Десетки хиляди привърженици на унгарския премиер Виктор Орбан излязоха на улиците на Будапеща в неделя, за да участват в т.нар. „поход за мир“. Демонстрацията се проведе само четири седмици преди парламентарните избори, които се смятат за най-сериозното предизвикателство пред дългогодишното управление на Орбан.

Събитието съвпадна с националния празник на Унгария и премина през центъра на столицата до сградата на парламента, където Орбан се обърна към събралите се. „Походите за мир“ са едно от основните средства за мобилизация на управляващата партия „Фидес“ още от 2010 г. насам. Те често се организират преди избори, за да демонстрират обществена подкрепа и политическа сила.

Участници пристигнаха от цялата страна, много от тях с организиран транспорт от проправителствени структури. В първите редици вървяха известни поддръжници на Орбан, сред които публицистът Жолт Байер и главният редактор на седмичника „Demokrata“ Андраш Бенчик. По време на шествието се открояваха плакати с ясно политически и геополитически послания. Един от транспарантите гласеше:

„Няма да бъдем украинска колония“.

Паралелно с това и опозицията мобилизира свои поддръжници. Лидерът ѝ Петер Мадяр обяви контрадемонстрация в същия ден в Будапеща.

Двете страни си отправят взаимни обвинения за външна намеса в предизборната кампания. Орбан твърди, че опозицията получава подкрепа от Брюксел и Киев, докато неговите опоненти го обвиняват в близост с Кремъл.

Само след по-малко от месец Унгария ще избере нов парламент – вот, който може да се окаже повратен не само за страната, но и за цяла Европа. За първи път от години насам министър-председателят Виктор Орбан може да загуби властта си. Последиците за външната политика на Европейския съюз биха били значителни.

Унгарската политоложка Мелани Барлай очаква, че сега започва „най-интензивната фаза на предизборната кампания“. Въпросът не е дали това ще бъде най-мръсната кампания на всички времена, а какви последици ще има тя за стабилността и признаването на резултатите. Затова може да се постави въпросът и за легитимността на самите избори, подчертава Барлай.

 „Имаме работа със силна загуба на доверие, към която се добавя и икономическата стагнация. Предизвикателят на Орбан – Петер Мадяр – може да спечели доверие именно заради тези обстоятелства“, заяви тя в интервю за телевизия ZDF.

Кореспондентът на телевизията Михаел Беверунге коментира, че много от поддръжниците на Орбан вярват на твърденията му, че Европа е изправена пред голяма война. Срещу това стои Мадяр, който защитава по-проевропейски курс.

Според последните проучвания партията на Орбан изостава с цели 9% пред опозицията и засега изглежда, че би загубила изборите.

Но дали?

Въпреки това Орбан отново може да излезе победител, както често се е случвало през последните години. В Унгария трябва да се разграничат две нива: от една страна обществените нагласи, а от друга – институционалното превръщане на тези нагласи в парламентарни мандати. Изборната система е променена така, че да е в полза на управляващия Орбан. Например през годините той зачеркна цели два изборни района в Будапеща, които са били винаги силно опозиционно настроени към него.

Затова смяна на властта днес изглежда напълно реалистична, но в никакъв случай не е сигурна.

„Ако Орбан действително загуби (макар и с малка разлика), той може да се опита да оспори изборния резултат с правни средства. Също така може да се опита да делегитимира личността на Петер Мадяр“, предупреждава Барлай.

По време на управлението си Орбан е оформил институциите така, че да може да поставя много пречки пред едно ново правителство, обяснява политоложката.

Претендентът Петер Мадяр обеща да върне блокираните средства от ЕС в страната, да се включи конструктивно и критично в общността и да засили борбата с корупцията.

„Това е, което можем и трябва да очакваме от него“, казва Мелани Барлай.

Така битката за властта в Унгария се превръща в битка и за лагера, към който страната ще принадлежи – ЕС или Русия.

Орбан, Русия и конфликтът с Украйна

Орбан вече не крие на кого е политически най-близък: на кремълския лидер Владимир Путин. Русия продължава да снабдява Унгария с евтин петрол чрез тръбопровода „Дружба“, който минава през украинска територия. Но руски снаряди отново – за пореден път за четири години война – са разрушили тръбопровода.

