В ход е твърде закъснялата процедура за избор на членове за Висшия съдебен съвет.

С новите правила в Закона за съдебната власт, които са в сила от 01.07.2026 г., се предвиди създаването на специализирана комисия по избора, която трябва да установи дали всеки кандидат притежава изискуемите високи професионални и нравствени качества. В изпълнение на тази задача комисията има право да изисква данни и да извършва проверки, а всички правни субекти дължат й да окажат съдействие.

Специализираната комисия, съгласно приетите от Народното събрание правила, е Правната комисия. Според медийните публикации в заседанието на 2.10.2026 г. е имало спор между управляващи и опозиция относно предложенията да се изиска информация за това, дали кандидатите са били контролирани със СРС-та, дали са били командиовани или дали са били дисциплинарно наказани. Решение на комисията - отложено за идната седмица в сряда.

Считам, че посочените данни са значими и относими, но и недостатъчни. Наред с горните обстоятелства, трябва да се провери за всеки от кандидатите:

1. съществува ли информация в ДАНС, включително по линия на финансовото разузнаване: за негови чуждестранни сметки, подозрителни операции, имущество, информация от чужди финансово-разузнавателни звена или партньорски служби;

2. бил ли е кандидатът обект на дела за оперативни разработки на ДАНС, КПК/КПОНПИ, ГДБОП, ДАР и др.;

3. проверяван ли е в рамките на предварителни прокурорски проверки или досъдебни производства;

4. ИВСС (Инспекторатът - бел. ред.) извършвал ли е проверки за почтеност и конфликт на интереси и за имуществото на кандидата, а не само за дисциплинарни нарушения, съответно наказания.

5. Как са приключили горните производства и бил е уведомен кандидатът за това.

6. Да се изиска от СГП цялата информация от прекратеното досъдебно производство за „Осемте джуджета“ на афериста Петьо Петров „Еврото“ (пр.пр.№10969/23) и от все още висящото за „SS-клуба“ на Мартин Божанов „Нотариуса“ (пр.пр.№22042/22).

Възраженията срещу такива проверки се основават основно на опасения от институционална злоупотреба, която може да доведе до негативни изводи, произтичащи от разбирането „Дим без огън няма“. Ако такива злоупотреби са налични, то именно чрез проверките те ще бъдат осветени пред народните представители.

Именно подозренията за институционална злоупотреба намират опора в доклада на БХК „Подслушвано правосъдие“, който разкрива очевидна аномалия – свръх контрол върху магистрати с тайни методи и нулеви резултати от използваните специални средства. Доразвитието на тайния контрол с анализа на близо 1000 прокурорски проверки спрямо съдии за 10-годишен период, представен от адв. Адела Качаунова на Общото събрание на ССБ на 26.09.2026 г., само затвърди този системен проблем.

При това положение индивидуалните репутационни рискове не могат да бъдат противопоставени на обществения интерес. Всеки кандидат ще може да се запознае с информацията, ако такава е налична, и да даде своето становище, включително по отношение на системната злоупотреба с тайни. Комисията от своя страна дължи своята съдържателна преценка за това доколко събираната информация действително уязвява почтеността на кандидата.

Когато избираме хората, които предстои да решават кой ще бъде главен прокурор, кой ще бъде председател на ВАС и ВКС, кой ще бъде административен ръководител на съд и прокуратура, кой ще бъде повишен, кой ще бъде наказан, общественият интерес надделява в името на това да се знае каква чувствителна информация за кандидатите притежава самата държава, защо я притежава, какво действително е установено и какви са институционалните действия.

Само така ще бъдем сигурни, че в бъдеще ня#Кой няма да използва тази информация, за да влияе върху решенията му като член на ВСС.

Няколко примера и то не изчерпателни, които ясно показват как може да се използва подобна информация, но също така усилват необходимостта от задълбочено проучване.

През 2019 г. тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров поиска от ДАНС информация за лица, заемащи висши публични длъжности, за които има данни за недекларирани банкови сметки, недвижими имоти, инвестиции и други активи в чужбина. Проверката стигна и до магистрати - 17 съдии, 5 прокурори и 5 следователи. Публично няма данни какво точно е установила прокуратурата и кои са тези магистрати. Но с оглед конкретната процедура същественото не е дали в крайна сметка е имало действително нарушение, а това, че финансовото разузнаване на ДАНС може да притежава чувствителна информация за магистрати, която никога не е ставала предмет на наказателно производство, дисциплинарно дело или друга институционална последица, но тя винаги може да бъде извадена отново. Включително и само с цел дискредитиране. Ако сред кандидатите за ВСС има човек, за когото такава информация съществува, Народното събрание трябва да знае поне какъв е характерът ѝ, проверена ли е, какъв е резултатът и кой продължава да разполага с нея.

