България е сред държавите от ЕС, в които проблемът с базовите умения на учениците е най-сериозен, на фона на общо влошаване на резултатите в Европа.

Това показва нов анализ на Европейската комисия на резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) за 2025 г., публикуван днес по повод Световния ден на учителя. PISA представлява изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Новият документ не се ограничава до класирането и точките на отделните държави, а търси причините за продължаващия спад в основните умения. Според анализа през 2025 г. 33,9% от учениците в ЕС не достигат минималното ниво по математика, 31,3% по четене и 25,9% по природни науки. От 2015 г. насам делът на изоставащите се е увеличил значително, особено по математика и четене.

Проблемът в България е по-тежък

Огласените на 8 септември резултати от PISA 2025 показаха, че 15-годишните у нас са получили средно 421 точки по природни науки, 405 по математика и 387 по четене. И в трите области резултатите са под средните за ОИСР. По математика резултатът е с 12 точки по-нисък спрямо 2022 г., а по четене – с 18. Резултатът по природни науки остава практически непроменен.

Особено показателен е делът на учениците, които не достигат базовото второ ниво: 57% по математика, около 58% по четене и 47% по природни науки. Спрямо 2015 г. представянето на България се е влошило и в трите области.

Тези данни дават конкретен български контекст на днешния анализ на Комисията за кризата с базовите умения в ЕС.

ИИ и телефоните също пречат

ЕК обръща специално внимание на цифровите разсейвания. Около една трета от учениците в ЕС често се разсейват от цифрови устройства по време на час.

Същевременно около един на всеки трима ученици редовно използва изкуствен интелект (ИИ), за да обобщава текст, който трябва да прочете.

Комисията подчертава, че AI може да бъде полезен инструмент, когато стимулира интелектуалната работа, но използването му за избягване на усилието може да се отрази отрицателно върху когнитивното развитие и критическото мислене.

Родителите участват все по-малко

Сред факторите, свързвани с по-слабите резултати, ЕК посочва и намаляващата ангажираност на родителите. Делът на родителите, които проявяват интерес към това какво учат децата им в училище, е спаднал от 66% през 2022 г. на 57 на сто през 2025 г.

4 от 10 деца учат в училища с недостиг на учители

Друг сериозен проблем е недостигът на преподаватели. Четири от всеки десет ученици в ЕС посещават училища, които изпитват сериозен недостиг на учители. Това може да наруши качеството и последователността на учебния процес.

Социалното неравенство също остава огромно. Учениците от неблагоприятна социално-икономическа среда са около четири пъти по-склонни да не достигнат минималното ниво по природни науки в сравнение с връстниците си от по-благоприятна среда.

Има и държави, които обръщат тенденцията

ЕК посочва Естония, Ирландия, Полша, Словакия и Италия като примери, че подобряването на резултатите е възможно. Тези държави успяват да съчетаят по-добро общо представяне с по-ниско социално неравенство в образованието.

На този фон Брюксел подготвя нов Пакет за образованието, който трябва да бъде представен през ноември. Той ще се основава и на данните от PISA 2025 и на новия европейски анализ и ще има за цел да ускори действията на държавите членки за обръщане на негативната тенденция.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.