В първите дни след ударите на САЩ и Израел по Иран страховете от глобална рецесия изглеждаха напълно оправдани. Петролът поскъпна рязко, пазарите се сринаха, а икономическата несигурност се разля по всички континенти. Но, както пише Асошиейтед прес, шест месеца по-късно картината е по-сложна: световната икономика избегна катастрофата, но не и неравномерните последици.

Финансовите пазари се възстановиха изненадващо бързо. След пет поредни седмици спад Dow, S&P 500 и Nasdaq обърнаха курса и натрупаха двуцифрени ръстове. Инвеститорите, които не се поддадоха на паника, се оказаха сред големите печеливши. МВФ обяснява този парадокс с двоен ефект: войната натиска растежа надолу, но технологичният оптимизъм – особено около изкуствения интелект – го компенсира.

За потребителите обаче войната е далеч по-скъпа. Забавянето на танкерите през Ормузкия проток изстреля цената на Brent до почти 120 долара за барел. Макар да е спаднала, тя остава с около 20% над предвоенните нива. Това удари най-силно транспорта: авиокомпаниите вдигнаха цените, орязаха маршрути, добавиха горивни надбавки. Пътуването стана лукс, а изборът – по-малък.

Скокът в цените на торовете – с 44% над нивата преди войната – застрашава реколтите и тласка милиони към глад. Световната продоволствена програма предупреждава, че най-бедните плащат най-високата цена за конфликт, който не са избирали.

На другия полюс са корпорациите, включително свързани с президента Доналд Тръмп. Военни контракти, сделки за дронове и растящи акции на отбранителни компании носят печалби, докато домакинствата по света затягат коланите.