В продължение на няколко години една група хора обяснявахме, че дефицитите са инструмент, който трябва да се използва само и единствено при криза, че те дават възможност за маневреност, когато пространството е изчерпано.

Една друга група хора крещеше, че дефицитите са нещо прекрасно и че през тях можем да помпаме растежа на икономиката до безкрай. Един от партийните лидери е част от тази група, аргументът му е, че САЩ и Китай били правили така. САЩ и Китай - двата най-дълбоки потребителски пазара, това му е сравнението. Той поне го казва директно, всички други - през задния вход.

Днес, когато енергийните пазари са на ръба на тотален колапс, България е изчерпала пространството за експанзия, а точно сега - надявам се да не се случи - може да се наложи да подготвим мерки, които да подпомогнат потребителите на горива. Откъде парите, когато с дефицити плащахте заплати?

Как ще се справим с дълбока енергийна криза и евентуална рецесия, при положение че думкахме дефицити в добри времена и сега ще ги продължим в лошите? На каква цена и колко дълго тоя модел ще е устойчив?

Какво стана с мантрата: "В България има достатъчно пари, ама много се краде?"

Как така има пари, но трябва да бичим постоянно на дефицити, тоест да вземем пари, които ги няма? Кое от двете е вярно?

Днес простата география ни показа, че технологичният ни напредък не значи нищо пред нея. Някой ден вероятно ще преодолеем този земен ред. Но никога няма да преодолеем глупостта, представяна като добри намерения.

*Коментарът е от Фейсбук профила на журналиста Йордан Бързаков и е публикуван с негово съгласие, заглавието е на редакцията