Украйна ще настоява тази седмица в Ирландия за спешно предоставяне на системи за противовъздушна отбрана и за запълване на сериозната финансова дупка в бюджета на министерството на отбраната, която вече достига 27 млрд. долара. Това съобщава "Политико", позовавайки се на украинския външен министър Андрий Сибиха, който ще представи исканията на среща на съюзниците – 27-те държави от ЕС плюс Норвегия, Канада и Великобритания.

Проблемът е станал неотложен, след като Русия премина към почти непрекъснати атаки с ракети и дронове, поставяйки въздушната защита на Украйна в центъра на европейския дневен ред след лятната пауза. Президентът Володимир Зеленски предупреди, че без допълнително финансиране министерството на отбраната няма да може да поддържа текущите операции.

Според "Политико" Гърция и Испания ще бъдат под най-силен натиск да увеличат доставките на прехващачи. Испанският премиер Педро Санчес обеща през март пет ракети „Пейтриът“, но Атина не е предоставила нито една. Премиерът Кириакос Мицотакис дори се похвали, че Гърция е „устояла“ на натиска да изпрати системи, докато подписва нов договор за противовъздушна отбрана с Израел на стойност 3 млрд. евро.

„Министрите със сигурност ще говорят по този въпрос… Не е справедливо някои държави да носят по-голямата тежест“, коментира европейски дипломат, цитиран под условие за анонимност заради чувствителността на преговорите.

Освен недостига в отбранителния бюджет, Украйна е изправена и пред 45 млрд. евро дефицит за следващата година. Той трябваше да бъде покрит от съюзниците извън ЕС, след като европейските лидери одобриха заем от 90 млрд. евро. Въпреки значителната помощ от Норвегия и Великобритания, приносът на други членове на Г-7 – включително Канада и Япония – както и на МВФ, все още не запълва последната третина.

Зеленски настоява част от европейския заем да бъде изплатена предварително, но реакцията от държавите членки е сдържана. Някои столици искат да се възобнови дебатът за използването на замразените руски активи – сигнал към Европейската комисия да предложи нови решения, които да отговорят на правните възражения на Белгия. Дори поддръжниците на тази идея признават, че тя остава „трудна за прокарване“.

Дипломати от три „пестеливи“ държави обаче оставят вратичка:

„Ние сме пестеливи по отношение на бюджета на ЕС, но за подкрепата за Украйна сме напълно щедри и гъвкави“, казва един от тях.

Заедно с това в сряда външните министри на ЕС ще обсъдят реформата на Европейската служба за външна дейност в специална „Гимних“ сесия. Очакват се предложения от върховната представителка Кая Калас за промени в структурата на европейската дипломация – въпреки недоволството на част от държавите, че моментът не е подходящ за институционални реформи.

Неформалните срещи на външните министри на ЕС, наричани "Гимних", се провеждат два пъти в годината. Те не вземат решения, а са посветени само на обсъждания. Името им идва от названието на германски замък, където се е състояла първата такава среща през 1974 г.