Родените между 2002 и 2010 г. едва ли помнят свят без интернет. Но да израснеш с технологиите невинаги означава да умееш да ги използваш пълноценно. Mалко над половината от българите на възраст между 16 и 24 години – 52,8%, имат поне базови дигитални умения, сочат последните данни от доклада „Цифрово десетилетие 2026“. Средно за Европейския съюз този дял е 74,6%, а в някои държави като Дания, Чехия и Малта дори надвишава 90%. Тази сериозна разлика нарежда България на последно място сред държавите членки и поставя под въпрос увереността, че младите усвояват тези умения по подразбиране.

Какво означава това на практика? Зад понятието „базови дигитални умения“ стои повече от способността да изпратим съобщение или да публикуваме снимка. Ежедневното използване на телефон, приложения и социални мрежи не гарантира, че можем да преценяваме надеждността на информацията, да защитаваме личните си данни или да използваме технологиите ефективно в ученето и работата.

Показателят обхваща пет области: работа с информация и данни, комуникация и сътрудничество, създаване на дигитално съдържание, безопасност и решаване на проблеми. Оценката се основава на дейности, които хората извършват, а не чрез отговаряне на въпроси.

Данните отварят и още по-голямата тема: доколко младото поколение е подготвено за образование и професионална реализация в една все по-технологична среда? Почти всеки трети работещ вече използва изкуствен интелект, а над 90% разчитат на дигитални устройства и софтуер в ежедневните си задачи, показва изследване, проведено сред над 70 000 работещи в ЕС от Съвместния изследователски център на Европейската комисия.

България напредва, но разликата с ЕС остава

Изоставането не се ограничава само до младите. Към 2025 г. 38,3% от българите на възраст между 16 и 74 години имат поне базови дигитални умения при 60,4% средно за ЕС. През последните четири години (между 2021 и 2025 г.) делът у нас нараства средно с около 1,8 процентни пункта годишно. Ако този темп се запази, през 2030 г. той би достигнал приблизително 47% или около 5 процентни пункта под заложената национална цел от 52%.

Един от практическите примери на цифровите умения е защитата на личната информация. По данни на Евростат за 2025 г. 62% от българските интернет потребители са предприели действия за управление на достъпа до личните си данни при 76,9% средно за ЕС. Това включва мерки като ограничаване на достъпа до местоположението, отказ данните да бъдат използвани за реклама или ограничаване на видимостта на профилите в социалните мрежи.

Тук разликата от близо 15 процентни пункта описва поведение, а не просто знания. Да знаем, че личната информация има стойност, е първата стъпка. Следващата е да разбираме настройките и да вземаме решения какво споделяме и с кого.

Медийната грамотност в епохата на алгоритмите

Промяната в дигиталната среда се усеща и в начина, по който се информираме. Докладът за цифровите новини за 2026 г. на Института „Ройтерс“ отчита историческа промяна: за първи път социалните мрежи и видеоплатформите се превръщат в най-използвания канал за новинарско съдържание в световен мащаб с дял от 54%, изпреварвайки новинарските сайтове и приложенията на новинарските организации (51%) и телевизията (52%). Разглеждано по отделни държави, платформите изпреварват традиционните медии в 30 от 48 изследвани пазара.

Все повече хора предпочитат кратки видеоформати и получават информация от създатели на съдържание, а не директно от традиционни медии. В същото време AI инструментите все по-често се превръщат в посредник между хората и новините.

Това създава нови възможности, но и сериозни рискове. Вместо сами да търсим и сравняваме информация, все по-често виждаме съдържание, което алгоритмите са преценили, че ще задържи вниманието ни. А когато информацията се разпространява бързо, емоционално и без ясни стандарти за достоверност, дезинформацията намира благоприятна среда. Затова критичното мислене и способността да разпознаваме надеждните източници се превръщат в едни от най-важните умения на дигиталната епоха.

Изкуственият интелект влиза в класната стая

Друга голяма промяна е бързото навлизане на изкуствения интелект в образованието. Близо 95% от учениците у нас вече използват AI за учебни цели, сочи проучване на БАСКОМ и Министерството на образованието и науката, представено по-рано тази година. Начинът, по който придобиват тези умения, обаче е показателен – 56% от учениците са се научили да работят с тези технологии самостоятелно, докато едва 6,5% са придобили подобни умения в класната стая.

Разликата между широкото използване на технологиите и ограниченото обучение за тях поставя въпроса как хората да получат повече подкрепа — още в училище и през следващите етапи от живота. Именно върху тази подготовка работи Yettel чрез програмата „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“, която тази година отбелязва 20 години.

Започнала като информационна кампания за защита на децата онлайн, днес тя включва теми като критично мислене, отговорно използване на изкуствения интелект и защита от киберизмами. В партньорство с неправителствени и образователни организации компанията разработва безплатни ресурси и практически формати за деца, родители и учители, а от тази година – и за студенти.

Опитът показва, че при децата и тийнейджърите най-ефективни са интерактивните и игровите формати. Когато са поставени в ситуации, близки до реалния дигитален свят, те по-лесно разбират рисковете и сами достигат до правилните решения, а това ги прави по-уверени. Тази година онлайн игрите за малки и големи деца, заедно с полезните материали за родителите, са събрани в общ дигитален хъб на Digitalscouts.bg, така че, освен да се забавляват докато трупат полезни знания за рисковете в интернет, децата могат да спечелят и атрактивни награди.

Снимка Yettel

Друг начин знанията да достигнат до учениците е чрез учителите. През целия октомври инициативата „Месец на онлайн безопасността“ кани преподаватели от първи до дванадесети клас да проведат готови уроци, дебати, викторини и творчески занимания по теми като онлайн тормоз, изкуствен интелект и дигитално благополучие. Дейностите насърчават учениците да обсъждат, да проверяват и да създават собствени послания, а за най-активните учители и училища са предвидени награди.

Поколението, израснало с интернет, не получава дигиталните умения по рождение. Те се изграждат с обучение и практика – да проверим дали източникът подкрепя дадено твърдение, да разпознаем измамно съобщение и да не се доверяваме сляпо на отговорите, генерирани от изкуствен интелект. Тази подготовка обаче трябва да продължава през различните етапи от живота, защото технологиите се променят, а заедно с тях – и уменията, от които се нуждаем.