Във футбола – по едновремешната му схема, докато го следях, винаги съм се възхищавал на № 6... Или в по-редки случаи на някой невзрачен ляв бек, да речем. Черноработник, както обича да казва Алекси.

Мисля, че в онова поколение беше Златко Янков-Фара. Номер 6 е човекът, който никога не взима Златната топка, най-често не знаят коя му е гадже, в кое списание се е снимала и колко му е договорът с „Найки”. Но без него отбор няма.

За тези „халфове”, които са навсякъде около нас във всяко отношение – за тях ми е думата. Залисани с въжделенията и тревогите на големите звезди от ВИП-а, разбира се, че и за църквата говоря, обикновено пропускаме да ги отразим.

Имате ли във вашата работа, във вашия офис, в живота ви хора, които никога не ги хвалят? Не ги забелязват, а те тихичко си опъват юляра.

Има такива и в църквата ни.

И се замислих  в отминалите седмици, изпълнени с толкова много претенции, скандали, толерантни-антитолерантни, ордени „Стара планина”, свръхгалактически познания по вселенски патриаршии, точно за опорните халфове. Те са антитезата на роденото от сурогатно майчинство в Христовата компания, демек – ние, като носители на тежкарски фрази и засукани софистики.

Прекрасни са навсякъде тези № 6. Лицата, които никога ги няма по християнските дискусии, не пишат проповеди (да не казвам като кого) и не получават лайкове, не ги номинират за Човеци на годината...

Просто си вършат работата – чистят някой стар храм, или чистят нас, публикувайки във фейсбук имена и дати на светии, освещават ни с информацията си, докато си седят в ъгъла и просто си трайкат.

Имам няколко такива „опорни халфове” в приятелската си листа. И им се възхищавам от сърце. Това е оня работник край магистралата или по релсите, който, ако го нямаше, влакът ти никога няма да пристигне там, закъдето уж всички сме се запътили. Казвам го и в духовния смисъл, разбира се... Профучаваш покрай него със зашеметителните 38 км/ч на БДЖ (това – в буквалния го казвам), а той дори и име няма за теб. Само една светлоотразителна жилетка... Не знам железниците що не им напишат № 6 на гърба, наистина. Ей така, за хвала.

Затова и се опитвам често да пиша разни смешни случки за жените, които заприличват на гризли, за пияници, жепейци и други – с едно тайничко преклонение.

С един църковен № 6 пък се познавам само задочно от един сравнително отдалечен от моя гледна точка град. Просто Човек, който винаги ще свърши работата. И, знаете ли, мисля си, че когато си точен като часовник в едно отношение, такъв ще си и в работата, и в любовта с другия, и у дома. Сигурно такъв ще си и в Рая. Ето какво ще ни оправи, а не високопарните бла-бла колко дяволи се събират на върха на карфицата.

С други „шестици” – вече и в двата смисъла, другарувам и пия биричка понякога... Те са учили повечко, имат дар слово и знаят кой е св. Григорий Декаполит. Но са достатъчно мъдри, за де не се взимат насериозно, а да опитват да се отплатят за талантите. И е прекрасно, че всички са толкова различни.

Но проблемът е в нас, които си умираме да формоваме околните хора и обстоятелства, така че всички или да са кофти, или да имат златен часовник, или някакъв друг много неприятен проблем – просто нещо, за което да си чешем езиците.

То един най-прост орех, съвършено безмозъчно (надявам се!) творение, едната му половина е гнила, а другата е супер. Две от четирите четвърти са така, другите две – инак... Расли са заедно в една черупка от 2 см. А ние претендираме към хората. Изискваме например от двете си деца да са идентични, най-често по нашия калъп. Най-обикновени глупаци, ето какво сме – орехът има повече акъл.

И това, което си мисля за непретенциозните ни приятели, е точно толкова сигурно, колкото, че този, който е изобретил свръзката „свинска опашка”, надгради завинаги вековната любов между българина и тела – не я разруши. № 6 държи здраво и помага не само на нашата църква, а и на остатъците от т. нар. общество като някакъв стар Москвич, който обратно на всяка логика продължава да взима завоите и да крета. Светият Дух крепи и движи църквата, но тези анонимни наши приятели са „свинските опашки”, които помагат да не изпадне този или онзи чарк, докато бързаме към ясния за всички наш финал.