Винаги ми става приятно и носталгично тъжно, когато чуя фанфарите на „Върви, народе възродени“. В тия шумни деца вероятно виждам себе си на тяхната възраст, с бяла риза с черни панталони, както се казва в песента „О, минало незабравимо“.

Когато бях ученик, имаше една странна практика – по витрините на централните магазини поставяха табла на отличниците на различните училища. Тогава роднини и близки с гордост минаваха покрай тях и ги показваха на другите. Наивно и леко възхитително...

Вече в гимназията най-силно бях привлечен от историята и литературата. И тук се появява героят на този текст. Моята учителка по литература. Жена с невероятна ерудиция и далеч от догмите на идеологията. В определени часове тя си правеше експерименти, като сядаше на един чин и някои от учениците трябваше да проведе урока вместо нея. Аз си избрах поезията на Яворов, в която още тогава бях влюбен. Накрая на часа, тя ми взе бележника и ми написа отличен. Когато в междучасието го отворих, бях изумен – оценката беше отличен 7. Бележникът ми стана фетиш за цялата гимназия, абе нещо като агне с две глави. Имах проблем с класната, но за щастие учителката по литература й каза, че тя е писала седмицата, а в дневника се води шестица.

Преди няколко години в градината видях една много възрастна жена, която се суетеше около автомата за кафе, очевидно стотинките не й достигаха. Загледах я внимателно и познах моята учителка по литература.

- Госпожо, позволете аз да ви взема кафе.

- В никакъв случай, просто не си нося портмонето, излъга тя.

- Госпожо, аз съм ваш ученик, казах й и името си, но тя не си спомни (сигурно сме стотици).

Придружих я с кафето до пейка и я помолих да ме изчака минута. На бегом се изстрелях до близката книжарница и купих една моя книга. Седнах до нея и й подарих надписаната книга.

Тя внимателно я разлисти и се зачете напосоки. След малко вдигна очите си, загледа се в мене и с нещо средно между усмивка и тъга, каза:

- Познах те, ти си седмичката.

По книжарниците вече е новата книга на Людмил Станев - "Рязко". Тя събира в себе си точно 50 истории, някои от които за първи излязоха в Клуб Z. Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.