В началото на април Клуб Z стартира новия си проект „Обещано и изпълнено: система с изкуствен интелект за проследяване на политически ангажименти след изборите през 2026 г.“, който изследва връзката между предизборните обещания и реалните инициативи на политическите сили. Той оценява всяко предизборно обещание, независимо дали е записано в програмата на съответната партия/коалиция преди изборите, или е част от устно или друг вид обещание на нейни представители, в сравнение със законодателните действия на формацията в парламента.

За обобщение на резултатите се ползва AI методология, боравеща със следните категори за изпълнение на обещанията: „Изпълнено“ (законопроектът изпълнява обещанието напълно), „Частично“ (непълно изпълнение), „Тематично“ (законопроектът има смислови съвпадения с обещанието), и „Неизпълнено“ (няма внесена инициатива, която да изпълнява обещанието, или има внесена противоположна).

Малко над 100 дни управление на правителството на „Прогресивна България“, AI проследи какво се е случило с обещанията по темите от най-голям обществен интерес - какво законодателство е внесено, на какъв етап е то и какъв е ефектът от него.

Ето как подреди изкуственият интелект темите, които са предизвикали (и все още предизвикват) най-голям отзвук сред гражданите и медиите (Като тук изключваме темата с външната политика, която вече бе обект на анализ - виж линка долу): 

  • Борисов, Пеевски и "олигархичният модел". Реален демонтаж или политически спектакъл?
  • Бюджетът и 5,7% дефицит. Финансова стабилизация или опасно задлъжняване?
  • Цени и доходи. Успява ли Румен Радев да овладее поскъпването?
  • Кадровите смени и службите. Смяна на модела или смяна на кадрите?

Разграждане на олигархичния модел

"Укрепване на върховенството на правото и освобождаване на бизнеса от олигархичния рекет" - бе в основата на предизборните обещания на ПБ, залегна и като глава първа в управленската програма, която кабинетът представи на стотния ден от управлението си.

На практика, "разграждане на олигархичния модел" може да се операционализира в няколко направления: антикорупция, конкуренция (борба с картелите), прозрачност на публичните разходи (чрез обществените поръчки) и др.  

Особено голям медиен отзвук предизвика свалянето на държавната охрана на лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски. Темата доведе до спорове дали става дума за реална институционална промяна или за политически символен акт и беше широко коментирана от политолози и опозиция.

Свалянето на охраната се случи не със законодателна инициатива от страна на управляващите, а "на тъмно" - след смяна на титуляра на ДАНС, един от тримата, които взимат решенията за това кой да бъде поставен под охраната на Националната служба за охрана (НСО) (в тричленната комисия са председателят на ДАНС, главният секретар на МВР и началникът на НСО). 

В този парламент са внесени три законопроекта, предвиждащи прекратяване на възможността народни представители да бъдат охранявани от НСО. Те бяха предложени от "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Възраждане". Управляващите не взеха предвид нито един от тях. В този смисъл свалянето на държавната охрана на Борисов и Пеевски се оценява по-скоро като символен акт в обещанието за разграждане на олигархичния модел, доколкото няма законодателна инициатива на управляващите, която да третира превенцията срещу злоупотреби с използването на НСО. 

Доброто наследство

Най-пряко към проблема с корупционните зависимости е насочен Законът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, внесен от Министерския съвет. Този законопроект бе разработен от Крум Зарков като служебен министър на правосъдието още преди години. Бе "реанимиран" от служебния министър Андрей Янкулов от кабинета "Гюров", съгласуван с Европейската комисия като ключов ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост, и оставен на новото мнозинство в парламента в готов вид - само за гласуване.

Законопроектът вече е приет и е обнародван в Държавен вестник на 5 юни 2026 г. Той урежда мерки за превенция и противодействие на корупцията, установяване на несъответствия в декларираното имущество и конфликт на интереси, но най-вече - нов начин на сформиране на ръководството на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) като гаранция за неговата независимост.

Тук същината не е само в това дали даден чиновник ще бъде санкциониран след извършено нарушение. Ключовият въпрос е дали публичната длъжност може да бъде превърната в инструмент за частен интерес. Именно затова антикорупционната рамка има значение за разграждането на олигархичния модел: тя трябва да ограничава възможността политическите и административните решения да бъдат използвани като посредник между властта и икономическата изгода. Истинският тест обаче остава в прилагането.