Оперативната информация, макар и да не е доказателство по смисъла на НПК, може да бъде изключително чувствителна и пагубна, без въобще да се стигне до наказателно производство. Официалната справка за прилагани СРС-та спрямо магистрати показва, че основният таен контрол е осъществяван в рамките на оперативни дела ДОР/ДОИ – дела за оперативна разработка и дела за оперативно издирване, които може никога да не достигнат дори до самата прокуратура, а още по-малко - до повдигане на обвинение, което да бъде разгледано в публичен съдебен процес.

Оперативната разработка за „Нотариуса“ показва това много ясно. В справката на ГДБОП (достъпна на сайта на АКФ и  Bird ) се съдържа информация от оперативно-издирвателна дейност, информационните системи на МВР и данни по Закона за електронните съобщения. Така по оперативен път са установени контакти, връзки и съвместни пътувания на убития Божанов с редица висши магистрати, адвокати, полицаи и др. Тази информация не стига до съд, а се крие дори от институциите, които я искат официално. Именно защото застрашава замесените. ИВСС се самосезира и „изпра“ замесените. Една от спътничките на убития – съдия, е закупила апартамент в Барселона за 510 000 евро, с неясен произход на средствата, но това не е самостоятелно основание за органа да предприеме действия срещу нея. Погребването на тези данни обаче поставя всички спасени (изпрани) във вечна зависимост.

Системният проблем обаче надхвърля личността на конкретните съратници на „Нотариуса“. Големият риск произтича от това, че една служба може да държи изключително чувствителна информация и по този начин да направлява поведението на хората, чиято репутация, кариера, свобода или личен живот може да бъдат в плен на това тази информация да не става публична.

И ако всичко това изглежда прекалено конспиративно, имаме пример от самия Висш съдебен съвет.

През май 2023 г., непосредствено след като шестима членове на Прокурорската колегия поискаха предсрочното освобождаване на Иван Гешев като главен прокурор, срещу тях започнаха прокурорски проверки, които Гешев оповести публично.

В заседание на ВСС на 23.05.2023 г. самите членове се оплакаха от Гешев, че „упражнява натиск върху нас, членовете на Висшия съдебен съвет, депозирали искане за неговото предсрочно освобождаване“, като били активизирани проверки срещу тях от ВКП.

Паралелно с техния кратък и безшумно затихнал плач, на 18.05.2023 г. Борислав Сарафов също се ожали в сигнал до ВСС, в който признава за среща среща в кабинета на главния прокурор Иван Гешев, на която той заявил, че разполага със запис на разговора си Йордан Стоев - един от шестимата, поискали освобождаването му, както и че „сам е направил над 150 подобни записа на разговорите си с политици, магистрати и членове на Висшия съдебен съвет“.

В този случай няма никакво значение кой е направил записите, законно ли е това и могат ли да послужат за институционално преследване. Достатъчно е вземането на важни решения да се предопределя именно от наличието на записи.

По аферата „Осемте джуджета“ самият Гешев на пресконференция призна, че има опасност някой „да натисне“ добилия популярност като синоним на компромат - „Enter“.

Самата прокуратура в постановлението за прекратяване на разследването за търговията с правосъдие в „Осемте джуджета“ (достъпно за публиката благодарение на Борис Митов и "Извън ефир") също коментира доказателства, сочещи на събиране, държане и използване на компрометираща информация. От фактическата обстановка, установена от СГП, е очевидно, че истинският център на власт е бил в ресторанта, а главният прокурор е докладвал и съгласувал своята институционална дейност с Пепи Еврото.

Прожектираха ни само Теодора Георгиева, защото тя не се вслуша в предупреждението да не пипа Малинов. Но кои са били всички останали и какво точно са привили под скритото око на Биг брадър, какви поръчки са изпълнили и дали някой от тях не се е устремил към ВСС?

По разследването за търговията с правосъдие на Мартин Божанов петима прокурори от СГП официално уведомяват временната комисия на СК, че организираната му престъпна група има „характерна черта - „упражняването на натиск срещу магистрати, в това число дискредитирането им по всякакъв начин“, като уточнява, че „На прицел са магистрати, които разглеждат дела, които представляват интерес за групата около Божанов“.

Затова считам, че информацията по тези производства е пряко относима към избора на нов ВСС.

Зависимостите обичайно започват с дискретно представяне на папка, запис, разпечатка, оперативна справка, финансови данни или друго, което може да се превърне в един „ентер“. Зависимостта съществува, докато информацията е тайна. Затова считам, че институционално и системно трябва да бъдат осветени всички форми на фабрикуване и експлоатация на зависимости, след което да бъдат пресечени методите за поставяне на публични фигури под контрол.

И сега Народното събрание може да започне този процес.

---

Бел. ред. Текста на съдия Владислава Цариградска препубликуваме от фейсбук профила й. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.