Вчера господин Румен Радев направи много тревожен коментар по повод срещата на Путин, Си и Тръмп в Китай. Напълно премълча срещата на Коалицията на желаещите в Берлин, откъдето той избяга, но за това по-надолу.

Есенцията на изказването му е следният пасаж:

„Европа и другите големи сили се намират днес в различни пространства, когато говорим за конфликта в Украйна и за преговорите за мир. Европа е в пространството на пожелателното мислене и ценностите, докато тези, които в момента са в Китай, са в пространството на прагматизма, на реализма и на интересите.

Европа ще стане ефективна част от тези преговори едва когато тези две пространства някак си се срещнат и има два начина за това: Единият е силите, които в момента са в Китай, да влязат в нашето пространство на ценности и пожелателно мислене, а другият, по-реалистичен вариант, е ние да се доближим към тяхното пространство и най-сетне да има реализъм в подхода и в мисленето, а не просто пожелания, които реалността явно отхвърля.“

Разбира се, това не е нито речникът, нито мисленето на човек с военно образование. Това е изцяло стилът на вицепремиера Иво Христов. Или той му е написал това изкацване и го е накарал да наизусти тази позиция, или не е той авторът, но двамата с Радев са едно цяло и мислят по един и същи начин. Двете не се изключват.

Авторството е важно дотолкова, доколкото трябва все пак да знаем: Радев собствени позиции ли представя, или му помагат да ги заеме, а той няма реално собствени. Макар че горното показва, че има една базисна позиция и тя гласи: „Наведѝ се пред по-силния, майната им на ценностите.“

Виждаме го в сервилниченето пред Путин, в сервилниченето пред Тръмп, в перченето пред ЕС, виждаме го и в опита за смяна на господаря в момента с китайски.

В този мироглед, освен казарменото изкривяване, виждаме и пълно неразбиране на това как функционира съвременният свободен свят. Ценностите са причина за икономически възход, а липсата им – за икономически, обществен и морален упадък. Изберете си държава и го проверете. Икономиката на Русия срещу икономиката на Швеция, например. Или на Китай срещу САЩ. САЩ е страната на технологичния напредък, Китай – на китайските копия. Това се променяше през последните години бавно, но с моралния разпад, представляван и носен от Тръмп, разликите се стопиха шеметно, а Китай се превърна в това, което е днес – домакин на среща, на която се умилкват Тръмп и Путин.

На тази среща може би най-важният сигнал е това, което се случи с Путин. Могъщият уж лидер от Кремъл внезапно се оказа в позицията на просячето, което пускат на детската маса и му отказват място при големите и на снимките.

Путин бе посрещнат на летището при пристигането си от висш китайски функционер. Тръмп – лично от Си. Си водеше лично Тръмп навсякъде и даже се хванаха за ръчичка на ескалатора към залите на срещите. Путин се изгуби из бодигардовете някъде отзад.

В залата за вечеря Си и Тръмп седнаха на централната маса, Путин бе пратен от Си с едно махване на ръката на масата на първата дама. Същото стана и при снимките преди това – на тях Си и Тръмп позират един до друг, а Путин е някъде встрани.

Това са само най-шумните дипломатически шамари, които Си удари на Путин в рамките на един ден, а имаше и още.

Различното отношение на Китай към САЩ и Русия показва колко важни са за Пекин конкретните стратегически интереси. Дипломатическото внимание не зависи само от приятелството между държавите, а и от значението на съответния лидер за собствените интереси на Китай.

И тук идва интересното и за България и това правителство.

Китай и Русия вече не са равнопоставени партньори. Двете страни имат общ интерес да ограничават влиянието на Запада, но икономическата и политическата им тежест е различна. Китай е сред двете най-големи икономики в света и съперничи на САЩ в технологиите и икономиката. Русия, от друга страна, води вече почти пет години война срещу Украйна, която натоварва икономиката ѝ и я отдалечава от Запада.

Така Москва все повече зависи от Пекин. Китай купува руски нефт и газ, а Русия разчита на търговията с Китай, включително на стоки, които могат да бъдат използвани за военната ѝ икономика. Това дава на Си Дзинпин значително влияние. Путин се нуждае от Китай повече, отколкото Китай се нуждае от Русия.

Китай обаче няма интерес Русия да се срине икономически или политически. За Пекин отслабена, но стабилна Русия е полезна – тя ангажира вниманието на Запада, доставя енергийни ресурси и помага за ограничаване на влиянието на Вашингтон.

Китай обаче трябва да балансира. Европа е важен пазар за китайските стоки, затова Пекин няма интерес от продължителен конфликт с Европейския съюз заради подкрепата си за Москва.

Още по-голямо значение за Китай имат отношенията със Съединените щати. Вашингтон и Пекин са стратегически съперници, но са и силно икономически свързани. Конфликтът им обхваща търговските мита, чиповете, изкуствения интелект и сигурността в Тихия океан.

Затова Си Цзинпин не можеше да си позволи да пренебрегне Доналд Тръмп. Предпочитаното отношение към американския президент не е непременно знак за политическа близост, а показва колко важни са за Пекин отношенията с Вашингтон.

И едновременно с това пренебрежителното отношение към Путин показва колко слаба и зависима е Русия. От парите на Китай и от настроенията на Тръмп.

За да компенсира тези унижения, руската телевизия показа и т.нар. ядрен куфар на президента. Съвсем режисирано, даже имаше кратък разговор с приносителя му. Значението на тези сцени бе: Русия може и да е обедняла, но все още има ядрени ракети. И това ѝ осигурява място на масата на силните, макар и при дамите. Тя разполага с един от най-големите ядрени арсенали в света. Дори САЩ имат по-малко, а Китай съвсем не може да се мери.

Това е основната причина от Си Цзинпин да поиска ядреното оръжие да се унищожи и да се спре надпреварата с него – то е изцяло в интереса на Пекин.

Но да се върнем на Радев. Коментарът му за срещата в превод означава: дайте да се подложим на Китай като врата към толкова важната за икономиката му Европа. На Русия вече сме се подложили военно-технически и откъм сигурността.

Не случайно преди дни Радев обяви, че ни чака огромна, невиждана просто инвестиция в България. Заговори се, че става дума за китайски инвестиции. Дали това може да се осъществи без съгласието на ЕС, е съмнително. Китайските инвестиции също така обикновено не са инвестиции, а заеми. Нещо като китайски „Боташ“.

Но очевидно Радев с казармен инстинкт усеща веднага кой е най-големият шеф в стаята и пред кого трябва да козирува. Само че той разпознава „шефовете“ само по казармени белези – кой е по-висок ов йрерахията на силата и кой може да те „сгъне“.

Всъщност важни за икономиката и развитието на България продължават да са европейските държави. А те се събраха в Берлин, за да обсъдят европейската архитектура на сигурност в бъдеще. Радев отказа да присъства там,въпреки че с отказа си навреди сериозно на интересите на България.

Ако идеологията на това правителство е да отваря вратите на китайската икономика и на руската военна машина към Европа, а изглежда точно така в момента, то България има сериозен проблем.

Румен Радев не е човекът, който ще надхитри цяла Европа. Ще остане само срамното чувство, че отново не принадлежим там. А това обикновено излиза скъпо и се плаща с поколения наред.