Приемането на закона все пак се оценява като "Изпълнено" предизборно обещание за борба с корупцията и олигархичния модел, което обещание не е патент само на ПБ.

Държавният служител в борбата с олигархията

Има два различни законопроекта за Закона за държавния служител, внесени през 2026 г., и е важно да не се смесват. Основният проект е с вносител Министерски съвет, като пак е част от ПВУ. Той бе внесен на 22 юли 2026 г. и е свързан основно с борбата с корупцията и повишаването на интегритета в държавната администрация.

Най-общо предлага:

  • тестове за почтеност за длъжности, определени като високорискови от гледна точка на корупция;
  • такива тестове да се прилагат при назначаване, повишаване и при определени резултати от проверки на инспекторатите;
  • да се определят конкретни високорискови длъжности — например в сфери като обществени поръчки и лицензионни дейности;
  • всяка администрация да идентифицира конкретните длъжности и да публикува списък с тях;
  • да се направят промени и в системата за управление и развитие на държавната служба, с акцент върху привличането, задържането и развитието на квалифицирани служители.

Тоест съвсем опростено: Държавният служител на определени „рискови“ позиции няма просто да бъде проверяван за професионална компетентност, а и за почтеност. Това е пряко свързано с политическата тема за борба с корупцията и „демонтажа на модела“.

Проектът бе приет окончателно на извънредно заседание на парламента на 25 август - заради изтичащите срокове по ПВУ и влиза в графата "Изпълнено" обещание.

Отделният проект е на "Демократична България" и касае конкурсите за постъпване на държавна служба, като бе отхвърлен.

Картели и цени "за хората"

Втората линия е срещу картелите - и за по-ниски цени за хората. AI обвързва законодателните инициативи в този смисъл и като борба с олигархичните модели, и като опит за изпълнение на предизборните обещания за контрол на ценовия скок. 

Разграждането на олигархичния модел има и пряко измерение в ежедневието на хората — цената, която плащат за храната, услугите и стоките. Затова борбата с картелите и злоупотребата с пазарна сила не е само въпрос на конкурентно право. Тя е въпрос и на покупателната способност на домакинствата.

Именно тук законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията се среща с едно от важните предизборни послания на ПБ - държавата да има по-силен контрол върху пазарите, да противодейства на картелите и злоупотребите и да създава условия за намаляване на цените.

Законопроектът, внесен от Явор Гечев и група народни представители на 11 май 2026 г., вече е приет и е обнародван в Държавен вестник. Сред ключовите промени са новите правила за „съвместно господстващо положение“ и „прекомерно високи цени“.

Това е съществена промяна в начина, по който може да се гледа на проблема с цените. В пазарна икономика държавата не може просто административно да определи каква трябва да бъде цената на всяка стока. Но тя може да се намесва, когато цената е резултат не от нормална конкуренция, а от злоупотреба с пазарна сила, координирано поведение или ограничаване на конкуренцията. 

Пакетът от мерки, свързан със Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, е представян именно като инструмент за ограничаване на необоснованото повишаване на цените, повишаване на прозрачността по веригите на доставки и защита на потребителите.

Тук обаче има важна граница. Самото движение на цените нагоре не доказва картел. Както отбелязва и Българската стопанска камара, конкурентното право трябва да различава нормалното ценово поведение от доказаната злоупотреба с господстващо положение или координираното антиконкурентно поведение.Следователно ефективната политика срещу високите цени не трябва да се превръща в произволен административен контрол върху бизнеса. 

AI определя това предизборно обещание като "Изпълнено", но само дотолкова доколкото има законодателна инициатива за овладяване на цените. На въпрос доведоха ли законовите промени до реално по-евтина потребителска кошница, отговорът му е:

"Към 27 август 2026 г. най-коректният отговор е: Все още няма убедителни данни, че законът е довел до трайно намаляване на цените в магазините. Има данни за спад на цените на храните през юли, но той предхожда влизането в сила на новия режим и затова не може да бъде приписан на него."