Оттогава спорът около предполагаемо забавения ремонт от страна на Украйна ескалира. Наскоро Орбан нарече украинския президент Володимир Зеленски „враг“. Водещите фигури в Европейски съюз си бяха обещали повече да не отстъпват на Орбан, когато той блокира решения с вето. Но и на днешната среща в Брюксел, на която става дума за деблокиране на спешно необходим заем от 90 милиарда евро за Украйна, в който Унгария така или иначе не участва – Орбан отново постигна своето с добре познатия си метод „какво ще получа в замяна“.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че Киев е приел предложение за помощ от ЕС за ремонт на тръбопровода. Той може да бъде възстановен до началото на май, ако няма нови руски атаки – ясен сигнал, с който Брюксел се опитва да убеди Орбан да даде съгласие за кредита.

Преди това Зеленски отправи заплаха към Орбан: при нужда „неговите момчета“ щели да се разправят директно с него – с което очевидно има предвид войници. Това ескалира конфликта между Унгария и Украйна и го превърна и в лична борба между двамата лидери.

Политически завой: от Хелмут Кол до „Алтернатива за Германия“

Политическият път на Орбан показва рязка трансформация. Преди 28 години той се появи до Хелмут Кол като млад реформатор. Бе коронясан за надеждата на източноевропейската демокрация и западноевропейските лидери се надпреварваха да го ухажват. След Кол щафетата бе поета от Меркел. С годините обаче Орбан от демократ се превърна в автократ.

Днес той стои по-близо до лидерката на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел, която приема в Будапеща почти като държавен глава.

Амбицията му е да обедини крайнодясна Европа под свое ръководство.

Орбан споделя позиции като:

„Без евтин руски петрол и газ няма да можем да преодолеем тази криза.“

Според тази логика „някога мощната индустрия на Европа“ ще бъде „жертвана на олтара на една невъзможна за спечелване война“. Възможно е обаче индустрията да е най-малкият проблем на Орбан. Обвиненията в корупция срещу него и обкръжението му са сериозни и при смяна на властта могат да доведат до съдебни последствия.

Приказното богатство на клана Орбан

„Аз не произхождам от елита. Аз идвам от малко село.“

Това подчертава унгарският премиер при всяка възможност. Към неговата демонстративна скромност принадлежи и декларираното му имущество: половин къща в Будапеща и една цяла в родното му село.

Ако обаче се погледне семейството на Орбан, се вижда съвсем различна картина. Разследващата журналистка Бабет Ороси показа преди година въздушна снимка на имение, което в момента бащата на Орбан преустройва. Имотът е деклариран като ферма. Но там, разпределени в седем сгради и добре скрити от погледи, се изграждат голяма библиотека, подземен гараж, изкуствено езеро, параклис и клуб. Този имот се намира непосредствено до бившето владение на ерцхерцог Йожеф Хабсбург (1776–1846), което бащата на Орбан е купил и превърнал в резиденция. В обществения дискурс имението Хатванпуща, разположено на около 40 км от унгарската столица, често се разглежда като хасиендата на Виктор Орбан.

Всичко това е на стойност около 30 милиона евро. Как бащата на Орбан може да си позволи това? Този въпрос занимава Ороси и други разследващи журналисти от години.

Извор на това богатство е каменоломната на бащата на Орбан, която от години участва в обществени поръчки, въпреки че премиерът винаги твърди, че семейството му не се облагодетелства от държавата.

Обзор върху тези разследвания дава Шандор Ледерер от K-Monitor – организация, финансирана между другото и от Google, която събира данни за корупцията в Унгария. Според него предприемачи, близки до властта, използват фирмата на бащата на Орбан като подизпълнител при обществени строителни проекти.

Бащата на Орбан доставя камъни или бетонни елементи за пътища и железопътни линии – и това въпреки че цените му често са по-високи от тези на конкуренцията. Изглежда, че близостта на фирмата до премиера оправдава по-високите цени. Високите маржове носят и високи печалби. Разследващата платформа Direkt36 е показала, че фирмата на бащата на Орбан е необичайно печеливша за този сектор.

