Докато военният конфликт на изток навлиза в критична фаза през тази пролет, на срещата на върха на ЕС днес в Брюксел се разигра друга, не по-малко ожесточена битка – юридическата. Въпреки че през декември м.г. лидерите на ЕС се поздравиха с намирането на формула за заобикаляне на унгарското вето чрез т.нар. засилено сътрудничество, днес стана ясно, че Виктор Орбан все още държи ключа към заема от €90 млрд. обещан от ЕС на Украйна.

За да разберем защо той за пореден път е блокиран, трябва да погледнем "под капака" на европейските финанси. ЕС не е държава и няма собствен капитал, за да раздава милиарди. Той трябва да заеме тези пари от финансовите пазари. За да го направи при ниски лихви (каквато е целта), той се нуждае от гаранция.

Макар 24 от общо 27 държави в ЕС да се съгласиха да гарантират заема помежду си (чрез т.нар. засилено сътрудничество), европейското право изисква този заем да бъде вписан в Многогодишната финансова рамка (МФР) – седемгодишният бюджет на Съюза.

Проблемът е в т.нар. Headroom (бюджетното пространство): за да бъде заемът приет от инвеститорите, ЕС трябва да увеличи разликата между реалните си разходи и максималния таван на собствените си ресурси (приходи). Това е теоретичният залог, който гарантира, че дори ако Украйна фалира, ЕС ще има законово право да изиска средства от държавите членки, за да се разплати.

Тук е "вратичката" за ветото: промяната на таваните на общия бюджет на ЕС изисква пълно единодушие (27 гласа). Орбан не блокира правото на Германия или Франция да дават свои пари на Украйна; той блокира промяната в общите финансови правила на Съюза, без която облигациите за заема не могат да бъдат технически емитирани.

В политически план Орбан е в позиция на „въоръжен неутралитет“. Официалните му мотиви този път са тясно свързани с енергийната сигурност. Будапеща настоява, че Киев използва транзита на петрол по тръбопровода „Дружба“ като лост за изнудване, и отказва да подпише бюджетните промени, докато не получи гаранции за енергийните си доставки.

Заедно с това, вътрешнополитическият контекст в Унгария – с наближаващите избори през април – превръща "не"-то за Украйна в мощен инструмент за мобилизация на гласоподавателите, представяйки Орбан като единствения лидер, който „пази националния суверенитет от диктата на Брюксел“.

Европейската комисия е изправена пред три трудни пътя, всеки от които носи своите рискове:

Сделка а ла Тръмп (умиротворяване): Брюксел може да отключи част от замразените фондове за Унгария - близо €19 млрд. за страната са блокирани заради проблеми с върховенството на правото, срещу което Орбан да „вдигне палеца“ за промените в съюзния бюджет. Според някои това е най-вероятният сценарий, въпреки че не е сигурно, че Орбан ще остане на власт след изборите на 12 април. Може да се очаква, че Брюксел ще изчака резултата. Главната опозиционна партия ТИСА води в сондажите.

Двустранни споразумения: ако ветото остане непоклатимо, 24-те държави могат да сключат индивидуални договори с Украйна. Това обаче ще отнеме месеци за ратификация в националните парламенти, ще увеличи лихвите по заема (тъй като рискът няма да е разпределен в целия ЕС) и ще демонстрира слабост и дезинтеграция на Съюза. Украйна се нуждае от първите траншове до началото на май тази година.

Прилагане на Член 7: Продължаване на процедурата за отнемане на правото на глас на Унгария в ЕС. Това е „ядрената опция“, която обаче изисква огромна политическа смелост и рискува да разцепи блока - вероятно необратимо. До нея едва ли би се стигнало, защото за прилагането ѝ е нужно единодушие, а Орбан има сигурни съюзници в лицето на колегите си от Словакия и Чехия Роберт Фицо и Андрей Бабиш. Дали в групичката ще се появи и българско попълнение, ще разберем седмица след унгарските избори, когато са българските.