Европейската комисия проучва нови инструменти, с които да убеди Китай да намали износа си към ЕС – част от усилията на Брюксел да овладее рекордния търговски дефицит с Пекин. Това съобщава търговският комисар Марош Шефчович в интервю за "Политико". По думите му „най-ефективният подход“ би бил проблемът да се решава „от двете страни“ – чрез увеличаване на европейския износ към Китай и по-добро управление на китайските доставки към блока.
Комисията е под натиск от държавите членки да представи конкретни резултати до средата на октомври. Националните лидери настояват за нови инструменти за намаляване на търговския дефицит, който достига около 1 млрд. евро на ден. Междувременно европейски производители на химикали и автомобили затварят заводи и съкращават работници, тъй като не могат да се конкурират с по-евтините китайски стоки.
Шефчович съобщава, че ще разговаря с китайския си колега Ван Вентао по видеоконферентна връзка „в средата на септември“, а в началото на октомври ще посети Пекин. Екип от европейски преговарящи вече е в Китай, където разговорите са „много открити, много трудни“ и „всички теми са на масата“. Комисарят подчертава, че ЕС се нуждае от „осезаеми резултати“ и „ясни ангажименти“, включително пилотни схеми за ограничаване на китайския износ.
Новият подход на Брюксел напомня на практики от 80-те години, когато Япония и Южна Корея доброволно ограничаваха износа си на автомобили, стомана и електроника към Европа и САЩ. ЕС би искал да увеличи продажбите в Китай на селскостопански стоки, медицински изделия и автомобили. Според Шефчович много от сегашните китайски „експортни вълни“ не се дължат на пазарна логика, а на държавни субсидии, които изкривяват конкуренцията.
Ограничаването на китайския внос обаче крие рискове. Евентуално поскъпване на китайските стоки може да засили инфлационния натиск в еврозоната, която през юли достигна 2,9% – над целта на ЕЦБ. Това би създало допълнителни проблеми за европейските правителства.
Ако преговорите с Пекин не дадат резултат, ЕС е готов да използва пълния набор от търговски защити, включително временни ограничения при внезапен скок на вноса. Брюксел вече приложи подобни мерки през юли, когато наложи мита върху чуждестранната стомана – ход, който предизвика недоволство в Бразилия и Китай. Комисията работи и върху нов „инструмент за диверсификация“, който да насърчи бизнеса да търси алтернативни доставчици в стратегически сектори.
Шефчович признава, че диверсификацията носи разходи, особено при критични суровини и зелени технологии, но все повече компании осъзнават, че „цената на диверсификацията е по-ниска от цената на прекъсването“.
---
Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.
Още по темата
- Съюзниците на Украйна спорят за финансирането и противовъздушната отбрана
- Жертвите на наводненията в Непал и Тибет надхвърлиха 1000
- Пекин спира Москва от ядрен авантюризъм, уверява финландският президент
- Катастрофалното свлачище в Хималаите е взело над 900 жертви досега, хиляди остават в неизвестност
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни