Практикувайте радикална емпатия.

Този надпис ми се наби сутринта в тъмнината. Върху стикер, лепнат на една кола.

И после се сетих за потеглящата лимузина на шефката на Народното събрание, докато някой – независимо кой, се гърчи на тротоара. И за стоящите с ръце в джобовете кадри от партийната централа на „Прогресивна България“, а може би и депутати – анонимни, които просто гледат, без никаква реакция, без и опит да се притекат на помощ на блъснатата с професионален удар от гарда на НСО Соня Колтуклиева.

Нещо с практикуването на емпатия тези дни съвсем не е наред. Да оставим сега настрани „радикалната емпатия“ от стикера като академична концепция или психологическа практика. Да погледнем към по-простите неща – умението да се извиняваш, ако грешиш, способността на елементарни жестове на състрадателност, на емоционална съпричастност или уязвимост, на разбиране, на готовност да помогнеш на човек в беда. Някакви съвсем базисни, прости, подразбиращи се неща. Които се очакват от всички, дори и от политиците...

Върви се към самозабравяне

Новата власт, дошла с пълно мнозинство и претенция, че ще бъде нещо по-различно, алтернатива на провалилото се статукво, обаче вече с пълни шепи гребе безнаказаност и налага укорими практики. И все повече създава тягостното усещане, че върви към самозабравяне. По бързата писта. За около половин година.

Историята от четвъртък вечер е лоша поличба. И то не в частта с неадекватното, непрофесионално и мутренско поведение на охранителя от НСО. Досието на проблемни изяви на службата за охрана е дълго, говоренето за реформи в нея – периодично, когато стане поредният гаф или когато някой загуби живота си. После всичко утихва, нищо не се случва, вероятно защото НСО е удобна на властта и заради допълнителни нерегламентирани функции, които ѝ се приписват, че изпълнява. Дотук няма нищо ново.

Кофти изненадата обаче е парламентарната шефка. Ясно е, че старателната и добре справяща се министерска чиновничка е имала може би стресов преход към креслото на председател на НС. Вероятно ѝ липсват политически инстинкти, отработени реакции при проблемни ситуации и прочие. Както и на огромна част от депутатите на ПБ, които и две думи не могат да кажат свързано при медийни участия. Може би смятат, че е достатъчно да изпълняват единствено и само повелите на вожда си Румен Радев и да греят с неговата отразена светлина. При скандалната история със Соня Колтуклиева, да, с целия съмнителен товар на въпросната личност с претенции за журналист, голямото разочарование от Михаела Доцова дойде по линията на нещото, известно като обикновена човещина. И там парламентарната шефка демонстрира закърнели способности.

Със своята пасивност Доцова в този случай легитимира насилието. Постъпи точно както редовно правят хора по улиците - предпочитат да подминават или да не се намесват, когато става нещо. Престори се на ни чула, ни разбрала - точно както съседите, които знаят, но не съобщават, когато мъж пребива жена си или детето си и т.н. Това направи тя – подмина, не спря, не помогна.

Легитимацията на насилието, издигането на пасивността като правилно поведение, липсата на гражданска реакция и позиция – това дойде като отчайващо послание от Доцова, номинален председател, а по душа просто служител.

Другата част вече става жалка

Това е тъжната част от историята. Другата вече става жалка - обясненията на шефката на НС, в които „стресиране“ беше повторено многократно, твърденията ѝ, че не е видяла, които лесно могат да се опровергаят. Последваха и твърденията ѝ, че тя не може да казва какво да правят от НСО, което повдигна въпроса – да не би председателката на парламента да е заложник на една силова структура? Или просто е напълно лишена от авторитет и думата ѝ не се чува… Все хипотези с притеснителни вариации. Жалко беше и притичването ѝ по-късно паникьорски да търси пострадалата, явно ръчната от по-опитни политически играчи като Антон Кутев да направи нещо.

Наистина ли заслужаваме като общество такава председателка на най-висшия законодателен орган… Кариерата на Доцова не е застрашена. Тя има зад гърба си ставащо все по-арогантно мнозинство и разединена опозиция. Но репутацията ѝ, доколкото я е имала, защото досега блестеше най-вече със своята анонимност и неразпознаваемост, е силно накърнена. Защото тя оправда със своята страхливост и бездушие насилието, зрелищното и допотопно насилие…, което и без това все по-трайно завладява обществото ни. Не ни стигат бандите локали и всякакви съмнителни отрепки по улиците, които ни създават усещане за несигурност и напрежение, съпроводени с бездействието на полицията. А сега какво виждаме? Какво върви като послание от тази история – по-силните бият, а властта подминава.