Необичайно е също, че фирмата изплаща почти цялата си печалба на акционерите. Ако се събере колко пари са постъпили по този начин в сметката на Орбан-старши през последните години, сумата приблизително съответства на оценените разходи за реконструкцията на имението.

Каменоломната на бащата е само един от каналите, по които държавни средства достигат до семейството на Орбан или поне до хора около него. Друг такъв път е през зетя на Орбан Ищван Тиборц: той за кратко време става много богат, включително чрез надценени проекти за улично осветление.

Льоринц Месарош – приятел от детството на Орбан: за няколко години се превръща от газов техник в най-богатия човек в Унгария – както сам казва:

„Благодарение на Бог, късмета и Виктор Орбан“.

Европейският съюз разглежда подобни случаи като примери за корупция и затова иска да намали средствата за Унгария. „Голямо недоразумение“, смята близкият до правителството политолог Андраш Ланци, който до миналата година беше ректор на най-важния икономически университет в страната. Това, което Западът нарича корупция, според него е „обмислена икономическа политика“.

Политика, основана на клиентелизъм

Орбан искал да създаде патриотична икономика – със собствен икономически елит. Но защо този елит трябва да се състои само от предприемачи, близки до премиера? Ланци отговаря с въпрос:

„Можеш ли да се довериш на някого, който може да се обърне политически срещу теб?“

Според него никой политик не може да си позволи това. Политическата и икономическата власт трябва да вървят ръка за ръка. Освен това и предишни правителства са били грижили за своите приближени.

„Това е вярно“, казва антикорупционният активист Ледерер. Но никога досега корупцията в Унгария не е била толкова системна, както днес. И никога досега едно правителство не е пренасочвало толкова богатство към собствените си приближени.

Каталин Ердели – журналист в разследващия портал Átlátszó, е открила и други богати роднини на бедния Орбан.

„Според декларацията си Виктор Орбан е изключително беден – практически няма нищо. Но всички негови роднини – баща му, съпругата му, децата му, братята му, племенникът му – всички са богати, много богати“, казва журналистката, която от години следи обогатяването на обкръжението на Орбан.

Например, списание Forbes оценява състоянието на приятеля от детство на Орбан, Месарош на около 1200 милиарда форинта (почти 3 милиарда евро).

„Трябва да се осъзнае, че той има два пъти повече пари от певицата Тейлър Суифт или от футболиста Кристиано Роналдо“, казва Ердели.

Много унгарци са убедени, че Орбан лично се разпорежда в луксозните имоти на своите близки, които използва като подставени лица, за да изглежда официално безимотен – но това не може да бъде доказано. Въпреки това подозренията за системна корупция често се илюстрират именно чрез огромното богатство на хората около него. Според индекса за възприятие на корупцията на Transparency International за 2024 г. Унгария за трета поредна година е най-корумпираната държава в ЕС. Това е и една от причините за замразяването на европейските средства за страната.

Ердели посочва и други примери за трудно обяснимо богатство сред управляващите:

„Министърът на строителството и транспорта Янош Лазар има замък, който нарича ловна хижа. Той е изкупил и околните земи и гори.“

Друг пример: „Съпругата на министъра Антал Роган се появява с дрехи, обувки и чанти на стойност между 30 и 100 милиона форинта (72 000 – 240 000 евро), като обяснението е, че ги е взела назаем – и подобни абсурди.“

Богатите политици оставят много унгарци безразлични

Това не е ново явление – журналисти съобщават за него от години. Въпреки това партията „Фидес“ печели изборите през 2022 г. за четвърти пореден път с голямо мнозинство. За анализаторите отдавна е въпрос защо избирателите не се влияят от богатството на обкръжението на премиера.

Изследване на института Republikon показва, че унгарците се интересуват преди всичко от собствените си ежедневни проблеми. Те не игнорират корупцията, но тя не е решаващ фактор при избора им. Те гласуват за този, който обещава по-добър живот.

„Унгарското общество мисли краткосрочно, защото животът поставя краткосрочни проблеми – дали ще свържат двата края до края на месеца, дали ще могат да отидат на почивка“, казва икономистът Габор Хорн.

