Партия на Румен Радев (вече е известно, че това ще е коалиция с името "Прогресивна България") взема около една трета от гласовете - 32,6%, и става първа политическа сила, ако изборите бяха днес. Следват ГЕРБ-СДС с 19,7% подкрепа и ПП-ДБ с 12,6%. Четвъртата позиция е за ДПС-Ново начало с 9,6%, а пети са от „Възраждане“ с 6,4% подкрепа. БСП към момента е под, но близо до 4-процентната бариера с 3,6% подкрепа. С близък резултат е и МЕЧ - 3,5 на сто. Така засега се очертават сигурни пет формации в бъдещия парламент и две с шансове за предоляване на 4-процентната бариера. Това сочат данните от актуалното национално представително проучване на "Алфа рисърч". Изследването е проведено в периода 23 февруари – 2 март и е част от регулярния мониторинг на „Алфа Рисърч“. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
„Зад тези 32,6% от тези, които биха подкрепили Румен Радев, са бивши избиратели на БСП. Втората по-съществена група са бивши симпатизанти на партии, които се определят като радикални, популистки, националистки. Тук е и „Възраждане“ в най-голяма степен. В по-малка степен - партии като МЕЧ, „Величие“, ИТН.
И 1/3 съществена група от потенциални гласоподаватели са хора, които не са гласували на последните парламентарни избори", коментира Геновева Петрова от "Алфа рисърч" пред бТВ.
По думите ѝ подкрепата за партията на Румен Радев е много разнородна и съответно неговите избиратели биха имали разнопосочни очаквания.
Плавен отлив при ГЕРБ, загуба на протестната енергия при ПП-ДБ
При ГЕРБ продължава тенденцията на плавен отлив, регистрирана още през декември, но към момента партията запазва основното си ядро избиратели.
По-значима динамика е налице при ПП-ДБ, чиято подкрепа енергията от протестите беше повишила до 17, 8%, а сега спада до 12, 6%. Коалицията запазва по-високите си нива в столицата и най-големите областни центрове, но търпи ерозия в страната, отчитат от агенцията.
ДПС на Пеевски запазва подкрепа от 9, 6%. На последните два избора движението показа силна способност да привлича гласове на финала на кампанията и в самия изборен ден, което не може да се изключи и сега. Най-интересното наблюдение тук е, че въпреки силният сблъсък на ниво лидери, дори и от нея има лек отлив в посока Радев, отчитат социолозите.
Щетите за "Възраждане" от формацията на Радев са основно в електоралната ѝ периферия, която беше осигурила по-голямото разрастване на партията от 2022г. насам. Моментната й подкрепа е около 6.4 на сто, но при нея са възможни и по-съществени колебания.
Това са петте партии, които с най-висока степен на вероятност ще присъстват в бъдещия парламент.
БСП и МЕЧ най-близо до 4-процентната бариера
Останалите партии, които към момента са под чертата, са МЕЧ с 3,5%, „Величие“ с 1,8%, АПС с 1,6%, „Синя България“ с 1,5% и ИТН с 1,2%.
„БСП и МЕЧ в момента са най-близо до 4-процентната бариера“, уточни социологът.
"Няма потенциал за самостоятелно управление, няма и мнозинство за промени в съдебната власт"
„Тази електорална картина показва, че няма потенциал за самостоятелно управление. Нито една от формациите не би могла да управлява самостоятелно. Най-малко две партии биха били нужни за съставяне на кабинет“, обясни Геновева Петрова.
„Също така няма достатъчно мнозинство за промените в съдебната власт. Поне три политически сили биха били нужни за това. Не на последно място, ако в парламента влязат тези пет партии, това би означавало коалиция от партии, зад които стоят доста разнородни в ценностно отношение избиратели“, поясни още социологът.
По думите ѝ, ако някоя от останалите партии успее да премине 4-процентната бариера, задачата ще стане по-трудна математически, но пък би могла да бъде по-лесно разрешима политически.
Над 50 на сто избирателна активност
Избирателна активност над 50% и по-честни избори. Такива са нагласите на хората за предстоящия вот на 19 април. 55,1% от анкетираните са отговорили, че със сигурност ще гласуват. 32,6% са посочили, че няма да гласуват, а 12,3% се колебаят.
"Зад тези 55% стоят около 3 милиона души, които са готови да дадат гласа си на 19 април“, обясни Геновева Петрова.
По думите ѝ се наблюдава „охлаждане“ на желанието за участие във вота спрямо края на миналата година.
Илияна Йотова - 49 на сто одобрение, 25 на сто отрицателни оценки
Илияна Йотова в първия си месец като президент получава 49% положителна оценка срещу 25% отрицателна. 26% са с нито положително, нито с отрицателно отношение.
„Това са равнища, обичайни за началото на един президентски мандат. Когато Румен Радев встъпваше в длъжност, одобрението към него беше в аналогични граници“, уточни Геновева Петрова.
Радев най-харесван сред политиците
Високо остава към момента и доверието на Румен Радев, вече в новата му, макар и доста неясна още, партийна роля. Доскорошният президент получава 37,1% доверие и 35,2% недоверие, вероятно и като резултат на инерцията от предишното присъствие на Радев като държавен глава.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е с 18,4 доверие и 62,6% недоверие.
Очаквано, протестите от края на миналата година и оставката на правителството имат негативен ефект върху рейтинга на Борисов, който губи около 3 пункта общо доверие, но зад него остава твърдото ядро от привърженици на ГЕРБ.
Пресният председател на БСП Крум Зарков е на третата позиция - 14,2% доверие и 39,9% недоверие, отново повече инерция от предишните му действия и поведение в политиката. Зарков е изправен пред две съществени предизвикателства: да убеди привържениците на БСП в способността си да спре отлива от партията и да успее да трансформира във вот за БСП популярността си сред симпатизанти на други партии, посочват от "Алфа рисърч".
Лидерът на ПП Асен Василев получава 12,6% доверие и 65,2% недоверие. Двамата съпредседатели на "Да, България" - Ивайло Мирчев и Божидар Божанов са съответно с 11,7 и 10,9 на сто доверие. Недоверието към тях е съответно - 59,4 и 57,3 на сто.
В дъното на тази класация традиционно е лидерът на ДПС-НН Делян Пеевски. 79,8 на сто от анкетираните имат негативно отношение към него, 5,8 на сто е одобрението.
Коалиция или еднопартиен кабинет?
42% заявяват предпочитание към еднопартийна власт, а други 40% - към коалиционен кабинет. Идеята за програмно правителство на широка основа среща одобрението на 6% от пълнолетните българи, а 12% не могат да преценят.
Еднопартийното управление е избор най-вече на симпатизантите на формацията около Радев. Привържениците на останалите партии, които имат и по-ниска електорална подкрепа, предпочитат коалиции.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