С много спорен успех е и т.нар. Кошница с грижа - правителствено споразумение с веригите магазини за до 15% намаление на основни стоки. Няма обективни и публични данни за обхвата и ефекта от нея, в т.ч. предвид сезонния спад в цените на плодовете и зеленчуците.

Бюджет с рекорден дефицит

"Бюджет 2026 е социално щедър и инвестиционно амбициозен, но цената за това е необичайно висок дефицит, значително ново задлъжняване и отлагане на някои от структурните проблеми на публичните финанси" - е оценката на AI за финансовата рамка за годината, приета на 24 юли. - "Най-важният въпрос за оценката на този бюджет не е "голям ли е дефицитът?", а "какво получава обществото срещу този дефицит?" Ако срещу 5,7% дефицит стоят по-висока производителност, инвестиции, инфраструктура и модернизация - аргументът е по-силен. Ако значителна част от дефицита отива за постоянно увеличаващи се текущи разходи и заплати, тогава критиката за "бюджет на дълга и потреблението" става много по-съществена."

Таблица Notion.AI

Това е бюджет с много висок дефицит и голям разходен обем, но същевременно с опит да се запази социалната и инвестиционната политика.

Бюджетът запазва голяма тежест на пенсии и социални плащания, здравеопазване, образование, заплати в публичния сектор, отбрана и сигурност и капиталови разходи.

Спорен се оказа размерът на новия държавен дълг от 10,1 млрд. евро, но най-вече дефицитът от 5,7 на сто, като според опозицията той не е реален, а се използва, за да обяви властта в края на годината, когато де окаже, че е до 4%, че тя е успяла да овладее дупката в хазната. Стряскащите числа в бюджета обаче не стреснаха гражданите - въпреки замразената минимална работна заплата до изработването на нов механизъм за определянето и, както и скокът на 2300 евро на максималния осигурителен доход - по същество по-висока осигурителна тежест за хората с високи доходи. Позитивно, макар и с ефект в бъдещо време, се възприе подходът държавните служители да поемат от август осигурителните си вноски.

Новото е като старото

Кадрови фалстарт беляза правителството още с конституирането му - когато като министри бяха назначени: неизвестната микробиоложка и кадър на "Има такъв народ", която управлява заедно с ГЕРБ и ДПС - Велислава Петрова-Чамова за министър на външните работи; Пламен Абровски, също кадър на ИТН за министър на земеделието, като Абровски се противопостави в миналото на държавния контрол на границата при скандала с фирмите за фитосанитарен контрол, свързвани с Христофорос Аманатидис - Таки; Николай Найденов за министър на правосъдието - също неизвестно лице предвид предизборните обещания за правосъдна реформа, човек работил тясно на две места с бившия главен прокурор и спорна фигура - Сотир Цацаров и др. 

Пациентски организации се възмутиха от връщането на близката до ГЕРБ Иванка Динева, уволнена "с почести" от кабинета "Гюров", начело на Медицински надзор. Биешата депутатка от ИТН Виолета Кузманова оглави кабинета на парламентарната председателка Михаела Доцова. Бившата шефка на парламента от квотата на ИТН Ива Митева стана зам.-министър на транспорта. Бившата председателка на Централната избирателна комисия Камелия Нейкова, също квота на ИТН, стана главен секретар на Министерския съвет. Вицепремиерът Александър Пулев направи своя съветничка бившата ГЕРБ депутатка Десислава Трифонова.

Едно от най-знаковите назначения в службите е това на Пламен Тончев начело на ДАНС. Бившият председател на агенцията бе "напуснат" предсрочно от миналия парламент, като управляващите тогава го пратиха в комисията по досиетата. Тончев отрече натиск от тогавашните силни на деня, но Румен Радев обяви, че натиск е имало. На 22 юли ПБ, ГЕРБ и ДПС заедно гласуваха и върнаха Пламен Тончев начело на ДАНС. Рокадите продължиха и със смяна на един от заместниците му. МВР министърът Иван Демерджиев също систематично сменя полицейски началници. Не са малко и кадрите на т.нар. ДПС Доган.

Ключов е и изборът на ръководство на Националната здравноосигурителна каса, която управлява публичен ресурс за милиарди, като изборът на управител и подуправители предстои.

Само парламентът трябва да направи избор на 50 назначения в органи с изтекли мандати.

---

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.