И, да, всичко можеше да остане като неопитна постъпка на Михаела Доцова, лоша реакция, ако след това не дойдоха следващите стъпки от сюжета. И в тях хората на Румен Радев реагираха нападателно – в смисъл "вие нищо не можете да ни кажете" (подтекстът "ще си правим, каквото искаме"). Позицията, която от управляващата партия измъдриха, беше арогантна  и залегна на позната опорка – "искате да връщате сглобката". Нещо като грешка, извинения, намерение за промяна?… Забравете!

А къде е всесилният премиер г-н Радев

А, да, къде в тази история е всесилният, всемогъщ премиер г-н Радев? Вероятно е зает да клейми и преборва евродепутатите, всичките безмозъчни същества, подведени от български злодеи. За дребнотемия като морални казуси няма време. Да каже, че не е окей НСО да дерибейства, че ситуацията е неприятна, че не трябва да се повтаря, че е недопустима, че… нещо си, човешко, нормално, не насилено клише, не злостна политическа нападка. Не, няма. Така остана смътното подозрение, че може би е доволен, че това се е случило на точно този човек. И, да, не става дума тук за Колтуклиева, тя вероятно ще даде всичко от себе си да драматизира този свой "звезден момент", да ѝ пожелаем бързо възстановяване. Става дума обаче за сигналите, които получаваме от властта – а те могат да ни карат само да се тревожим. Коментарите на ПБ-ейци из социални мрежи са пълни с одобрение на случилото се. Нищо не е наред.

Един от базовите уроци към децата на отговорен родител е, че дори и да не харесват силно някого, да не го търпят по най-различни причини, трябва да се държат възпитано с него, да го поздравяват, да му помагат. И то не заради въпросния човек, а заради самите себе си, за да пазят уважението и усещането си като човешки същества. Нарича се цивилизованост. 

Урокът от властта обаче е първичен. 

Радев мълчи царствено, разбира се, че е под достойнството му да се замесва в незначителни сюжети, може би даже постановки - както се чу от говорители на властта. ПБ напада класически опозицията, а Доцова се гърчи в нелепи обяснения и изповеди, че не би постъпила така като "жена с жена". Какво общо има? А и не беше ли една от първите работи на шефката на НС да обяви, че тя не е феминистка? Как изведнъж реши да вкарва тази карта и какъв е смисълът? Да изглежда крехка и ранима? 

"Като жена и майка"

Друга страстна почитателка на „като жена“, с добавката „и майка“, понякога в крайни случаи „и баба“ е президентката и кандидатка за нов мандат (в двете си неразделни роли) Илияна Йотова.

Въпреки високите морални критерии, които обича да подчертава, че съблюдава „като жена и майка“, Йотова, притеснена, че случващото се може да повлияе на нейната предвкусвана доминация на изборите в неделя, се появи „по телевизора“ в петък вечер – по бТВ, при Цветанка Ризова, устремно, за да покаже колко е строга, но справедлива - и шефът на НСО ген. Емил Тонев ще бъде освободен. Но и за да направи новата си серия внушения – че като завършела проверката на случая, щели да излязат много интересни неща. Повтори това няколко пъти с тайнствена интонация, целяща да създаде впечатлението за някаква завера на злите сили, която ще лъсне. (Дотам ли сме стигнали, че ще ни е по-лесно да вярваме в заговори и конспирации, отколкото в по-простото - някой не знае какво е съпричастност, например?) Подобен подход през кампанията президентката следваше и при предишни случаи – когато заявяваше, че някой заплашва кирилицата, имаше и нещо в стил „те си знаят“, ако не внимават, ще ги разкрия… Имаше и други намеци как някои хора се молели на нея, а после станали част от „противниковия“ лагер.

И Йотова в защитната си стратегия, с много класи по-адекватна от тази на ПБ, трябва да се отчете това, избра обаче най-лесния и предсказуем път – виновни са единствено и само конкретният охранител и, като цяло, НСО, която има нужда от голямо поправяне. Не стана ясно защо за над 9 години на „Дондуков“ 2, самата Йотова не е допринесла към процеса на реформиране на службата за охрана, но стана ясно, че имала идеи по въпроса. 