Той допълва, че обществото е донякъде апатично към корупцията: „Хората смятат, че всички политици крадат, и че новите ще правят същото.“

Лошата икономическа ситуация променя правилата

През последните години обаче икономическата ситуация се е влошила значително. Инфлацията – временно най-високата в ЕС – тежи на домакинствата. Това може да увеличи недоволството и да направи темата за корупцията отново важна при гласуването.

Освен това вече има и реална политическа алтернатива: Петер Мадяр създаде партията „Тиса“, която в някои проучвания вече изпреварва „Фидес“.

Партията „Тиса“ редовно поставя въпроса за обогатяването на хора от обкръжението на Орбан.

Управляващата партия реагира. „Фидес“ се опитва да покаже, че се бори срещу демонстративния лукс. Министърът Янош Лазар заяви на публично събитие, че някои бизнесмени са „злоупотребили“ с възможностите, създадени от партията, и ще бъдат „изметени като кърлежи“, за да се запази доверието на избирателите. Той остро разкритикува показния лукс:

„Лично аз съм се наситил на лукса, летенето, яхтите и всичко това, което някои хора правят с възможностите в тази страна. Очакваме да спрат възможно най-скоро.“

Посланието може да се тълкува така: обогатявайте се, но не го показвайте толкова демонстративно, защото това дразни обикновените хора. Лазар не уточни кои точно предприемачи има предвид. Сигурно е, че не обвинява Орбан, като твърди, че премиерът „живее по същия начин, както преди 25 години“.

В същото време реалността в части от страната е различна. В източното село Толд, близо до румънската граница, бедността е ясно видима. Селото има около 300 жители и до него се стига по разбит чакълен път. Няма инфраструктура – само детска градина. Най-близкият магазин и лекар са на седем километра, а автобус минава два пъти дневно. Около 80% от населението са роми.

В репортаж за германската тв ARD социалният работник Тамаш Вереш казва:

„Сега, когато наближават изборите, отново започват малко да се грижат за хората.“

Семейства живеят с около 600 евро на месец, а мъжете работят основно временна работа. Липсата на инфраструктура прави ситуацията безизходна.

Преди изборите се появяват и предизборни стимули:

– около 13 евро помощ на дете

– раздаване на дрехи и мебели

Вереш коментира:

„Виждаме как политиците се обръщат към бедните хора с предизборни подаръци.“

Възходът на Петер Мадяр

На този фон се издига опозиционният кандидат Петер Мадяр – бивш член на „Фидес“. Той обещава разбиване на корупционната система и проевропейско управление. Мадяр обикаля всички 106 избирателни района, като ежедневно посещава по няколко населени места. Тази стратегия е ключова, защото медиите са до голяма степен контролирани от Орбан.

Според наблюдатели, Орбан никога не е бил толкова слаб преди избори.

Жителка на Толд, 54-годишната Ангела Дьонгьоши, казва пред германската телевизия:

„Трябва вече да сменим Орбан, защото той не е направил нищо за нас.“

Демокрация под въпрос

След идването си на власт през 2010 г. Орбан постепенно промени системата. Пренаписа конституцията, отслаби разделението на властите, постави повечето медии под контрол, промени изборните правила.

От 2019 г. Унгария вече не се счита за пълна демокрация, а за „авторитарен режим с избори“.

ЕС реагира с блокиране на милиарди евро, обвързани с реформи в съдебната система и борбата с корупцията. Външнополитически Орбан често блокира решения на ЕС, особено санкции срещу Русия и помощ за Украйна.

Така изборите на 12 април имат значение далеч извън Унгария. Те ще определят единството на ЕС, политиката спрямо Русия и подкрепата за Украйна.

Победа на Мадяр не е сигурна. Орбан е изградил система, която затруднява опозицията. Има данни за намеса от Русия чрез компроматна кампания. Според експерти това може да се окаже решаващ фактор.

Унгария е изправена пред избор, който ще определи не само нейното бъдеще, но и ролята ѝ в Европа. Балансът между авторитарен модел и проевропейски курс никога не е бил толкова крехък.