете си (Станимир Стоилов, Ивайло Петев, Георги Дерменджиев), "тесни" специалисти...

Само два пъти България бе сравнително близо до класиране - при Любослав Пенев и Хубчев. Във всички останали случаи шансовете приключваха рано и отборът заемаше четвъртото място в групата или приключваше дори по-зле.

През тези 20-ина години свикнахме да казваме, че националният ни отбор е "гробище за треньори".

Кой е Ясен Петров

Достатъчно популярно име, но все пак нека припомним. Роден е на 23 юни 1968 г. в Пловдив. В края на 80-те години нашумя като поредния голям талант на "Ботев" (Пловдив). През лятото на 1991 г. уж беше спазарен в ЦСКА, но в "12-ия час" зави към "Герена" и премина "Левски", докато на Армията го чакаха за старт на лятната подготовка. Наричаха до "пловдивския Джанини" заради дългата коса и приликите с играта на бившия италиански национал и ас на "Рома" Джузепе Джанини.

Това все още бяха годините, в които столичните грандове водеха люти битки за големите извънстолични таланти. Сега водят битки за застаряващи някогашни таланти, родени на други места по широкия свят и стигнали дотам да си вадят хляба в нашето първенство. Не е отклонение - пак е по темата за националния...

Та, за Ясен - в "Левски" той не впечатли и след само един сезон се завърна в "Ботев". После игра в "Локомотив" (София), китайски клубове, отново столичното Локо, в Ларнака, "Славия" и за финал на кариерата в германските "Мепен" и "Тенис Борусия". За националния записа само три мача.

Прилична кариера, но можеше да бъде и доста по-успешно реализирана, предвид огромния потенциал. "Ясен е опасен" - това скандираха агитките на "Ботев" и "Локомотив" (София).

Петров пренесе потенциала си в треньорството. Беше начело на "Локомотив" (София), "Ботев" (Пловдив), "Черно море", "Локомотив" (Пловдив) - тогава Града под тепетата бе "взривен" от страсти, "Нафтекс", "Левски", "Ботев" (Враца)...

С "Левски" игра в групите на Лига Европа и бе на крачка от достигане до елиминациите. По-късно беше и директор на детско-юношеската школа на "Герена", откъдето познава много добре национали като Божидар Краев, Георги Йомов, Станислав Иванов...

От 2013 г. Ясен Петров работи само в Китай, където предвожда три отбора - "Шъдзяджуан", "Бейджинг" и "Хенан", а през 2019-а отново "Шъдзяджуан". Постигна успехи с първия си тим, в YouTube още може да се види как бе изпратен от местните запалянковци - със сълзи. Помага, че той говори китайски.

Ще се справи ли?

За своите 52 години Ясен Петров може да се похвали с много добра треньорска визитка, още повече за български специалист. Но ето го сега пред "гробището за треньори".

Какво да очакваме? Следва този банален въпрос, който спортните журналисти продължаваме да задаваме постоянно и по всякакви поводи. 

Ясен Петров е по-добър избор от спряганите имена от миналата есен - Николай Киров, Илиан Илиев, Александър Димитров... Последният е начело на младежките национали и се смяташе за сигурен наследник на Георги Дерменджиев. И - поне по думите на Емил Костадинов, отговорникът за националите в управата на БФС, сам се отказал. 

Безспорно доста мотивираният млад специалист още дори не беше избран, а срещу него се изсипа порой от отрицание - най-вече от негови колеги. Без да е изкарал и един ден на поста. 

Ето в този смисъл Ясен Петров е може би най-добрата възможност в момента. Хората, които го познават, са наясно, че той е доста чепат. Петров е несистемен играч, има самочувствие и отстоява думата си. И, нещо, което в България е много важно, често и определящо - той е богат. В Китай е спечелил много пари. Това по повод мениджърските интереси в националния, за които напоследък най-много говори... спортният министър Красен Кралев. А БФС предимно мълчи.

На представянето си преди малко повече от седмица Ясен Петров се определи като "по-мъдър". Костадинов добави "малко по-малко луд" и треньорът се съгласи.

Не се е пазарил за договора си, не е поставял условия, не се страхува... Следва мечтите си, подхожда позитивно, вярва, че ще "върне искрицата", както сам се изрази. Положителната нагласа винаги го е бутала напред. Дотук Ясен Петров наистина изглежда като най-подходящият селекционер. 

А може и да не е вече е толкова луд Ясен, но продължава да е "опасен". На първия си брифинг в БФС той се яви с рокерско яке (модерно) и по дънки. С брада. Оставаше отнякъде само Васко Кръпката да подеме "старият рокер дава газ, пази се от пътя, старият рокер съм аз..."

И?

Ясен Петров не беше много конкретен, но даде да се разбере, че иска "резултати". Каквото и да значи това. Положително е, че поне за пред публиката не му се поставят условия за класиране на Мондиал 2022. Хубаво е да се мечтае, но нека бъдем и реалисти. В група с традиционен гранд като Италия и постоянен участник на големи първенства напоследък като Швейцария, най-добре да се тръгне с малка кошница и без големи цели.

Ясно е, че Петров ще подходи прагматично като стил на игра и ще опита да вземе възможно най-постижимото във всеки момент. Няма да има "подмладяване", нито "застаряване" - ще играят тези, които могат да свършат работа. Това поне се афишира.

И нещо, което е просто базисно за всеки национален селекционер - той е зависим от своите колеги в клубовете. В и без това обрания бостан на родния футбол, е важно как тренират и играят избраниците му в клубовете си. Дали въобще играят?

И така - на добър час на Ясен Петров и неговия екип. Ако не друго, националният поне отново се сдоби с ярка личност. С човек, който има свежа, младежка и позитивна нагласа към живота, а не гледа лошо както някои доскорошни треньори на същата позицията.

Да видим...