Климатичните промени водят до покачване на морското равнище. В същото време почвата под Венеция се сляга. Изследователи смятат, че е възможно да се наложи градът да бъде преместен навътре в сушата.

Венеция се намира само малко над морското равнище – а то се покачва. Днес е с около 30 сантиметра по-високо, отколкото преди 150 години. От няколко години системата MOSE защитава красивия град от наводнения. Тази система от подвижни шлюзове затваря отворите на лагуната при опасност от приливни вълни.

Системата за защита от наводнения във Венеция е струвала досега над 6 милиарда евро. Всяко вдигане и сваляне на бариерите струва около 200 000 евро. Но още по-големи разходи ще има, ако тези бариери вече не са достатъчни. Възможни сценарии описва експертът по защита от наводнения Пиеро Лионело от Университета на Саленто. В ново изследване за списание Scientific Reports той предупреждава:

„Можем да защитаваме Венеция още известно време – няколко десетилетия, може би малко повече, но не безкрайно, ако морското равнище продължи да се покачва.“

Ако климатичните промени продължат със същата скорост, до края на века нивото на морето по европейските брегове може да се повиши с до един метър.

„Трябва да следим покачването на морското равнище – не само бъдещите модели, а и процеса по пътя дотам. И трябва да сме подготвени“, казват специалистите.

Проблемът не е само в морето. Много крайбрежни райони са засегнати – например в Югоизточна Азия. Градове като Венеция или Джакарта потъват допълнително. Венеция е построена върху острови от тиня и пясък. Джакарта – върху наносни почви. В Индонезия прекомерното изпомпване на подземни води кара земята да се свлича под тежестта на сградите.

Венеция е потънала с над 20 сантиметра през последните 100 години. Северни части на Джакарта потъват с до 25 сантиметра годишно. В Джакарта е построена бетонна защитна стена през 2000-те години, но тя скоро се оказва недостатъчна. Затова Индонезия започва смел проект: преместване на столицата на остров Борнео, под името Нусантара – проект, който все още е несигурен.

Според ново изследване възможно е и Венеция да трябва да бъде преместена – но много по-късно от Джакарта. При покачване на морето с над 4,5 метра, което учените очакват след 2300 година, това може да стане необходимо.

До края на века се прогнозира покачване между 40 и 80 сантиметра, а при силно затопляне – до 180 сантиметра, ако емисиите на парникови газове не бъдат намалени и температурата се повиши с над 4°C. Преместването на Венеция би струвало до 100 милиарда евро.

Модерна защита от наводнения

Нидерландия е пример за напреднал воден контрол. Около една четвърт от страната е под морското равнище. Страната използва диги, дамби, насипване на пясък и управление на реките („пространство за реките“). При покачване до 4–5 метра морското равнище би могло все още да бъде компенсирано чрез адаптация.

Все още Венеция може да бъде защитена чрез сложни инженерни решения. Например чрез кръгови диги или отделяне на лагуната от морето. Това би струвало милиарди евро, но би имало тежки екологични последици, защото без обмен на вода отпадните води не могат да се оттичат правилно.

Според учените най-добрият вариант не е разрушаване или преместване на градове, а дългосрочно планиране: устойчиво развитие, дигитални системи за управление на водите и предварителна защита на крайбрежията.

Венеция показва ясно, че климатичните промени застрашават не само инфраструктурата, но и културното наследство и екосистемите. Въпросът вече не е дали морското равнище се покачва, а колко добре обществата ще успеят да се адаптират.