България отбелязва рекордно слабо представяне в международното изследване PISA 2025. Българските деветокласници са постигнали 387 точки по четене – най-ниският резултат на страната от началото на участието ѝ в изследването.

Представянето по математика също се влошава – 405 точки, докато по природни науки резултатът остава практически непроменен спрямо предходното изследване от 2022 г. – 421 точки.

И в трите области България остава значително под средните резултати за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

В същото време PISA отчита най-ниските досега средни резултати за всички 38 страни от ОИСР и в трите области.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е изследване на ОИСР, което се провежда на всеки три години. То обхваща 15-годишни ученици от цял свят и оценява не само придобитите знания, но и способността им да ги използват в реални житейски ситуации.

Тазгодишното издание е най-мащабното досега – в него са участвали около 760 000 ученици от 91 държави и икономики. Основният фокус е бил върху природните науки.

Математиката: 57% не достигат базовото ниво

По математика българските 15-годишни ученици са постигнали 405 точки, при средно 472 точки за страните от ОИСР.

Резултатът на България е с 12 точки по-нисък спрямо PISA 2022 и с 38 точки по-нисък спрямо 2015 г. Той е и под резултата, постигнат при първото участие на България в изследването през 2006 г.

Само 43% от учениците в България са достигнали поне второ ниво на владеене на математика, при около 65% средно за ОИСР.

Това означава, че 57 процента от българските ученици не достигат базовото равнище, при което могат самостоятелно да прилагат математически знания в сравнително прости практически ситуации – например да сравняват разстояния, количества или цени и да преобразуват стойности в различни валути.

Едва около 3% от българските ученици са достигнали най-високите нива 5 и 6, при около 8% средно за ОИСР. Те могат да работят със сложни математически ситуации, да изграждат математически модели и да избират, сравняват и оценяват различни стратегии за решаване на проблеми.

Така България се характеризира едновременно с висок дял ученици, които не достигат базовото равнище, и с малък дял ученици с най-високи постижения.

Четенето: най-сериозният проблем

По четене българските ученици постигат най-ниският резултат на страната в историята на участието ѝ в PISA - 387 точки. Резултатът е с 18 точки по-нисък спрямо 2022 г. и с 44 точки по-нисък спрямо 2015 г.

Само 42% от българските ученици достигат ниво 2 или по-високо по четене, при около 69% средно за ОИСР.

Това означава, че близо 58% от 15-годишните в България не достигат базовото равнище на четивна грамотност. Учениците, които достигат поне второ ниво, могат да откриват основната идея в текст със средна дължина, да намират информация по зададени критерии и да правят разсъждения за целта и формата на текста.

Само около 1% от българските ученици достигат ниво 5 или по-високо, при около 6% средно за ОИСР. Тези ученици могат да разбират дълги и сложни текстове, да работят с абстрактни понятия и да разграничават факти и мнения въз основа на информация, която не е представена пряко в текста.

Резултатите показват, че четивната грамотност е една от най-сериозните слабости на българската образователна система.

Природните науки: без подобрение

По природни науки българските ученици постигат 421 точки, при средно около 482 точки за ОИСР. За разлика от математиката и четенето, резултатът в тази област остава практически непроменен спрямо предходния цикъл.

Въпреки това България продължава да изостава значително от средното равнище за ОИСР. 53% от българските ученици достигат ниво 2 или по-високо по природни науки, при около 74% средно за ОИСР.

Това означава, че близо половината от учениците не достигат базовото равнище на научна грамотност.

Учениците, които са достигнали поне второ ниво, могат да разпознават правилното обяснение на познати научни явления и да преценяват дали дадено заключение е подкрепено от предоставени данни.

Само 2% от българските ученици достигат най-високите нива 5 и 6, при около 7% средно за ОИСР.

Макар средният резултат на България да не се понижава спрямо 2022 г., делът на учениците под базовото равнище се е увеличил в дългосрочен план – от около 38% през 2015 г. до 47% през 2025 г.

Влошаване спрямо преди десетилетие

В дългосрочен план резултатите също не показват подобрение. Спрямо 2015 г. представянето на България се е понижило и в трите области. По математика спадът е с 38 точки, по четене – с 44 точки, а по природни науки – с 24 точки.

Увеличил се е и делът на учениците, които не достигат базовото второ ниво. Спрямо 2015 г. той е нараснал с 15 процентни пункта по математика, 17 процентни пункта по четене и 10 процентни пункта по природни науки.

Така през 2025 г. 57% от българските ученици не достигат базовото ниво по математика, 58% – по четене, а 47% – по природни науки.

„В българския образователен модел имаме проблем“

Просветният министър проф. Георги Вълчев определи резултатите от PISA като незадоволителни и призна, че има сериозен проблем в образователния модел.

„За поредна година резултатите не са добри. Имаме спад и в двете области – и в математиката, и в областта на четенето. В българския образователен модел такъв, какъвто е в момента, имаме проблем“, заяви той.

Вълчев подчерта, че това е „обща отговорност“, а не проблем, който може да бъде приписан на предишни управления. Според него се задълбочава и образователното неравенство, а сред основните проблеми са базовата грамотност, невладеенето на български език и принципът „парите следват ученика“.

Заместник-министърът Таня Панчева заяви, че МОН няма да омаловажава резултатите. По думите ѝ PISA показва не просто какво знаят учениците, а доколко могат да прилагат знанията си в реалния живот.

„Нашите деца не могат да правят причинно-следствени връзки и анализ на текст. Не могат да откриват фалшивите новини“, каза тя.

Какво всъщност измерва PISA

PISA не проверява единствено способността на учениците да възпроизвеждат знания от учебния материал. Изследването оценява доколко те могат да използват наученото в ситуации от реалния живот – например да разберат информация от текст, да преценят достоверността на дадено твърдение, да сравнят цени и количества или да направят заключение въз основа на научни данни.

Именно затова резултатите от PISA се разглеждат като показател не само за знанията на учениците, но и за това доколко образователната система ги подготвя за самостоятелно справяне с реални житейски ситуации.

Резултатите от PISA 2025 очертават сериозни проблеми пред българското образование. Най-тревожна остава четивната грамотност, но спадът по математика показва, че проблемите не са ограничени до една област.

На фона на тези резултати България остава значително под средното равнище на ОИСР и по трите основни показателя, а разликата с по-добре представящите се образователни системи продължава да бъде значителна.