Политическата част с поведението на Доцова беше омаловажена максимално. Шефката на НС не можела нищо да направи, щом така са решили от НСО, а и най-вероятно не е видяла, и още смеховорни и леко срамни опорки дойдоха и от президентката. Явно решила хем да даде едно опитно рамо на Доцова, хем да помогне и на себе си. "Като жена на жена." Или не точно заради това.

Смесени сигнали за помилванията 

Самата Илияна Йотова, въпреки позата си на морална президентска извисеност, също даде меко казано смесени сигнали по темата за помилванията на наркодилъри. Акцентът падна върху скандалния случай на Огнян Атанасов, помилван като тежко болен, едва ли не на смъртно легло, и заловен няколко години по-късно с няколко килограма кокаин - отново в смъртоносния "бизнес". Появи се и клип как жизнерадостно и много чевръсто Атанасов, получил известност и като Петричкия Ескобар, участва активно в тежък затворнически бой, 19 дни преди решението за президентската милост.

И докато Йотова, като "жена, майка и баба", се тюхкаше за случая „Петрохан“ и погубените млади животи и искаше пълни разкрития, някак се оказа, че този подход не го е прилагала при помилванията на наркотърговци – не един, а поне пет.

Тя отигра доста спорно тази история, като твърдеше, че ще разкрие цялата информация и ще има пълна прозрачност, после от „Дондуков“ 2 започнаха да отговарят на питания по закона за достъп до информация с инициали вместо пълни имена с мотивите, че стриктно се грижат за защитата на лични данни, а когато натискът стана голям и за Йотова се оказа все по-трудно да дава аргументирани обяснения, тя обяви, че праща всички налични документи на прокуратурата – сиреч сложи печат на мълчание върху неудобната тема. Междувременно се опита с полунамеци да намеси имената на бивши служебни министри, свързвани с ПП и ДБ като Надежда Йорданова и Асена Сербезова, и на тогавашния зам.-министър Емил Дечев. Фактите се оказаха по-различни, но в близки до „Дондуков“2 издания, готови на поръчкови изпълнения, се появиха "правилни" материали.

Депутатите от мнозинството също дадоха своя принос, за да допълнят усещането, че Йотова шикалкави и бяга от истината по темата. От ПБ два пъти провалиха с игри с кворума извънредни заседания на НС, на които трябваше да има изслушвания по темата за спорните помилвания. Обяснението беше – да не става парламентът трибуна на предизборни агитации. Любопитен беше този аргумент, при положение, че същевременно самата Йотова беше и е едновременно и президент, и кандидат, а разграничаване на тези ѝ роли нямаше в нито един момент. Как се разбираше при изобилните ѝ тв участия кога говори като президент, кога като кандидат, предполагаемо равнопоставен с останалите претенденти? Тук репликата беше, че законово това е така уредено и всичко е точно. Това, че може да е морално проблемно, нямаше значение.

Отговорността за помилванията е единствено и само на вицепрезидентката, която е взела крайното решение, независимо от медицински епикризи и становища на комисии, беше припомнено многократно, докато се вихреше скандалът с Петричкия Ескобар.

Въпреки това през цялото време остана усещането, че Илияна Йотова иска да прехвърли индиректно тази отговорност някъде другаде, да се окаже просто "мокър печат". Тогава как би носила по-тежки отговорности като президент с пълен мандат от пет години за много по-тежки решения? И в целия този морално смърдящ на развалено казус с помилванията  (дори и при допускането, че всичко е напълно проверено, спазено и законово правилно), президентката и кандидат-президентка един път не влезе в човешката страна на темата.

Един път не каза нещо като "съжалявам", "това е отвратително", "искам да се извиня, ако нещо не е било доогледано или дообмислено"... Не, тя говореше за подвеждане, за укриване на клипа, за тежки диагнози, но нямаше я нормалната, емоционална реакция на възмущение, на недоумение, на осъзнаване, на съпреживяване и болка. И това е още едно голямо разочарование. Йотова се скри от моралния проблем с правни и всякакви други аргументи.

Явно формулата „като жена и майка“, когато става дума за помилвани дилъри, при това на фона на ставащия ендемичен проблем със зависимите, основно младежи и деца, не беше приложима и важна, когато самата президентка трябваше да отговаря.

Та да се върнем към началото - очевидно властта има нужда от обучение и практикуване на емпатия. Въпросът е, че май не иска и не смята така. Има си мнозинство и ще си прави, каквото иска.